Решение № 26 от 20.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20243001000238 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №1432/11.03.2024г., поправена с молба вх. №1635/20.03.2024г. по описа на ШОС на З Д „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат М. Г., САК.

Предмет на обжалване е решение №13 от 23.02.2024г. на Окръжен съд - Шумен, постановено по т. д. №17/2022г. по описа на ШОС, частично в осъдителната му част, с която ответникът – настоящ жалбоподател ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, е осъден да заплати на ищцата К. Н., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в село Сини вир, обл. Шумен, сума над 75 000 лева до присъдената сума от 180 000 лева, представляваща част от дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди от смъртта на нейната майка Ю Н Н., ЕГН **********, загинала в резултат на наранявания, причинени й при ПТП, настъпило на 07.08.2021г. на път SHU 1021 км.3+400м., път 1-7 Шумен-Венец-Черноглавци, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло”, с рег. № Х ХХХХ ХХ Н. Н. Н., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество ЗД „Бул инс” АД, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 24.09.2021г., до окончателното плащане.

1

В частта му относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева, съответно за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 34 980,64 лева, ведно с лихвите за забава, считано от 24.09.2021г. (датата на отправяне на застрахователна претенция) до окончателното плащане, първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Решението е поправено по реда на чл.247 ГПК с изрично посочване в диспозитива, че уважените искове са частични – решение №20 от 10.04.2024г.

Основните оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като изложените основания и доводи за тяхното обосноваване се свързват основно с размера на определеното и присъдено на пострадалата ищца обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди, причинени й в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие. Според ответника – въззивник ЗД „Бул инс” АД присъденият от съда размер на обезщетението от 180 000 лева е завишен и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, с оглед и изградените в постоянната съдебна практика критерии по приложението на този законов текст - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, установените в страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2024г. Твърди се, че при постановяване на решението и при определяне размера на неимуществените вреди не са обсъдени в дълбочина всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решението не са посочени конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, както това следва да бъде сторено (позовавайки се на решение № 70 от 01.08.2017 г. по гр.д. №2433/2016г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.о.). Според въззивника, първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като погрешно е възприел фактите по делото и н е е подложил на критичен анализ установените в хода на съдебното производство факти, в резултат на което неправилно е оценил размера на неимуществените вреди на ищцата н а стойност 200 000 лева. Така например съдът само е маркирал, но не е обсъдил достатъчно задълбочено факта, че към датата на ПТП ищцата е била на 5 месеца, което според въззивника означава, че липсва особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка между нея и покойната й майка, съответно загубата за ищцата не е толкова тежка, непреодолима и разтърсваща, колкото за дете, което е познавало и обичало майка си. Твърди се също така, че определеното изключително завишено обезщетение не отговаря на установените застрахователна и трайна съдебна практика.

Изразява се и несъгласие с отхвърленото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Ю Н. като се твърди, че по делото е 2 било безспорно установено, че същата се е возила без обезопасителен колан а в случай, че е била с правилно поставен такъв не би изпаднала от купето на автомобила, съответно не би получила множествените тежки травматични увреждания, довели до леталния изход. На отделно основание се твърди, че увреденият пътник се е возил в процесния лек автомобил при водач, за когото е бил наясно, че н е притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, което е самостоятелно основание за отчитане на съпричиняване на вредите и намаляване на присъденото обезщетение.

При тези основни оплаквания и твърдения ответникът – въззивник ЗД „Бул инс” АД моли за отмяна на решението в обжалваната му част и намаляване на присъденото обезщетение за причинените на пострадалата ищца неимуществени вреди до размера от 75 000 лева, ведно със законните последици от това по отношение на лихвите за забава и разноските по делото. Претендира присъждане на разноски.

По реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна – ищцата К. Н., чрез пълномощника си по делото адвокат П. К., САК, е подала писмен отговор вх.

№2163/18.04.2024г. , в който като прави обстоен коментар на оплакванията на ответното дружество, аргументирайки се и с анализ на събраните по делото доказателства и съдебната практика по приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство за осъществяваното в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв безплатно представителство.

В открито съдебно заседание страните (чрез писмена молба, подадена преди заседанието, или явил се упълномощен представител) заявяват, че поддържат оплакванията, доводите и исканията по отношение обжалваната част на първоинстанционното решение.

Подпомагащата ответника страна Н. Н. Н., ЕГН **********, не е взел участие, не е изразил нарочно становище по въззивната жалба.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на главните искове, предявени като частични, е претендираното пряко право на ищцата К. Н., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в село Сини вир, обл. Шумен, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника ЗД „Бул инс” АД, ЕИК 831830482, седалище град София, обезщетения за причинените й вреди от смъртта на нейната майка Ю Н Н., ЕГН **********, починала вследствие на наранявания, причинени й при ПТП, настъпило на 07.08.2021г. на път SHU 1021 км.3+400м., път 1-7 Шумен-Венец-Черноглавци, по вина на водача на л.а. „Фолксваген 3

Поло”, с рег. № Х ХХХХ ХХ Н. Н. Н., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/02/121001310263 със срок на действие от 11.05.2021 до 10.05.2022 година.

Претендираните обезщетения са в частични размери съответно 180 000 лева (от общо 300 000 лв.) – за неимуществените вреди, 34 980,64 лева (от общо 69 961,27 лв.) и 30 000 лева (от общо 127 920 лв.) – за имуществени вреди, като сумите се търсят ведно със законната лихва от 24.09.2021г. – датата на уведомяване на застрахователя с предявяване на застрахователни претенции, до окончателното им плащане.

Произнасянето по исковете за имуществените вреди (уважен изцяло за сумата 34 980,64 лв. - пропуснати ползи от лишаването на увредената ищца от издръжка; отхвърлен изцяло за сумата 30 000 лв. - разходи за заместваща грижа) не е обжалвано и решението в тази му част е влязло в сила.

По отношение уважения осъдителен иск за дължимото обезщетение за неимуществени вреди решението се обжалва от ответния застраховател частично по размер – за разликата над 75 000 лева до присъдената сума от 180 000 лева. Акцентът при обосноваване на оплакването за нарушаване на чл. 52 от ЗЗД и установения с него принцип на справедливостта се поставя върху крехката възраст на ищцата към момента на настъпване на увреждащото събитие (едва на 5 месеца) и липсата на съзнание и спомен за майката, поради което и загубата не е толкова тежка, непреодолима и разтърсваща. Обжалващият ответник възразява и срещу отхвърленото възражение за съпричиняване, като твърди, че по делото безспорно е било установено, че пострадалата Ю е пътувала в катастрофиралия лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с което е допринесла за получаването на тежките наранявания и настъпилата в резултат на това смърт. Наред с това във въззивната жалба се твърди, че е установено, че пострадалата се е возила в процесния лек автомобил при водач, за когото е наясно, че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, което също е основание за отчитане на съпричиняване на вредите и намаляване на присъденото обезщетение.

Не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена с ответното застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността на виновния водач на лекия автомобил Н. Н. Н., ЕГН **********; настъпване на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Противоправното и виновно поведение на водача (управление на лекия автомобил със скорост от 116 км/ч при позволени 90 км/ч) е признато с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд (чл. 300 от ГПК).

4

Обстоятелствата около настъпилото увреждащо ПТП, причинените увреждания на пътника Ю Н Н. и причинно-следствената връзка с последвалата й смърт са потвърдени и от заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство съдебни авто-техническа и медицинска експертизи.

По тези въпроси, както и по активната легитимация на ищцата като увредено лице, претъпяло пряко вреди от смъртта на най-близък родственик (майка), да получи обезщетение за причинените й неправомерно вреди, въззивният съд е обвързан и от силата на пресъдено нещо на постановеното от първоинстанционния съд решение в необжалваната му и влязла в сила осъдителна част.

По размера на неимуществени вреди. дължимото обезщетение за причинените на ищцата

За да се постигне справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитета, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл.52 ЗЗД).

От гледна точка на въведения в чл.51, ал.1 ЗЗД обективен критерий, връзката между противоправно причинената смърт и търпените от детето неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното отнемане на живота на родителя препятства възможността детето да получи занапред полагащите му се по закон, морал, обичай и справедливост родителска любов, закрила и подкрепа. След като от момента на своето раждане, поради нормално присъщото на биологичната връзка помежду им съдържание, детето най-осезателно и най-интензивно понася отрицателните последици от безвъзвратната загуба на родителя си, няма основание да се отрече на дете, което поради своята ниска възраст или поради други обстоятелства не е възприело до момента на разрешаване на спор за обезщетяване на вреди от деликт смъртта на майка си като обективен факт, правото на обезщетение в пълен размер за неимуществените вреди от причинената при пътно - транспортно произшествие смърт на неговия родител. Отричането на правото на пълно обезщетение по критериите за справедливостта, прилагани в сходни случаи (смърт на родител) с аргумент, че поради крехката възраст на детето и липсата на съзнание не е изградена емоционална връзка между него и неговата майка, същото не е в състояние да възприеме смъртта на родителя като необратимо събитие и съответно у него не са налице емоционални реакции, обуславящи болки и страдания, е крайно несправедливо и същевременно 5 несъвместимо с правилото на чл.51, ал.1 ЗЗД, според което всички вреди, произлезли пряко и непосредствено от нарушаването на забраната за непозволено увреждане, подлежат на обезщетяване от техния причинител и/или от отговорните наред с него или вместо него лица. От момента на смъртта на пострадалото лице, настъпила в резултат на процесния деликт, малолетната ищца е започнала да търпи неблагоприятните последици от смъртта на биологичния си родител, тъй като е лишена от този момент и завинаги от изконните си човешки права да опознае своята майка, да изгради с нея присъщата между майка и дете изключително близка, топла и емоционална връзка, да бъде обичана и отглеждана от нея, да получава любовта, закрилата, грижите и подкрепата, която само тя би могла да й осигури. Посочените неблагоприятни последици несъмнено съставляват съществени неимуществени вреди за детето, които се намират в пряка причинно - следствена връзка с поведението на виновния водач и поради това подлежат на обезщетяване от ответното застрахователно дружество (чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД).