Решение № 1189 от 01.07.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ

- 12 състав в публичното заседание на 05.04.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 7801 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 53 и чл. 78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки.

Ищецът

„Н.“ АД, Италия, вписан в регистрите на Търговската Камара в Пуржда, с данъчен номер IT 0*******, твърди, че има установени търговски взаимоотношения с ответника „В.т.а.“ АД, ЕИК *******, свързани с покупката и продажбата на машини и съоръжения за земеделската промишленост. Сочи, че обичайно поръчките се извършвали като ответникът правил искане за покупко-продажба на произвежданата от ищеца продукция - производство на земеделска техника, аксесоари и части към нея, в т.ч. и резервни такива. Поддържа, че установената практика между страните била ответникът да прави поръчка за покупка на стока - земеделски машини, части и аксесоари към тях, чрез е-майл, след което следвала обратна размяна на писма и кореспонденция. Твърди, че при конкретизиране на поръчката ищецът издавал проформа фактура, която изпращал на ответника, който от своя страна подписвал същата и връщал обратно на продавача-ищец или заплащал своевременно. Сочи, че условията за доставка били договорени между страните ех work (доставка до фабриката на производителя), в случая фабриката на дружество „Н.“ АД в Италия, което и се записвало във фактурите, т.е. купувачът имал задължение да си получи стоката от фабриката на ищеца. Поддържа, че с цел получаване на стоката били ангажирани превозвачи, които от името на ответника получавали стоката от фабриката на „Н.“ АД и доставяли същата на купувача на посочено от него място. Твърди, че в повечето случаи, закупената стока била доставяна до седалището и адреса на управление на купувача-ответник, като при подготовка на стоката, ищецът издавал и транспортен документ, в които била отразена стоката, която ще бъде предадена на ответника, като било посочвано и с кой камион ще пътува (peг. номера).

Поддържа, че с предаването на стоката на превозвача, задължението на продавача „Н.“ АД към ответника било изпълнено. Сочи, че страните имали установени отношения, като продажната цена по фактурите за покупко-продажбата на съответните артикули била в повечето случаи с отложено плащане от около 90 дни, считано от датата на издаване на фактурата, като в някои случаи плащането било частично за сумата по фактурата, ако тя била в по-голям размер, която купувачът преди да получи стоката плащал част от фактурата. Твърди, че купувачът получавал стоката, а заплащането на цената било с отложена дата на падеж, освен когато сумата на поръчката била по-висока стойност, като в такива случаи страните договаряли частично плащане, а падежът винаги бил уговарян в издаваната фактура. Сочи, че въпреки че не получил в срок всички дължими се суми по фактурите от ответника продължил да поддържа асортимента на предлаганите от ответника земеделски техники и машини, аксесоари към тях и резервни части, като продавал стоката, но не получавал плащане. Поддържа, че се стигнало до натрупване на голяма сума по размер задължения, като едно от тези задължения било по фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г., на обща стойност от 27 855 евро. Сочи, че по фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г. и съобразно направената поръчка от ответника, ищецът му продал 3 броя земеделски машини - Брана с номера на артикули В6131927 36FCIM/G ERP.TR.CUSC.R.C.61DL ANG.IDR., с регистрационни номера: **********, **********, ********** за цена от 9 285 евро всяка, на обща стойност от 27 855 евро, както и една резервна част RING NUT 11192155 на стойност 9,30 евро. Твърди, че поръчката от ответника била направена чрез е-майл от 25.05.2011 г. Сочи, че били издадени проформа фактури с номера 150/19.09.2011 г. за сумата от 27 855 евро и № 14178/21.07.2011 г. за сумата от 9,30 евро. Поддържа, че предвид направеното авансово плащане ищецът издал фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г., в която включил продажбата на стоките по двете проформи. Сочи, че преведената на 26.07.2011 г. сума в размер на от 8 356,50 евро, която представлявала частично плащане по процесната фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г. била получена по сметка на ищеца на 28.07.2011 г., поради, което и задължението за плащането на тази сума от фактурата от страна на ответника било изпълнено. Твърди, че предвид извършеното плащане ищецът подготвил стоката за предаване, като издал транспортен документ (DDT) № 31103442/28.07.2011 г., в който документ била описана стоката, превозното средство, което приело стоката и датата на товарене. Поддържа, че от 29.07.2011 г. е издадената Международна товарителница с превозвач фирма „ЕЗИ“ ООД, BGR 046/*********, който се подписал, че е приел стоката, като с предаването на стоката на превозвача, ищецът изпълнил задължението си за предаване на поръчаната и закупена от ответника стока. Твърди, че стоката била приета без възражение от ответника. Сочи, че съгласно издадената фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г. и прилежащите към нея транспортни документи и потвърждения за получаване, купувачът на стоката приел същата в изрично посочените и уговорени между страните срокове за доставка. Твърди, че с оглед установените търговски взаимоотношения и падежът по фактура NQ 11ЕС000066 от 28.07.2011 г. в размер на 27 864,30 евро, равняващи се на 54 497,84 лв., бил определен на две части - първата (авансово внесена) в размер на 8 356,50 евро, равняващи се на 16 343,90 лв., била платена, а остатъкът до пълния размер на сумата от 19 507,80 евро, равняващи се на 38 153,94 лв. бил разсрочен до 90 дни, считано от датата на издаване на фактурата, т.е. в срок до 26.10.2011 г. Сочи, че въпреки дадената възможност за разсрочване на плащането и отложения падеж на остатъка от продажната цена реално плащане от ответника към ищеца не било извършено.

Твърди, че в издадената фактура за поръчана и доставена стока била определена датата 28.10.2011 г. за извършване на плащането й, поради което ответникът изпаднал в забава за заплащане на остатъка от дължимата се по посочената фактура сума в размер на 19 507,80 евро, равняващи се на 38 153,94 лв.

Поддържа, че изпълнил задължението си да продаде и предаде закупената от ответника стока, като оставало купувачът да заплати дължимата се сума. Сочи, че във фактурата ищецът посочил, че при забава на плащането на дължимите се суми, ще бъде начислявана лихва за забава в размер на законоустановената лихва увеличена с 5 пункта, но въпреки това ищецът претендира лихва за забава само в размер на законоустановената, считано от 26.10.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба, която била в размер на 5 950,94 евро, равняващи се на 639,02 лв. Поради това ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати дължимата сума в размер на 19 507,80 евро, равняващи се на 38 153,94 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.10.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба (26.10.2016 г.) в размер на 5 950,94 евро, равняващи се на 11 639,02 лв., законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Претендира разноски.

Ответникът „В.т.а.“ АД счита предявените искове за недопустими. Поддържа, че провеждането на настоящото производство по реда и правилата на българското гражданско-процесуално право било недопустимо, поради неприложимост на българското материално и процесуално право по отношение на настоящия спор. При условията на евентуалност счита исковите претенции за неоснователни. Сочи, че ищецът обосновавал претенцията си въз основа на задължения по фактура, но в случая се касаело за два отделни договора за продажба на стоки - единият за покупка на три броя земеделски машини - брана, а вторият за покупка на резервна част. Поддържа, че процесната фактура обективирала единствено за целите на счетоводното обслужване на тези сделки вече сключените два договора. Твърди, че между страните имало два договора, които били неформални, а издадената процесна фактура не представлявала договор и не съдържала неговите реквизити. Оспорва наличието на задължението към ищеца. Оспорва отправените оферти за продажба на процесните стоки, приемането на тези оферти и валидната поръчка на стоките, както и валидното и коректно издаване на процесната фактура. Твърди, че между страните не бил договарян срок за разсрочване на плащания както по проформи фактури, така и по фактури, както и че не бил договарян срок от 90 дни за отсрочване на плащания както по проформи фактури, така и по фактури. Поддържа, че между страните не бил договарян падеж за плащанията по фактурите, различен от датата на тяхното издаване. Оспорва твърдението на ищеца, че заплащането на цената по договори било отложено, освен когато сумата по поръчките била по-висока, в които случаи страните договаряли частично плащане. Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените искови претенции - главни и акцесорни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г. за предадени 3 броя земеделски машини - Брана с номера на артикули В6131927 36FCIM/G ERP.TR.CUSC.R.C.61DL ANG.IDR., с регистрационни номера:

**********, **********, ********** за цена от 9 285 евро всяка, на обща стойност от 27 855 евро, както и една резервна част RING NUT 11192155 на стойност 9,30 евро.

По делото е прието заключение на комплексна компютърно-счетоводна експертиза, както и допълнителна експертиза в счетоводната част.

В счетоводната част, след проверка при ответника, ВЛ е достигнало до следните изводи: процесната фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г., на обща стойност от 27 855 евро е била редовно осчетоводена в дневника за покупко продажби на купувача и декларациите по ДДС, в това число по ВИЕС, както и в съответните счетоводни книги и регистри; заведена и декларирана е в регистрите на ВИЕС доставка вътреобщностни придобивания(ВОП) с протокол № *********/03.08.2011 г. - доставчик „Нарди“ ИН№********** за документ фактура № 11ЕС000066 от 28.07.2011 г., на осн. съгласно чл.84 и чл.117 от ЗДДС и чл.81 от ППЗДДС, на стойност 54 497,83 лв.(27 864,30 евро) и 10 899,57 лв. ДДС

По делото е била разпечатка на нормативен акт на Р.Италия, свален от сайт с посочен интернет адрес –Граждански кодекс, уреждащ погасителната давност - общата погасителна давност – 10 г., а за лихви 5 г., както и Законодателен Указ №231/2002 г., придружени с превод. Ответникът е заявил оспорване със становището си от 12.02.2018 г., в смисъл, че не са разпечатани от официален сайт за публикуване на официални документи. В тази връзка ищецът е представил разпечатка на документите от страницата на Държавен вестник на Р.Италия, като те не са били оспорени. Във връзка с на превода е било изслушано заключение на преводача П., установила верността му, както и това че разпечатките отговарят на отразеното в ДВ на Р.Италия в неговия електронен вариант. Това мотивира съда да приеме, че представените документи съставляват извадки от посочените нормативни актове на Р.Италия.

По делото не се спори, че стоката е била предадена на превозвач.

Останалите документи са неотносими или не са необходими за установяване на релевантни по делото обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдът намира, че е международно компетентен да разгледа спора между страните, тъй като претендираното вземане се твърди да изхожда от търговско правоотношение, като с оглед на страните приложение намира Регламент № 1215/12 (Брюксел Іа). Искът е предявен при спазване на общата компетентност по чл.4.1. и макар да касае вземане изходящо от договор, ищецът не се е възползвал от алтернативата на чл.7 .

Относно приложимото материално право, макар вземането да изхожда от търговска сделка, то са налице предпоставките по чл.25, ал.1 от Регл.(ЕО)№593/2008 г. – кръгът обществени тношенията се урежда от международен източник с привилегирован статут - Виенската конвенция за международна продажба на стоки от 1980 г., ратифицирана от РБ и Р.Италия и дерогираща регламента.

Разпечатката съдържа 26 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d953ffff-1280-49e6-878e-dd8b17ed05ee