Решение № 1995 от 04.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1995 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100507007 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20020768 от 13.03.2022г., постановено по гр.дело №17286/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, е осъдено ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *******, да заплати н а "ЗАД А." АД, с ЕИК *******, на правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то от КЗ сумата от 2090.40 лв., дължимо застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка "Каско" №0000463262/29.09.2014г. за нанесени имуществени вреди на МПС "Форд Транзит", с рег.№*******, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 02.02.2015г. в град Русе по вина на водача на МПС "Волво ФЛ-12", с рег.№*******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.05.2020г. до окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 636.99 лв., лихва за забава върху главницата за периода от 23.04.2017г. до 23.04.2020г., както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 363.62 лв., направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗК"Л.И." АД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт К.И., с която се обжалва изцяло решение №20020768 от 13.03.2022г., постановено по гр.дело №17286/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на 1 незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение на водача на МПС "Волво ФЛ-12", с рег.№******* , който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК"Л.И." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорват се констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза в частта, в която е посочено, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на МПС "Волво ФЛ-12", с рег.№******* . Твърди се, че за настъпилото ПТП е допринесло и поведението на водача на МПС "Форд Транзит", с рег.№*******, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ищеца - "ЗАД А." АД, който извършвайки маневра на заден ход е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, съгласно която същият е бил длъжен да се убеди, че пътят на превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП като не е наблюдавал непрекъснато пътят зад превозното средство, а в случай, че не е било възможно, не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасностите. Поддържа се, че водачът на МПС "Форд Транзит", с рег.№*******, е допринесъл в равна степен с другия водач за настъпилото ПТП. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "ЗАД А." АД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт В.А., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона.

Поддържа се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.213, ал.1 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско" към датата на настъпване на процесното ПТП между "ЗАД А." АД и собственика на увредения автомобил "Форд Транзит", с рег.№******* ; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на процесното ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на автомобил марка "Волво ФЛ-12", с рег.№******* , който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което е присъдено изцяло дължимото застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предявени са от "ЗАД А." АД, с ЕИК *******, срещу ЗК"Л.И." АД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и с правно основание чл.86 от ЗЗД.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то КЗ /отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая е доказано, че по време на действието на сключен договор за застраховка "Каско" е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. СРС като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – протокол за ПТП №173/02.02.2015г., заключение на САТЕ, както и показанията на разпитания свидетел И.И., водач на увредения автомобил "Форд Транзит", с рег.№*******, е обосновал извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на автомобил марка "Волво ФЛ-12", с рег.№******* , който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.40 от ЗДвП, като вината на водача в случая се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В тази връзка СРС е обосновал краен извод, че са налице предвидените в закона основания, за да възникне отговорността на ответника като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от деликвента имуществени щети на увредения автомобил. Прието е още, че ищецът е отправил покана до ответното дружество за доброволно извънсъдебно плащане на дължимата 3 сума по застрахователното обезщетение, но доколкото същият не е платил в законоустановения срок /чл.213а от КЗ - отм./ изцяло дължимото застрахователно обезщетение е изпаднал в забава досежно неплатената част от дължимото застрахователно обезщетение и акцесорният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва се явява основателен и доказан за претендирания исков период. Крайните изводи на СРС за основателност на предявените искове с правно основание чл.213, ал.1, изр.3-то КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и с правно основание чл.86 от ЗЗД са обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.213, ал.1, изр.3-то КЗ /отм., но приложим в настоящото производство доколкото е действащ нормативен акт към момента на настъпилото ПТП/. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като делинквент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните доказателства не се установява противоправно поведение на водача на автомобил марка "Волво ФЛ-12", с рег.№*******, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на автомобил марка "Волво ФЛ-12", с рег.№******* , който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Механизмът на настъпилото ПТП на 02.02.2015г. в гр.Русе се установява от двустранен констативен протокол №173/02.02.2015г., съставен от участниците в реализираното ПТП, показанията на разпитания по делото свидетел И.И., водач на увредения автомобил "Форд Транзит", с рег.№*******, както и от прието по делото като неоспорено заключение по САТЕ , съгласно които доказателства в двора на „Металснаб“ АД товарен автомобил марка "Волво ФЛ-12", с рег.№******* , управляван от К.К., слиза от намиращия се в двора кантар и прави маневра – завиване надясно на заден ход, като в същото време намиращият се от дясната страна на товарния автомобил марка "Волво ФЛ-12", с рег.