Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 08.01.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2032/2025
Вид
Решение № 83
Подписан
08.01.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Елена Николова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 143 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал.2 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • ЧЛ. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Варна, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110102032 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №15176/18.02.2025 г., подадена от А. Б. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В. срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4, управители: Ирина Крайчева и Росен Антов, с която са предявени в условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване искове както следва:

1/ Да бъде прогласен за нищожен Договор за кредит № L311876, сключен на 15.12.2022 г. между А. В. и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, на основА.е чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с ЧЛ. 22 от ЗПК, вр. с чл. 10 и чл. 11 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

2/ В евентуалност да бъде прогласена за нищожна клаузата от Договор за кредит № L340822, сключен на 10.02.2024 г., която предвижда заплащане на такса за разглеждане на документи, на основА.е чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

3/ Да бъде осъден ответникът „ЮтеКредит България“ ЕООД да заплати на А.

В. сумата от 1817,53 лв. (хиляда осемстотин и седемнадесет лева и петдесет и три стотинки), представляваща недължимо платена сума като главница по договора за кредит, на осн. чл.55, предл. първо от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 15.22.2022 г. сключил Договор за кредит № L311876, по силата на който „ЮтеКредит България“ ЕООД му предоставило в заем сумата от 2500,00 лв. при фиксиран ГЛП от 22% и ГПР от 52%. Следвало да внесе общо дължима сума от 4088,84 лв., като сумата включвала главница - 2500,00 лв., лихва - 760,29 лв. и такса за разглеждане - 828,55 лв.

Твърди, че Договор за кредит № L311876 е нищожен. Сочи, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по 1 кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата допълнителна такса, което е основА.е за нищожност на договора. Сочи, че според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изисквА.ята на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквА.я води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Твърди, че допълнителната услуга - „разглеждане на заявката за паричен заем“ и дължима за нея „такса за разглеждане на документи“ в размер на 828,55 лева, по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за възнаграждение. Същата представлява основно задължение на кредитора по договора за кредит да предостави договорената парична сума, тъй като разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се дължи допълнително възнаграждение и като такава цената и е част от ГПР по договора за кредит и следва да бъде взета предвид при изчисляването му.

Сочи, че тази услуга има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързА. с договора за потребителски кредит, но според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързА. с усвояване и управление на кредита. Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 828,55 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна, поради противоречие с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.

Ищецът твърди, че до момента е изплатил сумата от 4317, 53 лв.

Излага, че съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор заемателят следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящият случай. Всички надвнесени суми обаче следва да се върнат обратно на кредитополучателя, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузите за такса за разглеждане на документи следва да се върнат всички внесени суми за тези „услуги“.

В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове по основА.е и размер като излага следното:

Ищецът е уведомен за размера на дължимата от него такса за разглеждане в Договор за кредит №L311876 от 15.12.2022 г. Оспорва, че посочената такса не е включена в ГПР. Твърди, че Таксата за разглеждане е такса за допълнителна задължителна услуга, която не е свързана с усвояване или управление на кредита, а 2 именно: определяне на персонален кредитен лимит с цел дефиниране за клиента какъв е максималният размер на кредити, които може да получи от кредитора, както и с цел поддържане на клиентски профил на мобилното приложение на кредитора, преглед на документи на клиента, актуализиране на клиентски данни периодично, извършване на допълнителни справки и др. Таксата за разглеждане е изрично посочен разход в кредитната документация, който разход е включен в ГПР (общите разходи за кредита) .

Таксата за разглеждане е конкретизирана по месечни вноски в Стандартен европейски формуляр в част II „ОписА.е на основните характеристики на съответния кредит“ в т. 6 Общата сума, която следва да заплати потребителят /Общият размер на кредита /главница заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента.

Таксата за разглеждане е изрично посочена в погасителния план по Договора за кредит. В него таксата е конкретизирана по размер и месечни вноски.

Сочи, че тази такса не е такса по усвояване, тъй като не е такса за действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита. Съгласно договора за кредит, таксата за разглеждане е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на кредита, предвид което не попада в огрА.чението по чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е разпределена за плащане на месечни вноски.

Таксата за разглеждане на „ЮтеКредит България“ ЕООД е разход, който е включен в ГПР по кредита, това е разход за допълнителна услуга, който разход е явен: посочен е по размер и включен в ГПР. Таксата не е „скрит разход“ и л и „скрито оскъпяване“, след като е в кредитната документация. Таксата за разглеждане е част от общите разходи по кредита. Тъй като ГПР по кредита с включената в него такса е в рамките на законовите изисквА.я, счита, че няма и „противоречие с добрите нрави“.

Това би било вярно, ако таксата за разглеждане не беше част от ГПР или ако ГПР беше над максималния законов размер.

На основА.е изложеното, счита, че искът за нищожност на Договора за кредит е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В настоящия случай таксата за разглеждане е включена в ГПР, а ГПР е в рамките на законовия максимум. ЗПК не огрА.чава кредитора да има допълнителни задължителни услуги (освен огрА.чението на чл. 10, ал. 2 от ЗПК), ако тези услуги са включени в ГПР, както е по процесния кредит. Кредиторът може в рамките на законовия праг на ГРП да избере начина да прилага лихва и допълнителни услуги.

На самостоятелно основА.е счита, че дори таксата за разглеждане да е нищожна, тази нейна нищожност не води до нищожност на договора за кредит, поради което основният иск (за нищожност на целия договор за кредит) следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Счита за неоснователна и претенцията по осъдителния иск, тъй като договорът за кредит не е нищожен. Напротив, длъжникът е в забава и договорът за кредит е прекратен, а всички задължения по него обявени за предсрочно изискуеми.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

По делото е прието за безспорно, а и същото се установява от представения Договор за кредит №L311876/15.12.2022 г., че между А. Б. В., ЕГН: ********** и „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807 е налице сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставена на ищеца сумата от 2500,00 лева със срок на издължаване 30 месеца, които изтичат на 10.06.2025г. като е уговорено да се върне сумата чрез 30 месечни вноски в размер на 136,71 лева, включващи главница, лихва и такса разглеждане. ГЛП – 22% и ГПР – 52%. От приетия като писмено доказателство договор за потребителски кредит е видно, че към дължимата главница и договорна лихва се начислява и такса за разглеждане, в размер на 828,55 лева, разпределена към дължимите месечни вноски.

От изготвената от вещото лице А. В. и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза се установя, че по договора за кредит от ищеца са заплатени общо 4317,53 лв., които са отнеси от кредитора, както следва: 1994,33 лв. – главница; 732,92 лв. – лихва; 690,50 лв. – такса разглеждане; 9,78 лв. – лихва за забава; 330,00 лв. – административна такса (наказателна такса за просрочие) и 560,00 лв. – лихва за забава. Общо платената сума по процесния договор е в размер на 4317,53 лв. Дължимата главница е 2500,00 лв., а общо дължимата договорна лихва за целия период на договора е в размер на 760,29 лв. или общо задължението за тези две пера е в размер на 3260,29 лв. Ако всички плащА.я се отнесат към главница и договорна лихва, то в този случай задълженията по договора ще бъдат изцяло платени и ще има надплатена сума в размер на 1057,24 лв. След като се вземе предвид таксата за разглеждане в размер на 828,55 лв., ГПР по кредита възлиза на 51.9041%.

Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл са и постановките на ТР №1/2013г. ОСГТК на ВКС.

От ищеца е предявен иск с правно основА.е чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. вр. чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като се твърди, че при посочване на ГПР по договора за кредит не е съобразена дължимата такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит. Съдът намира така предявеният иск за неоснователен, доколкото видно от приобщената към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза посоченият в договора за кредит ГПР съответства на изчисленията на вещото лице за размера на ГПР по договора за кредит при съобразяване като разход по кредита и на таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредит. ГПР е в размер на 51,9 %, което при основен лихвен процент от 1,3% и съответно законна лихва от 11,3% не надвишава максимално предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва (56,5%).

С оглед на изложеното съдът намира, че не са нарушени изисквА.ята на чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК, поради което и предявеният иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №L311876/15.12.2022 г. на основА.е чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. вр. чл.22, вр. чл.11, т.10 ЗПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.