Решение № 18 от 30.01.2025, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Гражданско дело 734/2021
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 27.05.2025
- Състав
- Хрисимир Максимов Пройнов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 197 · Кодекс за застраховането
- чл.213 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Попово, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20213520100734 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, ЕИК 121130788, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров – Изпълнителни директори, чрез юрисконсулт К. А., против Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София.
В исковата молба се твърди, че на 02.04.2014 година между „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и П.В.Л.а бил сключен договор за доброволна имуществена застраховка „Каско“, по отношение на притежавания от нея лек автомобил, марка и модел „БМВ 530 Д“, рег. № , с индивидуализиращи белези, подробно посочени в застрахователния договор. Подписана била застрахователна полица № 93001410013477, материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца, обвързваща страните за периода от 02.04.2014 г. до 01.04.2015 г.
На 05.01.2015 г., около 20:20 часа, застрахованият автомобил претърпял пътнотранспортно произшествие на Републикански път II-51, км 32+350, в близост до бившия къмпинг „Водица“. Причина за настъпилия пътен инцидент била попадане на застрахования лек автомобил в необозначена, необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно.
Органите на Пътна полиция, КАТ при ОД на МВР – гр. Търговище били уведомени от водача на автомобила Н. Т. Л., като за пътния инцидент бил съставен Протокол за ПТП № 1484911/05.01.2015 г.
Застрахованият собственик подал уведомление за щета, по което била образувана преписка под № 0004-1261-15-400151. На автомобила бил извършен първоначален оглед, за който бил съставен съответният опис на уврежданията, включващ спукана предна и задна лява гума и изкривени джанти.
Съгласно условията по застрахователния договор, на 16.01.2015 г. на застрахования собственик било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 834.50 лв., които били преведени по посочената банкова сметка.
Ищецът счита, че отговорна за настъпилия пътен инцидент е Агенция „Пътна инфраструктура“.
1
На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, но до подаване на исковата молба регресната претенция на ищцовото дружество не била удовлетворена.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 844.50 лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета №00041261-15-400151, с включени ликвидационни разходи от 10.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 257.12 лв. върху сумата от 844.50, за периода от 14.01.2017 г. до 14.01.2020 г.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез Областно пътно управление – Търговище, е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Твърди, че няма данни по делото, които да доказват виновно поведение, действие или бездействие на Агенция „Пътна инфраструктура“, което да обуславя ангажиране на нейната отговорност за настъпилото ПТП на 05.01.2015 г..
Ответникът релевира доводи, че за произшествието е бил съставен протокол за ПТП, но липсват достатъчно доказателства относно конкретното местоположение, размерите и състоянието на дупката, в която автомобилът е попаднал. Според ответника не са били изяснени обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, както и състоянието на пътя по време на произшествието.
Възразява също така, че не е установено наличието на причинно-следствена връзка между състоянието на пътя и претърпените щети по автомобила, като не е направено и конкретно описание на уврежданията, както и в какво точно се изразяват те.
Ответникът се позовава и на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, като изтъква, че същият е бил длъжен да съобрази скоростта на движение със състоянието на пътното платно, конкретните условия на видимост, атмосферните условия и интензивността на движението.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по предявената претенция.
Моли се за отхвърляне на исковете, като се претендират и направените разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозира писмено становище, в което изразява становище за основателност на исковите претенции и моли за тяхното уважаване.
Ответната страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт И., която оспорва исковете на посочените в писмения отговор основания.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 във вр. чл 415 от ГПК, във вр. чл. 213, ал.1 от Кодекс за застраховането (отм.), във вр. чл. 49 от ЗЗД.
С плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Регламентираното с нормата на чл.213 КЗ право е регресно по своя характер, суброгационно право. В хода на производството по иска с посоченото правно основание следва да бъде установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди, вината се предполага до доказване на противното.
Доколкото вината съставлява субективно отношение на дееца към противоправното му деяние, такова субективно отношение могат да формират само физическите лица. Ответната агенция като юридическо лице, не би могла да отговаря по чл.45 ЗЗД. Тя би могла да носи отговорност само по чл.49 и чл.50 ЗЗД.
Настоящият състав приема, че е налице валидно сключен застрахователен договор, като претърпените имуществени вреди представляват покрит риск.
Няма спор между страните, че ищецът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е 2 изпълнил задължението си по този договор и е платил на застрахования сумата от 834,50 лева, съгласно застрахователната полица № 93001410013477. Плащането е извършено в съответствие с щета № 0004-1261-15-400151, като по този начин е налице суброгация съгласно чл. 213 от Кодекса за застраховането (отм.).
От приложения по делото Протокол за ПТП № 1484911/05.01.2015 г. се установява, че на 05.01.2015 г., около 20:20 часа, на Републикански път II-51, км 32+350, в близост до бившия къмпинг „Водица“, при движение на лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № , собственост на Пламена Валентинова Л.а и управляван от Н. Т. Л., същият попада в неравност (дупка) по пътното платно, в резултат на което претърпява материални щети – спукани предна и задна лява гума и изкривени джанти.
От показанията на свидетеля Н. Т. Л. се установява, че той е пътувал от гр. Велико Търново към гр. Попово, като се е движил по Републикански път II-51, в участъка около км 32+350, близо до бившия къмпинг „Водица“, управлявайки автомобил „БМВ 530 Д“, с рег.
№ . Според неговите думи, пътят е бил в лошо състояние, като в неговата лента за движение е имало множество неравности и дупки, които не са били обозначени със съответните предупредителни знаци. Той твърди, че не е успял да избегне попадане в дупката, тъй като тя е била разположена в неговото платно и е било невъзможно безопасно отклонение.
Свидетелят посочва, че температурата е била отрицателна, пътното платно е било сухо, не е имало сняг или видими ледени участъци но е било побеляло от студа.
След като автомобилът му попада в дупката, се чул силен шум и свидетелят загубил контрол върху МПС. Той спрял автомобила на безопасно място и установил, че предната и задната лява гума са спукани, а джантите вероятно са изкривени. Веднага се обадил на телефон 112, както и на застрахователната компания „Лев Инс“ АД, тъй като автомобилът, който управлявал му имал сключена застраховка „Каско“. Той пояснява, че автомобилът е бил прибран с пътна помощ до гр. Велико Търново, където в последствие му е бил извършен оглед за оценка на щетите.
Показанията на Л. са логически последователни, детайлни и без очевидни противоречия. Той дава ясна времева рамка на събитията, като включва конкретни детайли за метеорологичните условия, състоянието на пътя и механизма на ПТП и последвалите действия. Съдът намира тези показания за обективни и достоверни, поради което изцяло ги кредитира.
По делото бе изготвена съдебна автотехническа експертиза, която съдът като обектива и компетентно изготвена, изцяло кредитира.
От заключението на вещото лице се установява, че е възможно получаване на разкъсване на повърхността на двете гуми при процес на преминаване през дупка и взаимодействието с ръба на дупката при излизането от нея.
От заключението на вещото лице се установява още, че стойността на предна лява гума (Michelin 245/40/18, ДОТ 2210) е 370 лв. нова и с 111 лв. остатъчна стойност, а задна лява гума (Linglong 245/40/18, ДОТ 2414) – 200 лв. нова и 160 лв. с остатъчна стойност.
Съдът приема за доказано наличието на вредите по процесния автомобил, а именно – спукани две гуми, които са заменени с нови.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) осъществява дейности по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Процесният път, по който е настъпило пътнотранспортното произшествие (Републикански път II-51, км 32+350), попада в обхвата на републиканската пътна мрежа, поради което ответникът носи отговорността за неговото състояние.
В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
Разпоредбата на чл. 3 от ЗП разделя пътищата на републикански и местни, откъдето именно е и обвързаността на използваната терминология. Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни 3 връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища, или с улиците. Местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, трябва да налична и причинно-следствена връзка между вредите и действията му, т.е. дали увреждането на двете гуми на процесния автомобил се дължи именно на попадането му в дупка на пътното платно. Наличието на причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на ответника, основан на непозволено увреждане, не може да се предполага съгласно чл.45, ал. 2 33Д, а трябва да се докаже и тежестта на доказване на тези обстоятелства, свързани с причинната връзка, остава на този, който претендира вредите (в този см. Решение № 710 от 25.VII.1985 г. по гр. д. № 446/85 г., IV г. о., Решение № 1038 от 17.VI.1961 г. по гр. д. № 2785/61 г., IV г. о.). По делото се събраха достатъчно доказателства за наличието на причинно-следствената връзка. В този смисъл са показанията на разпитания свидетел, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, в което категорично се сочи, че настъпилата по автомобила щета следва да се постави в пряка причинно-следствена връзка с възникналото на 05.01.2015г. ПТП.
Разпечатката съдържа 44 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d955043b-5e13-42b2-b008-7e61d380e3d4