Решение № 903 от 30.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. гр. Хасково, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100729 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Т. М. М. с ЕГН:********** от гр.Хасково, ул.*********, адв.П.И.П., против „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, ЕИК 202531869, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Твърди се, че ищцата е страна по договор за паричен заем №303507, сключен с ответника „Сити Кеш“ ООД на *******г. До момента заемодателят по договора не бил предоставил на ищцата разписания договор, ведно с прилежащите към него погасителен план, общи условия и СЕФ, с обяснението, че след като бъдат подписани от упълномощен представител в централния офис в гр.София, ще й бъдат предоставени. Съгласно договора за паричен заем, ищцата получавала доколкото си спомняла сумата от 1500лв., при месечен лихвен процент от 3,330%, който изчислен на годишна база бил в размер на 39,96% и ГПР в размер на 47,78%. Страните договорили, че заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с размер на погасителната вноска 112,13лв. В очакване на получаване на разписаните документи ищцата след дълъг период от време получила покана за изпълнение, в която заемодателят я уведомява, че ведно с лихвите дължи сума в размер на 2746,69лв. Съгласно чл.6 от договора за кредит, кредитополучателят се задължавал да учреди поръчителско обезпечение, 1 отговарящо на условията на чл.10 ал.2 т.1 от ОУ кумулативно с едно от следните обезпечения – ипотека върху недвижим имот, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съобразно чл.8 от процесния договор, при неизпълнение на чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 1116лв., която била разсрочена и се кумулирала към падежните вземания по погасителния план.

Ищцата била потребител по смисъла на §13 т.1 от ДРЗЗП, тъй като усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското й качество, процесният договор попадал в приложното поле на ЗЗП и ЗПК.

Клаузата за неустойка по чл.8 от процесния договор била нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. С влязло в законна сила решение №101/20.02.2023г., постановено по гр.д.

№2331/2022г. по описа на РС-Хасково, съдът прогласил нищожността на посочената клауза и недължимост по нея. С настоящия иск се твърди, че и клаузата за възнаградителна лихва била нищожна на следните три основания :

1. С договорения лихвен процент в размер на 39,96% се нарушавали добрите нрави; 2. Нарушавали се изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК; 3.

Внасяло се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

Съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне можел да бъде размера на законната лихва без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва. Към датата на сключване на договора за кредит размерът на законната лихва се определял според ПМС №426/08.12.2014г. като сбор от основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. В случая трикратния размер на законната лихва възлизал на 30%, а двукратния на 20%, докато договорената между страните лихва била в размер на 39,96% годишно, към която следвало да се добави скритата лихва, уговорена по договора неустойка за неосигуряване на обезпечение повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави като критерии за норми на поведение, установени в обществото.

Ищцата твърди, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 39,96% не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на обезпечение представлявала добавък към договорната лихва – скрита лихва и в нарушение на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК кредиторът не 2 оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс.

Вземането по чл.8 от потребителския договор нямало характера на неустойка, тъй като макар и именувано така, това вземане изначално било уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна функции. Кредиторът го именувал „неустойка“, за да преодолее ограничението по чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като съгласно чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК, разходите за обезщетения не се вземали предвид при изчисляване на ГПР. Търговецът си гарантирал, че ще получи това вземане срещу предоставените в заем средства чрез създадените от него предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на поръчител кумулативно с реалните обезпечения. Вземането с допълнителна и гарантирана за него икономическа облага, поради което то съставлявало печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка лихва.

Възнаградителната лихва била уговорена неравноправно по смисъла на чл.143 от ЗЗП. При сключване на процесния договор потребителят не могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 39,96%. В нарушение на чл.147 ал.1 от ЗЗП на заемателя не било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва, а бил заблуден, че нарушава договора, на което основание трябвало да престира неустойката по чл.8 от процесния договор.

По силата на чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР се формирал по нормативно установен алгоритъм и изразявал всички разходи по кредита като процент от общия размер на предоставения кредит. По гореизложените съображения вземането по чл.8 от договора не съставлявало неустойка, на което основание включването му в размера на ГПР не се дерогирало от правилото на чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК. Това вземане по правната си природа било печалба за кредитора, т.е.е договорна лихва. Договорната лихва била вид разход по кредита и като такъв, съобразно повелителните изисквания на чл.19 ал.1 от ЗПК, следвало да бъде включена в размера на ГПР. Невярното посочване на лихвения процент по договора в размер на 39,96% без в него да е включена скритата лихва по чл.8 от договора имало за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 47,78%. При изчисление, извършено с онлайн калкулатор било видно, че ГПР бил с действителна стойност в размер на 201,99%, като в него се включвало и вземането по чл.8 от процесния договор.

Поради това, че неустойката била скрита лихва, кредиторът не изпълнил условията на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. Съгласно чл.21 от ЗПК, договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК била нищожна.

Предвид подробно изложените съображения в исковата молба се иска постановяване на решение, с което да се признае, че ищцата не дължи заплащане на сумата от 274,28лв., представляваща договорна лихва за периода 3

22.05.2019г. – 22.04.2020г. по чл.3 от договор за потребителски кредит №******/*******г., сключен между страните, поради това, че клаузата била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Претендира присъждане на направените по делото разноски и присъждане на основание чл.38 от ЗА на адвокатско възнаграждение на адв.П.И.П..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като нередовен, неоснователен и недоказан. Твърди, че дружеството не е надлежен ответника в настоящия процес, тъй като с договор за цесия от 26.01.2022г. вземането било прехвърлено на цесионера „АПС БЕТА България“ ЕООД. Не било налице неизпълнение на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Неправилно било твърдението, че в размера на ГПР следвало да бъде включен и размерът на неустойката. Неправилно било твърдението, че действително приложеният в договора за кредит ГПР бил различен от посочения в него. Неоснователно било възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.

Клаузата на договорната лихва и ГПР не били неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Не било налице соченото неизпълнение на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК. Прави възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК за претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложените съображения се иска отхвърляне изцяло на предявените срещу дружеството искове като неоснователни и недоказани.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между “Сити Кеш“ ООД (заемодател) и Т. М.

М. (заемател) на ******* г. е сключен Договор за паричен заем № ******, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между двете дружества на 13.01.2022г. В приложението към договора за цесия е описан цитирания в исковата молба договор за паричен заем, сключен между страните в настоящото производство.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице сочи, че съгласно погасителен план към договор за паричен заем №******/*******г., предоставен от счетоводството на „Сити Кеш“ ООД, сумата на договорната лихва е изчислена при ГЛП 40,04%. При включването само на договорната лихва като разход на заемателя и извършено изчисление, съгласно формулата в ЗПК, Приложение 1 към чл.19, ал.2, ГПР възлиза на 47,93%.

4

Вещото лице сочи, че към датата на сключване на договора за паричен заем – *******г. трикратния размер на законната лихва на годишна база възлиза на 30%. Годишният размер на законната лихва възлиза на 10%, определена съгласно ПМС №426/18.12.2014г. При преизчисление на сумата на договорната лихва в размер, съответстващ на трикратния размер на законната лихва и при включването на договорната лихва като разход на заемателя, ГПР възлиза на 34,25%.

Експертизата сочи, че ГЛП на договорената лихва, изчислен съгласно погасителния план по договора, сключен между страните, възлиза на 40,04% и надвишава трикратния размер на законната лихва на годишна база с 10,04%.

В случай, че към общите разходи по кредита, които потребителят ще заплати, се включи и сумата 1341,72лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по договора /като част от погасителната вноска, съгласно погасителен план/, ГПР възлиза на 193,46%.

Вещото лице при извършените проверки констатира, че по договор за паричен заем №****** е извършено едно плащане в размер на 220лв. на 23.05.2019г. на касата на дружеството. Експертизата сочи, че с това плащане са погасени по първата вноска с падеж 22.05.2019г. – 33,38лв. за договорна лихва и 184,62лв. за неустойка и по втората вноска с падеж 24.06.2019г. – 2лв. за неустойка.