Решение № 2095 от 03.11.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2095

Кърджали, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - V състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ административно дело № 20257120700544 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.10, ал.6, във вр. с ал.5 и във вр. с чл.6, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.

Делото е образувано по жалба от О. И. Ф., *** гражданка, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: [населено място], [улица], [адрес], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №[номер], издадена на 28.02.2025 год. от Държавна агенция за бежанците при МС в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете З. А. Ф., родена на [дата]., съгласно акт за раждане №[номер]/[дата], съставен в [населено място], подадена чрез адвокат С. П. Д. от АК - [област] - пълномощник, против Заповед №ЗСПД/Д-К/4397 от 29.08.2025 год., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“- град Кърджали, с която, на жалбоподателката О. Ф. е отказано отпускане на еднократна помощ за раждане на живо дете по чл.6, ал.1 от ЗСПД.

Жалбоподателката О. И. Ф. счита оспорената заповед за незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че административният орган е мотивирал отказът си с това, че не били налице условията на чл.3, т.5 от ЗСПД, според която, право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна, както и с това, че в конкретния случай лицето било със статут на чужденец с временна закрила и Р. България нямала договор сключен с [държава] за получаване на помощи по реда на ЗСПД.

Жалбоподателката сочи, че съгласно чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата, като освен това, Конституцията прогласява и правото на гражданите на социално подпомагане (чл.51, ал.1). Сочи също, че по силата на чл.26, ал.2 от КРБ, чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

На следващо място излага съображения, че Законът за убежището и бежанците/ЗУБ/, от своя страна, определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като в чл.39, ал.1, т.4 от същия изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Според жалбоподателката, въпреки че настоящия случай не попада в нито една от хипотезите в чл.3, т.5 от ЗСПД, предвид горецитираната нормативна уредба, не означава, че семейството на детето В. Ф. няма право на еднократна помощ по чл.6 от ЗСПД. В жалбата се излага и довод, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила от 03.07.1991 год.), защото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. На следващо място в жалбата се твърди, че обжалваният акт се явява в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз, а именно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 год. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, като в тази връзка сочи, че съгласно чл.13, т.2 от Директивата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила и че такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания ЗСПД (според §1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите - членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което не е направил. Предвид горното жалбоподателката счита, че постановения отказ за изплащане на еднократна помощ по чл.6 от ЗСПД, с аргумент за липса на международен договор между Република България и трета страна, е в явно несъответствие с горецитираните норми, както и в противоречие с целта на закона.

С жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №ЗСПД/Д-К/4397/29.08.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Кърджали като незаконосъобразна и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и делото да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-К/4397/15.08.2025г., за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете, на основание чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, подадено от О. Ф., *** гражданка, с [ЛНЧ], с настоящ адрес: от [населено място], [улица], [адрес], притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №[номер], издадена от Държавна агенция за бежанците при МС, за малолетното дете З. А. Ф., при съблюдаване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закон. Претендира се и присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата от Наредба №1 от 2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. От същия е постъпила преди съдебното заседание писмена защита, в което заявява, че оспорва депозираната жалба от О. И. Ф. и намира същата за неоснователна. В писмената защита са изложени подробни съображения в подкрепа и защита на оспорената заповед, като в същото ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдена процесната заповед, като правилна и законосъобразна. В условията на алтернативност моли, в случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, то да бъде присъдено в минимален размер, съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Заповед №ЗСПД/Д-К/4397 от 28.08.2025 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, е била получена лично от жалбоподателката Ф. на датата 03.09.2025 год., видно от приложеното към административната преписка и прието като доказателство по делото известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област]/л.9/. Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали с Вх.№0905-940-00-1484/10.09.2025 год., видно от положения и попълнен щемпел/л.3/, т.е. жалбата е била подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаване на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.6, предл. I/първо/ от ЗСПД, заповедта по ал.5/т.е. за отказ за отпускане на семейна помощ за деца, в т.ч. и на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 от ЗСПД/, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, което означава, че жалбата следва да се подаде в 14-дневен срок, считано от получаването/съобщаването/ на акта, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Предвид горното съдът счита, че така подадената жалба е допустима – същата е подадена в законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок, в предвидената от закона писмена форма, от лице – надлежна страна, която е адресат на административния акт и с който акт се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право на интерес от оспорването, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод на постъпило в Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали Заявление - декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/4397 от 15.08.2025 год., подадено от жалбоподателката О. И. Ф., за отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл.6 от ЗСПД/л.10-л.12/, в което е декларирала, че има две живи деца – В. А. Ф., с [ЛНЧ] и З. А. Ф. с [ЛНЧ].

По административната преписка е представена и приета като доказателство по делото Регистрационна карта на чужденец № [номер], издадена на 28.02.2025 год. от Държавна агенция за бежанците при МС, с която на жалбоподателката О. Ф., *** гражданка, е предоставена временна закрила, като в същата е посочено, с име и ЛНЧ, придружаващо я под [възраст] възраст дете - В., родена на [дата], с [ЛНЧ].

По повод горното Заявление - декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/4397 от 15.08.2025 год. на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали, подадено от О. Ф., е издадена и оспорената Заповед №ЗСПД/Д-К/4397 от 29.08.2025 год. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали/л.9/, с която, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, както и на основание чл.6 от ЗСПД, на жалбоподателката О. И. Ф. е отказано отпускането на еднократна/месечна помощ по чл.6 от ЗСПД при раждане на живо дете. Като мотиви за отказа в заповедта е посочено, че членовете на семейството са граждани на [държава] и че Република България няма сключена спогодба с [държава] за изплащане на семейни помощи. Изложени са съображения, че семейството не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД и че право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Отново е отразено, че между Република България и [държава] няма подписан договор, даващ право за получаване на еднократна помощ при раждане на живо дете по реда на чл.6, ал.1 от ЗСПД.

При така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената жалба по същество е основателна.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира най-напред, че същата е издадена от материално и териториално компетентен орган, т.е от компетентен по място, материя и степен орган – директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, съгласно нормата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, която регламентира, че семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” или упълномощено от него лице, което означава, че и отказите за отпускане на семейна помощ, в т.ч. и семейна помощ при раждане на живо дете, се постановяват във формата на заповед, издадена от директора на съответната дирекция „Социално подпомагане”.