Определение № 416 от 01.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. ХАСКОВО, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500201 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от адв. П. П., в качеството му на пълномощник на П. К. И. против Определение № 2568/10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2337/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставено без уважение, направеното с молба на жалбоподателя по реда на чл.

248 ГПК искане за изменение на постановеното по същото дело Решение № 698/16.08.2025 г. в частта за разноските, които „Кеш Пойнт България“ ЕООД е осъден да плати адв. П. П., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, за оказана безплатна адвокатска защита на П. К. И..

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателя твърди, че в производството са разгледани и уважени два кумулативно съединени установителни искове за прогласяване на нищожност на клаузи от процесния потребителски договор. Съответно счита, че правната и фактическата сложност на делото не била ниска, тъй като изисквала голям обем от предварително извършена от адвоката подготовка, включваща запознаване с конкретиката на случая, анализ и проучване на процесните договори и всички съпътстващи ги документи, извършването на множество консултации и запознаване с актуалната практика на ВКС и СЕС. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че реално извършените от адвоката действия по защитата му обосновавали по-ниска фактическа и правна 1 сложност на делото, предвид и бързото му развитие пред съда. Счита определеното му от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за несъобразено с принципите на разумност, пропорционалност и справедливост. Поради това искането му към въззивната инстанция е да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение бъде уважена и адвокатското му възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв бъде увеличено с още 380 лева до пълния размер от 620 лева.

Производството е образувано и по частна жалба, подадена от П. К. И., чрез адв. П. П. против Определение № 2568/10.11.2025 г., постановено по гр. д. № 2337/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е оставено без уважение, направеното с молба на жалбоподателя по реда на чл. 248 ГПК искане за изменение на постановеното по същото дело Решение № 698/16.08.2025 г. в частта за разноските, които е осъдена да плати на „Кеш Пойнт България“ ЕООД за уважения насрещен иск.

В частната жалба преди всичко е изразено несъгласие с изложените в обжалваното определение изводи, че в конкретния случай потребителя дължи разноски в съдебното производство. Жалбоподателя счита, че съдът неправилно е приел, че за конкретния случай не е приложима цитираната от него в подадената молба по чл. 248 ГПК практика на СЕС и по-специално Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 съгласно която съдът не следва да възлага разноски в тежест на потребителя при съдебен спор относно неравноправния характер на договорни клаузи от потребителски договор. Твърди, че по този начин съдът е са нарушени правата на потребителя в съдебния процес. Поради това искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да уважи подадената от жалбоподателя молба по чл. 248 ГПК и измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като П. К. И. не бъде осъждана да заплати разноските в производството на ищеца по насрещния иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Кеш Пойнт България“ ЕООД, чрез адв. Х.М., с който се оспорват и двете частни жалби.

Изложени са съображения за неоснователността на всяка от тях и се отправя искане към въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение на Районен съд Хасково.

Окръжен съд Хасково, като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното:

2

Всяка от двете частни жалби е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, като всяка от тях е редовна и допустима. Разгледани по същество, двете частни жалби са неоснователни по следните съобаржения:

По частната жалба на адв. П. П..

Производството пред Районен съд Хасково е образувано по предявени от П. К. И., чрез процесуалният й представител - адвокат П. П., два установителни иска за прогласяване нищожност на две клаузи от Договор за потребителски кредит № *** от 18.09.2023г., касаещи клауза за предоставяне на обезпечение на плащането по договора за кредит и плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечението.

С решението по делото съдът е уважил установителните искове на ищеца П. К. И. и тъй като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че между ищеца и процесуалния й представител e постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Поради това съдът е определил дължимото на адв. П. П. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 240 лева с ДДС.

За да постанови обжалваното определение, Районен съд Хасково е приел, че за определяне на същото вече е съобразил това, че делото не се отличава с фактическа сложност, произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и приети за безспорни обстоятелства, приключило е в две съдебни заседания, в което не са се явили страните и техните процесуални представители като делото е било отложено за второ съдебно във връзка не със спора по същество, а за разноските по делото. Съдът е приел също, че в случая, предвид съдържанието на двете клаузи (касаещи уговаряне на обезпечение и плащане на неустойка поради непредоставяна не обезпечение), същите са свързани и се налага да се разгледат заедно независимо дали формално ищецът е предявил иск за прогласяване нищожност на двете процесни клаузи или беше предявил иск за прогласяване нищожност само на клаузата за неустойка. Поради това е приел, че няма нужда да ревизира постановеното по делото решение и е оставил молбата по чл. 248 ГПК, подадена от адв. П. П. без уважение.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, така постановеното от съда определение за правилно. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение на представлявалия ищцата в 3 производството адвокат, за осъществената от него безплатна правна защита и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв, районният съд се е съобразил както с обвързващите националния съд Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-428/16 и с решение на същия съд от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, така и с конкретните особености на делото, имащи отношение към осъществената от адвокат П. правна помощ и защита. В тази насока, съдът е отчел липсата на фактическа сложност на делото, наличие на трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, обема на извършената от адвоката на ищцата работа, свеждаща се до процесуални действия, изразяващи се в депозиране на писмени молби по делото, приключване и разглеждане на делото в две съдебни заседания, като причината за отлагането на делото не е по съществото на спора.

Неоснователно е възражението, че определеното от съда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не е съобразено с принципите на разумност, пропорционалност и справедливост. В конкретния случай се касае за производство, образувано по два установителни иска, за прогласяването на две клаузи в договор за потребителски кредит, като с първата от тях между страните е уговорено, че длъжникът се задължава да п едно от посочените в договора обезпечения, а в другата е уговорено, че при непредоставянето на обезпечение в предвидения в договора срок, длъжникът дължи неустойка в конкретен размер. Съответно при това положение двете клаузи съществуват в зависимост, която не позволява разглеждането им една без друга. В тази връзка релевираните в подкрепа на първия установителен иск факти са изцяло и напълно относими и по втори иск. При определяне степента на правната сложност на спора, районният съд е съобразил обстоятелството за наличие на формирана задължителна и трайна практика на съдилищата, включително и на ВКС по подобни спорове, с оглед на което обосновано е приел, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. От друга страна, съдът е отчел, че защитата на ищцата се състои в извършване на процесуални действия, изразяващи се в депозиране на писмени молби по делото, без явяване на защитника в съдебно заседание, приключване и разглеждане на делото в едно съдебно заседание.

Следователно, предвид материалния интерес на делото по двата установителни иска, при разглеждането на които са установявани общи за тяхната основателност правнорелевантни факти, действителната фактическа и правна сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ищцата, присъденото адвокатско 4 възнаграждение за осъщественото процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗАдв., пред първоинстанционния съд в размер на сумата от по 120 лева за всеки един от тях или общо 240 лева с ДДС отговоря на установените в чл. 36, ал. 1 ЗА нормативни изисквания за разумност, пропорционалност и справедливост на адвокатското възнаграждение – то е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, материалният интерес по делото, обемът на положения труд и границите на осъществената правна защита и съдействие. В допълнение и с оглед принципите за пропорционалност и справедливост, така определеното от съда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие отговаря по размер на присъденото на насрещната страна за уваженият насрещен иск адвокатско възнаграждение, също в размер на 240 лева с ДДС.

По жалбата на П. К. И..

В производството пред първоинстанционния съд са приети за разглеждане, предявените от „Кеш Пойнт България“ ЕООД осъдителни искове при условията на евентуалност срещу П. К. И. за сумата от 385 лв. - единият с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за част от неизплатена заемна сума (главница) по Договор за потребителски кредит №*** от 18.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от 11.11..2024 г. до окончателното плащане и вторият - с правно основание чл. 23 ЗПК, предявен при условие, че процесният договор за потребителски кредит № *** от 18.09.2023г. бъде прогласен за недействителен за вземане за неплатена заемна сума (главница) по договора, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2024г. до окончателното плащане. С решението си първоинстанционният съд е уважил насрещния осъдителен иск на ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 385 лв., представляваща вземане за неплатена заемна сума (главница) по договора. Поради това на общо основание съгласно чл. 78 ГПК е осъдил ответницата по този иск да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като „Кеш Пойнт България“ ЕООД бил доказал разноски за адвокат в общ размер на 480 лева, съдът е приел, че половината от тях следва да се приемат като такива по насрещния иск и е осъдил П. И. да заплати разноски в размер на 240 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по уважения насрещен иск.

Неоснователно е възражението, че тъй като ответницата по насрещния иск е потребител съгласно практиката на СЕС същата не дължи разноски. На първо място следва да се отбележи, че съгласно действащото законодателство 5 не е предвидена правна норма, която принципно да освобождава потребителите от заплащането на разноски в производствата по потребителски спорове. Посочената от жалбоподателя практика на СЕС правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложима в настоящият случай. В практиката си СЕС е приел, че при уважаване на иск за недействителност на клауза в потребителски договор или обявяване недействителност на договора, потребителят не следва да бъде осъждан да заплати разноски, произтичащи от грешка в сметките относно сумата, която претендира да му бъде върната, тъй като това евентуално би възпрепятствало потребителите да упражняват правото си на защита, като предявяват този вид искове. Причината за този извод на СЕС е обстоятелството, че потребителят би могъл да изпита затруднение в това, да определи точният размер на сумите, които са недължимо платени. Поради това частичното уважаване на иска му за възстановяване на платени по потребителски договор суми, произтичащи от недействителни клаузи или поначало от недействителен договор не следва да носи за него неблагоприятните последици от заплащането на разноски в това производство.