Решение № 4308 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4308 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100506113 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Д. А. Ш. срещу разпореждане от 16.04.2026 г., постановено по изпълнително дело № 20248410400622 по описа на ЧСИ Н.М. с рег.

№ 841, с което съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата на длъжника с вх. № 023324/07.04.2026 г., тъй като не са налице предпоставките за спиране на изпълнението.

Жалбоподателят счита акта на ЧСИ за незаконосъобразен, тъй като същият е бланкетен и в него не са изложени каквито и да било мотиви по изложените в молбата на длъжника доводи. Счита, че представените документи поставят под съмнение личната му отговорност за процесните вземания и участието му в ДЗЗД, като поддържа, че са налице сериозни нарушения в процедурата по призоваването му в исковото производство. Ето защо моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено спиране на принудителното изпълнение до окончателното приключване на съдебния спор.

Ответникът по жалбата „А 1 България“ ЕАД (взискател) счита, че частната жалба е неоснователна.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна, тъй като в случая не е налице никое от 1 основанията за спиране на принудителното изпълнение, посочени в разпоредбата на чл. 432 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното производство е образувано по молба на „А 1 България“ ЕАД за принудително събиране на присъдени вземания срещу Д. А. Ш. по два броя изпълнителни листове от 22.01.2024 г., издадени от Софийски районен съд, 175 състав, по гр.д. № 37836/2022 г. и гр.д. № 64315/2022 г. за сумата от 6342,97 лв., месечни такси и потребление за периода от 23.05.2021 г. до 22.11.2021 г. по договор за използване на електронни съобщителни услуги № М6716877, ведно със законната лихва върху сумата от 12.07.2022 г. до изплащането й; за сумата от 511,05 лв., мораторна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 11.07.2022 г.; за сумата от 13815 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху сумата от 12.07.2022 г. до изплащането й; за сумата от 637,04 лв., мораторна лихва върху неустойката за периода от 27.01.2022 г. до 11.07.2022 г.; както и за сумата от 1275,12 лв., разноски в заповедното производство и сумата от 426,12 лв., разноски в исковото производство. С разпореждане от 19.02.2024 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № 20248410400622 и е постановил да се изпрати уведомление до НАП за започнатото изпълнение срещу длъжника, да се изпрати съобщение за образуваното дело, като е начислил и такси и разноски по изпълнението.

На 12.03.2024 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банки, а на 25.03.2024 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.

По молба на взискателя от 27.01.2026 г. на 26.02.2026 г. е наложен запор на пенсията на Д. А. Ш., като на 07.04.2026 г. последният е подал молба до съдебния изпълнител с искане за спиране на изпълнението и вдигане на наложения запор предвид обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден за вземания срещу трето лице – гражданско дружество, в което длъжникът не е съдружник, а размерът на отговорността му съобразно дела в ДЗЗД бил по-малък.

С обжалваното разпореждане от 16.04.2026 г. ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника, тъй като не били налице предпоставките за спиране на изпълнението.

Изпълнителното производство се спира в изрично посочените в чл. 432, ал. 1 ГПК хипотези, сред които не попада процесното изпълнително дело. В по-голямата част от нормативно предвидените случаи компетентен да постанови спиране е 2 единствено съдът (чл. 432, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 ГПК), като съдебният изпълнител е оправомощен да уважи подобна молба само в хипотезите на т. 2 и т. 3 от посочената разпоредба – по искане на взискателя (каквото по процесното изпълнително дело не е постъпило) и в случай на смърт или необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните в процеса, каквато в случая също не е налице.

Изложените в жалбата доводи за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността на длъжника за събиране на процесните парични вземания не биха могли да бъдат съобразени от съдебния изпълнител, който е подчинен на представения в оригинал валиден изпълнителен лист и въз основа на него е длъжен да образува изпълнително дело и да предприема изпълнителни действия. Подобни възражения биха могли да бъдат релевантни в исков процес за оспорване на вземанията – по реда на чл. 439 ГПК или на чл. 240 ГПК (относно възраженията за нередовно призоваване и доколкото изпълнителният лист в случая е издаден въз основа на неприсъствено решение), в рамките на който длъжникът-ищец разполага с възможност да поиска като обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство и съдът, разглеждащ спора относно материалните основания за съществуване на вземането, да осъществи преценка дали такава мярка се явява основателна. Съдебният изпълнител не може да прави такава преценка, като същото важи и за настоящият съдебен състав, упражняващ контрол за законосъобразността на актовете му. В случая са налице данни, че Д. А. Ш. е предявил иск по реда на чл. 439 ГПК за оспорване на вземанията, но след служебна проверка се установява, че производството по образуваното по този иск гр.д.

№ 9657/2026 г. по описа на СРС, 150 състав, е прекратено (прекратителното определение все още не е влязло в сила), а обезпечение на иска по реда на чл. 397, ал.

1, т. 3 ГПК не е допуснато, поради което не се установява наличие на основание за спиране на изпълнителното производство.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител е правилно, като не е налице основание за спиране на изпълнителното производство, поради което подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 032219/29.05.2026 г. на длъжника Д.

А. Ш. срещу разпореждане от 16.04.2026 г., постановено по изпълнително дело № 20248410400622 по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841, с което съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата на длъжника с вх. № 023324/07.04.2026 г., тъй като не са 3 налице предпоставките за спиране на изпълнението.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4