Решение № 593 от 08.05.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 593 гр. Пловдив, 08.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното заседание на 08.04.2018г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА

МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 2550 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 16150/30.05.2018г. на Т.Г.С., ЕГН ********** чрез адв.

М. К. *** против решение № 1141 от 02.04.2018г., постановено по гр. д. № 1126 по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., III бр. състав, с което е отхвърлен иска на Т.Г.С., ЕГН ********** против М.С.Н., ЕГН ********** по чл.

59, ал. 9 от СК.С решението е определен адаптивен режим на лични контакти между бащата М.С.Н., ЕГН ********** и детето Б.М.Н., ЕГН **********, по следния начин – всеки първи и трети петък от месеца от 10ч. до 12 ч. в ОДЗ Пловдив, в присъствие на социален работник, в продължение на следващите три месеца.Увеличена е присъдената с решение № 113/08.02.2011г. на РС Стара Загора, 6 гр. с., по гр. д. № 6089/2010г., месечна издръжка, която бащата М.С.Н., ЕГН **********, дължи на своята дъщеря Б. М. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т.Г.С., ЕГН **********, от 90 лева на 150 лева месечно, считано от депозиране на исковата молба пред съда - 25.01.2017г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.С решението е осъдена Т.Г.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС сумата от 60 лв., представляваща ДТ за производството и М.С.Н., ЕГН ********** е осъден за заплати по сметка на ПРС сумата от 86, 40 лв. ДТ върху увеличения размер на издръжката.

С въззивната жалба се изразява становище, че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано.Определянето на срок за лични отношения било в нарушение на чл. 59, ал. 9 от СК.Моли се решението на районния съд да бъде отменено в частта относно режима на лични контакти на детето с бащата, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде уважена претенцията на ищцата в тази насока.Претендират се направените по делото разноски.

С писмения отговор по чл. 263 от ГПК се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли се решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.

59, ал. 9 от СК за изменение на постановения режим на лични отношения с решение № 113/08.02.2011г. по гр. д. № 6089/2010г. по описа на РС Стара Загора, VI гр. с., като искането е да бъде определен режим на лични отношения на бащата М.С.Н., ЕГН ********** с детето Б.М.Н., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 9, 00ч. до 13, 00ч., както и една седмица през лятото, която да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, без приспиване при бащата, в присъствие на социален работник или детски психолог.

Първоинстанционният съд след анализ на сбраните доказателства по делото е приел, че не се налага стесняване на определения режим на лични контакти между бащата и детето, тъй като когато същият е спазван, детето е имало нормални взаимоотношения с бащата, с брат си, роднините.Съдът е констатирал, че детето има потребност от срещи с бащата, но тази потребност е потискана от напрежението и ескалацията на отношенията между родителите.Решаващият съд е посочил, че детето има биологичен баща, който познава, живяло е с него, познава роднините си по бащина линия и най-естественото развитие на ситуацията след развода, е то да поддържа и развива връзката си с тях.Резултатът от обратния вариант е налице – емоционални проблеми на детето, които налагат продължителна психологическа помощ.Районният съд е приел, че възстановяването на нормални отношения между баща и дете, с роднините по бащина линия и по-големия брат, безспорно ще е в интерес за правилното емоционално развитие на детето.Доколкото по делото е установено, че детето не е напълно готово за чести и продължителни срещи с бащата, съдът е предвидил адаптивен режим, преди да се пристъпи към изпълнение на действащия сегашен режим.Целта на този адаптивен режим е да възстанови нормалния контакт между баща и дете, да възстанови доверието помежду им и желанието на детето да гостува на бащата и роднините по бащина линия, което, ако не бъде препятствано от родителите, би било напълно постижимо.Районният съд е приел още, че интереса на детето налага първоначално определеният режим да не бъде променян, за да не се задълбочи създадения синдром на родителско отчуждение, както и емоционалните проблеми на детето.

Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Не е спорно, установява се и от приложените писмени доказателства, че страните по делото са бивши съпрузи и родители на детето Б.М.Н., ЕГН **********, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № 113/08.02.2011г., постановено по гр. д. № 6089 по описа за 2010г. на Старозагорски районен съд.Със същото решение е одобрено споразумение между съпрузите по чл. 51 от СК, съгласно което е предоставено упражняването от родителските права по отношение на непълнолетното дете Г. М. Н., ЕГН ********** и на малолетното дете Б.М.Н., ЕГН **********, на майката Т.Г.Н., а на бащата е определен режим на лични отношения с всяко от децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 9, 00 ч. в събота до 20, 00 ч. в неделя – с преспиване и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и първите пет дни от пролетната ваканция и през една календарна година – по време на дните на коледните или новогодишните празници.Издръжката в полза на детето Б.М.Н. е определена в размер на 90 лева, платима чрез нейната майка и законен представител Т.Г.Н., до 30-то число на текущия месец, считано от 01.02.2011г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащане на сумата или до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване.

Като писмено доказателство по делото е приложено свидетелство за съдимост на М.С.Н., ЕГН **********, ведно от което с присъда от 12.11.2012г. на Районен съд Пловдив, постановена по НОХД № 6456/2012г., влязла в сила на 28.11.2012г., същият е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК през периода от 01.07.2011г. до 30.04.2012г., като на основание чл. 183, ал. 3 от НК не му е наложено наказание.С решение от 30.09.2015г. на Районен съд Пловдив, постановено по НОХД № 361 по описа за 2015г., влязло в сила на 16.10.2015г., М.С.Н., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че през периода от 07.09.2014г. до 06.10.2014г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, не е изпълнил съдебно решение № 113/08.02.2011г. на РС Стара Загора, IV гр. състав, по гр. д. № 6089/2010г., влязло в законна сила на 08.02.2011г. относно личните контакти на бащата М.С.Н., ЕГН ********** с детето Б.М.Н., ЕГН ********** – престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.Обвиняемия М.С.Н., ЕГН ********** със същото решение е признат за невиновен в това, да е извършил горното в периода от 07.07.2014г. до 06.09.2014г., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение.

С постановление от 24.03.2016г. на прокурор при Районна прокуратура Пловдив, е прекратено досъдебно производство № 613 по описа за 2015г. на V РУ на МВР Пловдив, водено срещу Т.Г.С. за престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Към настоящето дело е приложено гр. д. № 16119 по описа за 2014г. на Районен съд Пловдив, по което е постановено решение № 201 от 16.01.2015г., потвърдено с решение № 520 от 23.03.2015г. по в. гр. д. № 517 по описа за 2015г. на ОС Пловдив, с което са наложени мерки по ЗЗДН срещу М.С.Н., ЕГН ********** – да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т.Г.С., ЕГН **********, забрана да приближава жилището, находящо се в гр. П., жк „***, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Т. Г. С. за срок от 18 месеца, считано от 21.01.2015г.Задължен е М.С.Н. да посещава специализирани програми за срок от 18 месеца, считано от 21.01.2015г.

С решение № 777 от 13.03.2017г., постановено по гр. д. № 14488 по описа за 2016г. на Пловдивски районен съд, потвърдено с решение № 1044 от 04.08.2017г. по в. гр. д. № 1490 по описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, М.С.Н., ЕГН ********** отново е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.Г.С., ЕГН ********** и Б.М.Н., ЕГН **********.Със същото решение се забранява на М.С.Н. да приближава жилището, находящо се на адрес: гр. П., жк „***, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Т.Г.С. и Б.М.Н. за срок от десет месеца, считано от постановяване на решението, както и да приближава жилището, находящо се на адрес: гр. П., жк „***, местоработата и местата за социални контакти и отдих на Т.Г.С. и Б.М.Н. за срок от шест месеца, считано от постановяване на решението.Задължен е М.С.Н. да посещава специализирани програми за работа с извършители на насилие.

По молба на

М.С.Н., въз основа на издаден изпълнителен лист от 16.12.2014г. по гр. д. № 6089/2010г. по описа на Старозагорски районен съд, относно определения режим на лични отношения на бащата М.С.Н. с детето Г. М. Н., ЕГН ********** и с детето Б.М.Н., ЕГН **********, е образувано изпълнително дело № 20155330410011 по описа на ДСИС при Районен съд Пловдив.С постановление от 08.06.2015г. на ДСИ на основание чл. 527, ал. 3 от ГПК е била наложена „глоба“ на длъжника по изпълнението Т.Г.С., ЕГН ********** в размер на 200 лв. в полза на Държавата, заради това, че виновно не е изпълнила задължението да предаде детето Б.Н. на бащата М.Н. на 02.05.2015г. съгласно определения режим на лични отношения по гр. д. № 6089/2010г. на РС Стара Загора.

Пред въззивния съд двамата родители бяха изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.

Т.С. обяснява пред съда, че още през 2013г. се наложило детето да посещава логопед, защото започнало да заеква.При осъществяване на режима на лични контакти детето било свидетел, че бащата я обиждал, псувал, заплашвал, че „ще ги избие“.Детето плакало много, а бащата отказал да участва в терапията.Детето два пъти било свидетел и на домашно насилие.Той не спазвал определения режим на лични отношения.Идвал без предупреждение и връщал детето, когато той прецени.Появявал се с непознати мъже, които се представяли за съдия-изпълнител, а детето се страхувало и от полицаите.След постановяване на първоинстанционното решение бащата говорел на Б., че няма да я върне, че „майка й е ***“.Докато той съжителствал с негова приятелка – Нина, се наблюдавало много добро и позитивно отношение на детето към нея, но тя починала.Според майката детето не е привързано към бащата.В началото по нейна инициатива режимът бил осъществяван още от петък вечер, но впоследствие състоянието на детето се влошило, тъй като се страхувало, че бащата може да го вземе.Като се звънне на вратата и в момента то изпитвало страх и не желаело да говори с баща си.Ответникът обидил нея пред детето и на 27.04.2018г., когато разговаряли по телефона по повод необходимостта Б. да пътува в чужбина с балетно студио „Боратино“.Детето и в момента посещавало психолог и не било спокойно.С бащата от 2014г. не осъществявали лични контакти.Посещенията му обикновено били в дни, които не съответствали на определения режим на лични контакти.Друг път детето било с температура и поради това не го предавали.