Решение № 3230 от 07.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3230 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110206685 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Л. Ч., с адрес гр. София, ул.

****************** срещу Наказателно постановление № 23-4332007241/24.04.2023 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.

1, т. 5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление, поради нарушаване на материалния закон и неспазване на процесуалните правила. Санкционираното физическо лице представя различна от приетата за установена от наказващия орган фактическа обстановка. Акцентира на обстоятелството, че другият участник в ПТП е паркирал МПС в дясната пътна лента, затруднявайки движението на останалите водачи. С тези доводи, моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено.

В проведените пред настоящата съдебна инстанция заседания, жалбоподателят, редовно призован, явява лично. Сочи, че не е извършил нарушението, тъй като другото МПС не е било в движение и обективно било невъзможно да пропусне лек автомобил, който не се движи. По изложените съображения моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени 1 обжалваното НП.

Административно-наказващият орган – Началник сектор в СДВР-ОПП, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. Л. Ч. е правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС № 283000263, издадено от СДВР, валидно до 27.05.2026 г.

На 06.04.2023 г. около 10:30 ч., в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Хан Кубрат“ към ул. „Христо Силянов“, жалбоподателят Ч. управлявал лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № СВ 93 91 РС. Пътната настилка била без неравности и наклон. Пътното платно било двупосочно, с обособени за движение по две пътни ленти във всяка от посоките. Поради паркирал товарен автомобил, жалбоподателят се движел в лявата пътна лента.

Доближавайки кръстовището с ул. „Стражица“, жалбоподателят подминал спрелия, с пуснати аварийни светлини, товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ, с водач – свидетелят Цветан Давидков. Жалбоподателят подал светлинен сигнал, предупреждавайки, че ще предприеме завой надясно към ул. „Стражица“, като в същия момент, свидетелят Давидков потеглил плавно и между двата автомобила настъпило пътнотранспортно произшествие.

Жалбоподателят информирал дирекция „Национална система 112“ за настъпилия инцидент и на място пристигнал екип, в състав от свидетеля П.

Чолаков и колегата му Драган Зарев – младши автоконтрольори при ОППСДВР. Участниците в ПТП попълнили саморъчно декларации, бил съставен Протокол за ПТП № 1753331, както и скица към него. По двата автомобила били установени щети, съответно в областта на дясната задна врата по автомобила на жалбоподателя и по предната броня на другия автомобил.

При тази фактология свидетелят Чолаков съставил срещу жалбоподателя А. С. G A № 868547/06.04.2023 г., в който приел за установено, че П. Ч., предприемайки маневра отклонение в дясно за навлизане в друг път, не пропуска и реализира ПТП с движещия се от дясната му страна товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ – нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Актът, непосредствено след съставянето му, бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗДвП, жалбоподателят подал писмени такива, в които изложил съображения, че причината за настъпилия пътен инцидент е обстоятелството, че другият водач е паркирал на забранено за целта място.

При идентично описание на нарушението и неговата цифрова /правна/ 2 квалификация и след преценка на подаденото възражение като неоснователно, Началник сектор в ОПП-СДВР издал атакуваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 02.05.2023 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на кредитираните писмени доказателства, инкорпорирани в процеса съгласно разпоредбата на чл. 283 НПК вр. с чл. 84 ЗАНН, а именно: А. серия № 868547/06.04.2023 г., декларация, попълнена от П. Ч., декларация, попълнена от Цветан Давидков, протокол за ПТП № 1753331 и скица към него, справка картон на водача, Заповед № 8121 13318/29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на вътрешните работи, както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля актосъставител П. Чолаков и Цветан Давидков.

Няма спор относно датата и мястото на настъпване на пътния инцидент, като същите се извеждат от попълнените на място декларации от двамата водачи, както и от съставения протокол за настъпило ПТП и скица към него.

Основно противоречие в доказателствената съвкупност се явява причината за реализирането му, проявила са в конкретно обективно осъществени действия от страна на жалбоподателя. С оглед липсата на достатъчно убедителни доказателства, които еднопосочно да водят до единствения възможен извод, че между предприетата от жалбоподателя маневра и настъпилия пътен инцидент е налице причинно-следствена връзка, то съдът намира, че не е доказано, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му нарушение.

На първо място, не са установени свидетели-очевидци, липсват приобщени записи от камерите за видеонаблюдение, разположени в района, пропуснато е да бъдат запазени чрез снимкови материали, щетите по двата автомобила. Не е налице и категорично експертно становище, което да потвърди, че механизмът на настъпване на инцидента, съответства на описания в Акта, такъв. С оглед изминалия период от време, тези пропуски не биха могли да бъде преодолени в съдебното производство.

Показанията на свидетеля Чолаков, които съдът кредитира като достоверни и логични, единствено установяват реда, по който е съставен процесният акт, а именно въз основа на сведенията на двамата водачи, които са дали противоречиви версии за причините за настъпването на инцидента.

Същите обаче са слабо информативни, относно съществените факти свързани с пътната обстановка, разположението на двата автомобила, както и механизма на настъпване на ПТП.

3

Същевременно свидетелят Давидков - другият участник в настъпилото ПТП, съществено се дистанцира от информацията, която е декларирал на място при настъпване на инцидента, като в показанията си пред съда обясни, че е паркирал управлявания от него автомобил в дясната пътна лента, включил е аварийните си светлини, след което е потеглил плавно, в който момент е настъпил и физическият контакт между двата автомобила. Съдът намира, че именно показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие следва да бъдат приети за достоверни. Нещо повече, същите намират опора и в писмената декларация, попълнена от жалбоподателя, в която той с категоричност сочи, че другият автомобил не е бил в движение.

Така установената фактическа обстановка опровергава приетата в А. констатация на наказващия орган, че МПС с рег. № СВ6208МТ е бил в движение. В тази последователност, свидетелят Давидков, по време на разпита си сочи, че по неговия автомобил не е имало материални щети, което е още едно обстоятелство, което разколебава приетата за установена от наказващия орган, фактическа обстановка.

Доколкото и двамата участници в настъпилото ПТП, акцентират, че в дясната пътна лента, товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ е бил в покой, когато жалбоподателят е предприел своята маневра и едва след това е настъпил пътният инцидент, както и при наличието на съществени противоречия, относно причината за настъпването му, то съдът намира, че липсват ясни и категорични доводи, въз основа на които да се достигне до обоснован извод, че вината за настъпилия инцидент се дължи на осъществени виновно действия от страна на жалбоподателя, в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Воден от горното съдът намира, че изложените от наказващия орган факти не са безспорно доказани, а административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, не следва да бъде ангажирана въз основа на предположения.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законовия срок по смисъла на чл.

59, ал. 2 ЗАНН и от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният А. и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповед № 8121 К13318/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър на 4 вътрешните работи. Спазена е утвърдената от закона писмена форма и са налице минимално предвидените реквизити, съобразно изискванията на чл.

42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Контролният орган е осъществил дейността си, съблюдавайки сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване на А. и НП на жалбоподателя.

По същество на нарушението съдът намира следното:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 06.04.2023 г., около 10:30 часа, в гр. София, на бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Хан Кубрат“ към ул. „Христо Силянов“, на кръстовището с ул. „Стражица“ е настъпил пътен инцидент между управлявания от жалбоподателя автомобил „Дачия Логан“, с рег. № СВ 93 91РС и товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ, с водач – свидетеля Цветан Давидков.

Така установеното обаче не изпълва състава на вменената за нарушена във вина на жалбоподателя разпоредба - чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Същата регламентира, задължение на водачите на ППС, преди да предприемат каквато и да е маневра, включително и отклоняване, за да се навлезе в друг път, да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат след тях, пред тях или минават покрай тях, и да извършат маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Видно от събрания доказателствен материал, коментиран по –горе, товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № СВ 62 08 МТ е бил в покой, същият не е бил в движение и е бил паркиран непосредствено преди кръстовището с ул. „Стражица“. Единственият начин, по който жалбоподателят е могъл да продължи в тази посока е като заобиколи паркирания автомобил и завие надясно. Доколкото същият е съобразил поведението си с пътната обстановка, както и с положението на останалите участници в движението, а другият автомобил не е бил в движение, то съдът намира, че преди да извърши маневрата, жалбоподателят се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници. Същият не е могъл да предвиди, че другият участник в ПТП ще се включи плавно в движението.

Доколкото нарушението не е осъществено от обективна страна, то не е налице и задължение за обсъждане на субективните елементи от състава му.

В обобщение, преди да ангажира отговорността на конкретен правен субект, наказващият орган е бил длъжен да прояви нужната процесуална активност, в съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, да прецени събрания доказателствен материал, а при нужда да осъществи и други действия по разследването на спорните обстоятелства и едва ако установи с категоричност, че е налице административно нарушение и е доказано неговото авторство, както и конкретно осъществено виновно действие/бездействие, да пристъпи към издаване на наказателното постановление. При липсата на безспорна доказаност на нарушението, то 5 оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено.