Решение № 610 от 02.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1045/2023
- Вид
- Решение № 610
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова, Цветина Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 15, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 38, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 610 гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100501045 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 11558/24.10.2022 г. по гр. д. № 37 749/2021 г. по описа на СРС, 27 с-в, са ОТМЕНЕНИ по предявените от В. В. А. и Ц. К. К. срещу останалите собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр.София, ж.к.
„Студентски град“, ул. ****, представлявани от М.Ж.Ч., конститутивни искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, както следва: решение по т. 2 „Месечната вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 305 лева на 1 % идеална част, като вноската за м. юни да бъде платена до 07.06.2021 г.“, и решение по т. 3 „Месечната вноска за управление и поддържане на общите части да бъде в размер на 305 лева на 1 живущ, като вноската за м. юни да бъде платена до 07.06.2021 г.“, взети на 28.05.2021 г. на проведено Общото събрание на етажните собственици на сградата, обективирани в Протокол от същата дата.
Подадена е въззивна жалба в № 246636/14.11.2022 г. от ответниците останалите собственици в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр.София, ж.к. „Студентски град“, ул. ****, против решението. Въззивниците сочат, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че решенията, приети на Общото събрание на ЕС от 28.05.2021 г., подлежали на отмяна. Излага на първо място, че възражение за недействителност на решенията поради заобикаляне на закона не било поддържано с исковата молба и решаващият състав на СРС е нарушил диспозитивното начало в процеса. На второ място сочи, че правилата за недействителност на договорите не намират приложение при решенията на Общото събрание на ЕС, а и законът не забранявал да се приеме второ решение на Общото събрание на ЕС след 1 като предходно решение по същия въпрос е било отменено от съда. Относно решението за определяне на вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ развива, че относно сградата е необходимо извършването на скъпоструващи ремонти вкл. за течове на стойност 60-80 000 лв. Вноската се увеличавала, понеже плануваният ремонт следвало да се извърши скоро, т.е. средствата да бъдат събрани бързо. Също така, по искове на въззиваемите били отменени няколко решения на Общото събрание на ЕС за набиране на средства за Фонда, поради което вноската се увеличила. Въззиваемите били най-потърпевшите собственици, чийто имоти са засегнати от течовете. Относно решението за определяне на месечна вноска за управление и поддържане на общите части развива доводи, че било допустимо първо да се приеме бюджет на разходите /което вече е било сторено за разлика от предходно взето и отменено решение на събранието/, а след това да се определи вноската. Сочи, че намалял броят на собствениците и ползвателите / очаквано прекратяване на договори за наем през м. юни/, което довело да необходимост да се увеличи размерът на вноската за собствениците и ползвателите, които остават. Приетият бюджет на разходите на 01.02.2021 г. бил от 15 000 лв. Моли решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите – ищци В. В. А. и Ц. К. К., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че с исковата молба са наведени доводи за злоупотреба с п р а в о . Оспорват да е налице промяна в обстоятелствата, която да обоснове приемането на ново решение в същия смисъл – течове имало от 2017 г., като не са направени обследване и не са взети становища; не е приет план относно необходимите ремонти. Сочат, че вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ са внасяни само от въззиваемите и още двама собственици и средствата са покрили цялата стойност на ремонта; останалите етажни собственици не внасят вноски, а се приемат нови и нови решения за по-високи такива. Липсвал разчет и относно месечна вноска за управление и поддържане на общите части. Моли решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Искът по чл. 40 ЗУЕС е предявен в срока, предвиден в закона, от лица, които са били собственици на апартаменти в сградата в режим на етажна собственост към момента на приемане на обжалваните решения. Лицата са задължени по силата на обжалваните решения по см. на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.
Решението следва да се потвърди като правилно при съвпадение на крайните изводи на двете инстанции. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.
Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с доклада по делото е отделено, че към момента на взимане на решенията на Общото събрание от 28.05.2021 г. ищците са били собственици на обекти в сграда в режим на ЕС, а именно В. В. А. е собственик на ап. 4.1. и ап. 4.2., както и на 5,63% ид. ч. от общите части на сградата, а Ц. К. К. е собственик на ап. 4.4. и ап. 3.5., заедно с 4,97% ид.ч. от общите части на сградата. Не е спорно, а и се установява от писмените 2 доказателства, че сграда с адрес: гр.София, ж.к. „Студентски град“, ул. ****, се управлява в режим на етажна собственост, като в сградата има над три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един собственик.
Не е спорно, а и се установява от протокола на Общото събрание на ЕС от 28.05.2021 г., че са приети следните решения, а именно: по т. 2 - „Месечната вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 305 лева на 1% идеална част, като вноската за м. юни да бъде платена до 07.06.2021 г.“, а по т. 3 „Месечната вноска за управление и поддържане на общите части да бъде в размер на 305 лева на 1 живущ, като вноската за м. юни да бъде платена до 07.06.2021 г.“ Именно тези решения са предмет на предявените искове по чл. 40 ЗУЕС от собствениците на самостоятелни обекти В. В. А. и Ц. К. К..
Не е формиран спор между страните и относно това, че решение на Общото събрание на ЕС от 28.05.2020 г. в частта по т. 1 и по т. 2 за размера на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ и за вноските на управление и поддържане на общите части са отменени по силата на решение от 29.10.2021 г. по в.гр.д. № 3260/2021 г. по описа на СГС.
Относно останалите решения на Общото събрание на ЕС от 30.06.2020 г., 25.08.2020 г., 01.12.2020 г., 01.02.2021 г. и 14.12.2021 г. /представени във връзка с твърденията на страните относно законосъобразността на обжалваните решения от 28.05.2021 г./ няма данни по делото да са отменени с влезли в сила решения на съда.
По делото са представени единствено обезпечителни заповеди.
Ищците, сега въззиваеми, атакуват решенията по т. 2 и т. 3 от протокол от 28.05.2021 г. по аргументи, че събранието не е свикано надлежно и не е бил налице необходимият кворум. Също така се твърди в исковата молба, че решението относно увеличаване размера на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ е незаконосъобразно поради това, че не е бил приет план за ремонтите и размерът е произволно определен и прекомерен. Относно размера на вноската за покриване на разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се твърди, че отново не са съобразени действителните разходи и сумата е необосновано висока.
На следващо място в исковата молба се твърди да е налице злоупотреба с право при приемане на решенията, понеже: първо, около 75 процента от общите части на сградата се контролират от едно и също лице; второ, само ищците или много малка част от останалите собственици внасят определените вноски; трето вместо да се пристъпи към събиране на вноските от останалите собственици, то се приемат нови и нови решения за увеличаване размера на вноските; четвърто, това се прави с цел да се увреди имуществената сфера на ищците.
В исковата молба обаче не е наведено твърдение, че е била налице злоупотреба с право поради това, че след отменяне на решение на ОС на ЕС от съда се приема ново такова в същия смисъл. Такива твърдения не са формирани и в първото заседание по делото от 02.06.2022 г., в което ищците аргументират, че не се постига равно разпределение на вноските и се завеждат избирателно дела срещу определени собственици. Доводите в отговора на въззивната жалба в този смисъл са преклудирани.
Въпреки това в обжалваното решение са изложени доводи за това, че била налице злоупотреба с право при приемане на процесните решения поради това, че са приети след като били отменени аналогични решения от съда. Решенията от 28.05.2021 г. обаче не са оспорени на това основание. Съгласно Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о., ГК недопустимо е решение на Общо събрание на 3 етажните собственици да бъде отменено на основание, което не е посочено в исковата молба. Поради това изложените в обжалваното решение доводи за злоупотреба с право поради приемане на решения от ОС на ЕС след отмяна на аналогични решения от съда не се споделят.
Установява се от приложените покана за Общо събрание от 20.05.2021 г. и от протокола от събранието, че наведените доводи за ненадлежно свикване на събранието и недостигнат кворум са неоснователни. Спазена е процедурата по свикване на ОС на ЕС съгласно чл. 13 ЗУЕС в относимата редакция от доп., бр. 26 от 2016 г.; достигнат е необходимият кворум от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС /ред. ДВ, бр. 26 от 2016 г./.
Съдът намира, че решенията по т. 2 и т. 3 от протокол от 28.05.2021 г. са незаконосъобразни поради това, че вноската за фонд "Ремонт и обновяване" в приетия увеличен размер и вноската за разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост не са определени при спазване на законовите изисквания за това.
Според чл . 23, ал. 1, т. 4 ЗУЕС /ред. ДВ, бр. 26 от изпълнението им. Според чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 8 / в относимата ред. ДВ, бр.
14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г./ Общото събрание на ЕС приема така изготвения годишен бюджет за приходите и разходите и одобрява годишните отчети на управителния съвет (управителя). Съгл. § 1, т. 11 – 13 ЗУЕС „ Разходи за управление" са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и на контролните органи и на касиера;
"Разходи за поддържане" са разходите за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за поддържането на общите части на сградата; "Полезни разходи" са разходите, с които се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части, не са нормативно предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен ремонт и за основно обновяване;"Поддържане на общите части" е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние.
Според чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗУЕС фонд "Ремонт и обновяване" се набира от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната. Съгл. чл. 51 ЗУЕС разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. За самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател.
Разпечатката съдържа 33 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d958c294-8e3b-475a-8ef5-36cd50e10117