Решение № 15736 от 07.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15736 гр. София, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110144861 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба, уточнена с допълнителна писмена молба от 23.09.2025г., ищецът „ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните суми : 245,06 лв, представляващи 2/3 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, бл.222, вх.Е, ет.8, ап.143, с абонатен № 71287, дължима по договорни отношения между страните през периода от 01.07.2022г. до 30.04.2024г. ; 43,22 лв, представляващи 2/3 части от мораторните лихви върху стойността на топлоенергията , начислени за периода от 15.09.2023г. до 30.06.2025г. ; 27,81 лв , представляващи 2/3 части от цената за услугата за дялово разпределение, дължима по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., и 7,35 лв, представляващи 2/3 части от мораторните лихви върху сумата за дялово разпределение, начислени за периода от 16.07.2022г. до 30.06.2025г., заедно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.07.2025г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по електронното заповедно гр.д. № 793/ 2025г. по описа на Районен съд Карнобат, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в настоящото исково производство).

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 15.07.2026г., юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

1

Ответната страна Т. К. И. оспорва предявените искове видно от изявленията на пълномощника й в представения на 29.10.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че по делото не са представени надлежни писмени доказателства през процесния период ответницата да е била собственик или ползвател на процесния имот или да е сключило договор с ищеца за доставка на топлинна енергия. Предявено е възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Сочат се доводи , че вземанията за цена на услугата „дялово разпределение” не възникват за ищеца , а за фирмата за дялово разпределение , като няма доказателства , че тази услуга е извършвана от подпомагащата страна по настоящото дело. Оспарват се и исковете за мораторони лихви с твърдения , че ответницата не е изпаднала в забава.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ответницата поддържат оспорването на предявените искове. При устните състезания в съдебното заседание на 15.07.2026г., адвокат на ответницата е пледирал за отхвърляне на исковете.

Подпомагащата страна „Ф”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК б.с.) не изразява становище по исковете, не изпраща представител по делото и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжницата Т. К. И. на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по електронното заповедно гр.д. № 793/2025г. по описа на Районен съд - Карнобат. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Заповедта по чл.410 ГПК по електронното заповедно гр.д. № 793/2025г. по описа на Районен съд - Карнобат е издадена и срещу още една длъжница – М.Т А. , която също е предявила възражение по чл.414 ГПК и срещу нея също са предявени искове по чл.422 ГПК , но с отделна искова молба и е образувано отделно исково съдебно производство – гр.д. № 46096/2025г. по описа на СРС, 43 състав. Това не е пречка за допустимостта на исковете по чл.422 ГПК за вземанията, присъдени със същата заповед по чл.410 ГПК срещу другата длъжница- Т. К. И. . Въпреки това следва да се отбележи , че не са ясни причините , поради които ищецът е предивил исковете против всяка от двете длъжници с две различни искови молби, а не с една искова молба , въпреки началието на множество общи факти по тези искове , които следва да бъдат установени еднакво.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

2

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № 1027821831/31.07.2023г. и № 1035207482/ 31.07.2024г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 1027821831/31.07.2023г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през част от процесния период – от 01.07.2022г. до 30.04.2023г. , е 14.09.2023г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 1035207482/ 31.07.2024г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през останалата част от процесния период - от 01.05.2023г. до 30.04.2024г. , е 14.09.2024г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната 3 давност за задълженията по първата фактура № 1027821831/31.07.2023г. е започнала да тече от 14.09.2023г. , и ще изтече на 14.09.2026г. , а за втората фактура № 1035207482/ 31.07.2024г. е започнала да тече от 14.09.2024г. и ще изтече на 14.09.2027г.

Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 15.07.2025г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете:

Предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.07.2022г. до 30.04.2024г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие от една страна и ответницата Т. К. И. и съсобственицата й М.Т А. от друга страна като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./ (видно от представените с исковата молба документи:

Акт за сключен граждански брак №

1183/19.12.1990г. между Т.Т.И и Т. К. И. ; Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 21.04.1995г. между ТОА „Красно село” и Т.Т.И и Удостоверение, изх. № 52/19.01.2015г. за наследниците на Т.Т.И- б.с.) по силата на което в съсобствения на ответницата имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отмм./ и е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г./ и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Ответницата нито твърди, нито представя доказателства за предложени от нея специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответницата за заплащане на потребената в собствения й имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между ответницата като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

Според представените по делото писмени доказателства през процесния период от 01.07.2022г. до 30.04.2024г. имотат е бил съсобствен между ответницата Т. К. И. и М.Т А. при квоти : за Т. К. И. – 5/6 идеални части (а не 2/3 идеални части, т.е. 4/6 идеални части, както твърди ищеца в исковата молба- б.с.) от правото на собственост върху имота, и за М.Т 4

А. – 1/6 идеална част (а не 1/3 идеална част , както твърди ищеца в исковата молба- б.с.) от правото на собственост върху имота. Това е така по следните причини :

Първоначално процесният апартамент е бил съпружеска имуществена общност (СИО) между ответницата Т. К. И. и съпруга й Т.Т.И , тъй като е придобит чрез договор за покупка през 1995г. възмездно по време на сключения през 1990г. техен брак - чл.19,ал.1 СК/1985г.-отм./ и не е оборена презумпцията по чл.19,ал.3 СК/1985г.-отм./ за съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването на имота. След влизане в сила на действащия Семен кодекс/2009г./ процесният апартамент е станал СИО по смисъла на чл.21 СК/2009г./ , тъй като не са представени доказателства ответницата Т. К. И. и съпруга й Т.Т.И да са избрали режим на имуществените си отношения съгласно чл.18,ал.2 СК/2009г./ и §4,ал.2 във връзка с §4,ал.1 от ПЗР на СК/2009г./. След прекратяването на СИО със смъртта на съпруга Т.Т.И през 2015г. дяловете на съпрузите са били равни - чл.28 СК/2009/, тъй като искове по чл.23 СК/2009г./ и по чл.29 СК/2009г./ не са предявени. Ответницата Т. К. И. е останала собственик на 1/2 идеална част от имота след прекратяването на СИО. Останалата 1/2 идеална част от имота е била включена в наследството , оставено от Т.Т.И , и е наследена от ответницата Т. К. И. като негова съпруга и от сестрата на наследодателя – М.Т А. при квоти съгласно чл.9,ал.2, изр.1, предл.2 ЗН– 2/3 идеални части за ответницата Т. К.