Решение № 1095 от 29.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1683/2019
- Вид
- Решение № 1095
- Подписан
- 29.07.2020
- В сила
- 23.11.2020
- Състав
- АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 10 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 11 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 5 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 26, ал. 1, изр. първо, и ал. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 26, ал. 1, изр. първо, и ал. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 3, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 94б · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 94г · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 94г, ал.3, т.7 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 94с · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 3 и 4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 3 и 4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, 95а и 95б · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, 95а и 95б · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ№
Гр. София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Г.
Владова, като разгледа докладваното от съдията Маджев т. д. № 1683/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се провежда по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №105773/23.08.2019г., която е подадена от Сдружение СНЦ „М.”, ЕИК ********, с адрес – гр. София, ул. „********, ет. 4, срещу „Х.“ ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, и „А.2.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, Студентско общежитие, бл. ********.
В така образуваното исково производство ответникът се е възползвал от правото си да поиска конституирането, като трето лице – помагач на И.Р.Г., като е предявил срещу него в условията на евентуалност обратен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 8 000 лв., представляваща дължимо договорно обезщетение за допуснато неизпълнение на задължения уговорени по споразумение, което е сключено на 09.07.2019 г., ведно със законна лихва, считано от момента на събиране на тази сума от и „А.2.“ ЕАД при евентуалното му осъждане по главния иск.
С определение от 15.10.2019 г. И.Р.Г. е конституиран, като трето лице-помагач на страната на ответника – „А.2.“ ЕАД, съответно е прието за разглеждане предявения против него от „А.2.“
ЕАД обратен иск.
От ищеца са предявени за разглеждане при условията на обективно и пасивно субективно кумулативно съединяване против дружествата : 1./ „Х.“ ЕООД, ЕИК********, и 2./ „А.2.“ ЕАД, ЕИК******** искове, както следва : искове с правна квалификация чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за осъждане на ответните страни при условията на солидарна отговорност да заплатят на ищеца сумата от общо 8 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди /пропуснати ползи/ произтичащи от извършени нарушения правата на автор, явяващ се член на сродно дружество за управление на права TONO, което се представлява на територията на Р. България от сдружението-ищец, които нарушения са допуснати спрямо обектите по чл. 3, ал.
1 ЗАПСП /текста и музиката/ на всяко едно от осемте музикални произведения на група „Satiricon”/ “Сатирикон“ цитирани, като заглавия в ИМ с оглед публичното им изпълнение по време на концерт „Slayer - The Final Show in Bulgaria” / “Слеър –
Финално шоу в България“/ провел се на 11.07.2019 г. от 19,00 ч. в зала „А.А.“, гр. София, като първия ответник е участвал в извършването на нарушенията, осъществявайки дейността по организацията на провеждане на концерта, а втория е предоставил за ползване поверената му за стопанисване зала; и иск с правна квалификация чл. 95, ал.1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване решението по настоящия спор по предвидените за това начини и медии.
От ответника - „А.2.“ ЕАД е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство обратен иск срещу И.Р.Г. по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 8 000 лв., представляваща дължимо договорно обезщетение за допуснато неизпълнение на задължения уговорени по споразумение, което е сключено на 09.07.2019 г., ведно със законна лихва, считано от момента на събиране на тази сума от и „А.2.“ ЕАД при евентуалното му осъждане по главния иск.
В исковата си молба ищецът СНЦ „М.“ сочи, че е регистриран по закона за юридическите лица с нестопанска цел, като организация осъществяваща колективно управление на авторски права по чл. 94а, ал. 2 от ЗАПСП, вписана в регистъра на Министерство на културата по ф. д. № 1 /13.01.1994г. Твърди, че с оглед разпоредбата на чл. 95в, ал 2 от ЗАПСП притежава качеството на особен ищец и може да предявява искове за права, които са му поверени за управление от съответните правоносители, и същевременно не е необходимо да установява индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал.3, т.7 ЗАПСП. Излага твърдение, че ответникът „Х.” ЕООД е организатор на концерти, като същия е провел такъв на 11.07.2019г. от 19,00 ч. в зала „А.А.“ на Slayer-The final show in Bulgaria”. Същото оперира с други юридически лица с идентичен собственик и управител под името „И.“ и е осигурило мястото за провеждане на концерта, техническите средства за осъществяването на концерта, както и разгласяването му. Това, че посоченото дружество има качеството организатор на концерта било видно от афиширането на името му върху билета на латиница. Твърди, че организаторът на концерта не е изпълнил задължението си по чл.58, ал. 1 от ЗАПСП да получи предварително писмено съгласие от ищеца или друго правоимащо лице, за да бъдат изпълнени публично, на живо произведенията на група „Satyricon“ и да осъществи аудиозапис на концерта. Претендира за причинени вреди под формата на пропуснати ползи на посочения правоносител. Твърди, че по време на проведения на 11.07.2019г. концерт са изпълнени 12 песни на норвежката група „Satiricon“ в качеството и на специален гост на концерта, сред които и следните, съдържащи музика и текст, а именно :
1. „Satyricon“
(Сатирикон)-Black crow on a Tombstone ( Блек Кроу он ъ Томпстоун);
2. „Satyricon“
(Сатирикон)-nocturnal flare (Ноктурнал флеър);
3. „Satyricon“
(Сатирикон)-Now diabolika ( Нау Диаболика);
4. „Satyricon“
(Сатирикон)- Die by my hand (Дай бай май хенд);
5. „Satyricon“
(Сатирикон)-Deep callet upon deep (Дийп Колет ъпон дийп);
6. „Satyricon“
(Сатирикон)-To your brethren in the dark (Ту Юр Бретерн ин дъ Дарк);
7. „Satyricon“
(Сатирикон)-Black Wings &Whitering gloom (Блек Уингс и Уитеринг глуум);
8. „Satyricon“
(Сатирикон)-Filthgrinder (Филтграйндър).
Сочи като композитор и автор на текста Wongraven Sigurd (Вонгравен
Сигурд), член на норвежкото дружество TONO (Тоно), представляван от „М.“, която компания единствено може да отстъпи правата за територията на Р. България. При липса на разрешение се дължи обезщетение за неправомерно използване на същите.
Прави се и допълнение в насока, че искът е и срещу „А.2.“ЕАД, стопанисващо зала „А.А.“, тъй като това дружество не е спазило законовите си задължения, произтичащи от чл. 58, ал. 3 ЗАПСП в качеството му на лице, предоставящо място за провеждане на концерт. Изтъква, че независимо от усилията на ищеца за сключване на договор с организаторите на концерта и за даване разрешение за използване на произведенията на творческия труд, същият се е провел без наличие на предварително и писмено съгласие. „А.2.“ ЕАД е привлечено като солидарно отговорно, тъй като не е изискало заверени преписи от сключено споразумение за използване на творчески труд от организатора на концерта. Предвид това, че нямало данни за реализираните приходи от концерта, ищецът се позовава на условията на чл. 95, ал. 3 и 4 от ЗАПСП, според които размера на обезщетението варира от 500 до 100 000 лв.
Претендира заплащане на сума от 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди поради нарушаване правата на автора, а именно по 500 лв. за музика и 500 лв. за текст на процесните песни. Иска на основание чл. 95 б, ал.
1, т. 6 от ЗАПСП ответните страни да разгласят в два всекидневника диспозитива на решението и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Ответникът – „А.2.“ ЕАД в отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез пълномощник Р., възразява по предявения иск, като на първо място го оспорва като недопустим, тъй като с исковата молба и представените към нея доказателства не се установява по безспорен начин наличието на правен интерес за съдебно дирене на заявените за присъждане обезщетения. Оспорва по делото да са представени доказателства за сключен договор за взаимно представителство на друга организация, както и твърди, че липсват данни за отношенията на норвежкия автор Wongraven Sigurd (Вонгравен Сигурд) с компанията TONO (Тоно). Нямало доказателства и за каквито и да е договорни отношения между Сатирикон и организация за колективно управление на права, каквато е Тоно или СНЦ „М.“. На следващо място искът е оспорен като неоснователен, търсещ защита на неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка права. Опонира се по твърдението на ищеца за пасивно поведение у ответника „А.2.“ ЕАД, като се подчертава, че правата по ползване на залата са били уредени с втория ответник чрез договор от 09.07.2019 г., а провеждането на самия концерт било на 11.07.2019 г., което било много кратък срок за осъществяването на проверки. От друга страна ищецът посочва, че съгласно промени в ЗАПСП в договорите, с които се отдават помещения за наем се залагат клаузи, ангажиращи организаторите да уредят отношенията си с изпълнителите на музикални произведения или техни представители. Сочи, за многократно напомняне от негова страна към организатора „Х.“ ЕООД за уреждане именно на тези права и получено уверение, че същите са уредени директно с музикалните групи, участници в концерта. Уведомява, че с оглед краткия срок от сключване на договора и реализацията на концерта за защита на правата си, стопанисващия залата „А.2.“ ЕАД е сключило допълнително споразумение, съгласно което И.Р.Г. се задължава в качеството си на физическо лице безусловно и без протести да е солидарен длъжник към „А.2.“ ЕАД по отношение задълженията на „Х.“ ЕООД по договора от 09.07.2019г. Счита, че след като в исковата молба не фигурират претенции към групата Slayer, то това означавало, че действително - „Х.“ ЕООД е уредило правата си с нея. Що се касаело до претенцията към изпълненията на група Сатирикон, твърди, че ищецът не е представил доказателства относно процедурата и средствата за констатация на нарушението на авторски права, което от своя страна компрометира твърденията за броя, вида на произведенията и техния автор. Прави възражение по отношение на представените от ищеца доказателства и направените от него искания.
Вторият ответник – „Х.“ ЕООД също е упражнил правото си на отговор по ИМ, чрез пълномощника си – адвокат Л., като в него фигурират твърдения за това, че не се оспорва провеждането на концерта - “Slayer-the final Show in
Bulgaria with special guest Satyricon”, но твърди, че автор на текста и музиката на процесните произведения е вокалистът на групата „Satyricon”- Satyr или С.В..
Оспорва твърдението на ищеца, че музикалните произведения са изпълнени на живо на състоялия се концерт без негово съгласие. Напротив публичното изпълнение на музикалните произведения на групата „Satyricon” е станало след директно лицензирано в полза на „Х.“ ЕООД от С.В., като по този начин то е изпълнило задълженията си по чл. 58, ал.1 от ЗАПСП да получи предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на живо. Твърди, че публичното изпълнение не е сред случаите, в които ЗАПСП предвижда предоставяне съгласието на авторите само чрез организации за колективно управление на права, а това може да стане и директно от автора. В този контекст оспорва да са налице нарушени допуснати от страна на ответните страни, от които да са претърпени вреди под формата на пропуснати ползи от автора на съответните музикални произведения. Настоява за постановяване на решение, с което исковите претенции на ищеца да бъдат напълно отхвърлени, поради тяхната недоказаност по основание. Претендира присъждане на разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
„А.2.“ ЕАД е предявило за съвместно разглеждане в настоящото производство обратен иск срещу третото лице – помагач И.Р.Г..
Сочи се, че с договор от 09.07.2019 г. били уредени отношенията във връзка с ползването на залата между нейния стопанин – „А.2.“ ЕАД и организатора на концерта – „Х.“ ЕООД, като съобразно него възложителят се задължил да спазва нормите на ЗАПСП, като в подобни хипотези същия следва да представи на изпълнителя заверено копие от договор за отстъпване право на публично изпълнение на съответните произведения, било с автора на техния текст и музика, било със съответната организация управляваща авторските права. В случая това трябвало да стане не по-късно от 10.07.2019 г. – моментът на провеждане на концерта. Предвид така поетото задължение и след осъществени множество разговори и покани „Х.“ ЕООД не изпълнило същите, доколкото не ангажирало никакви документи от посочения в договора вид. В чл. 22 от договора било предвидено, че ако по повод на виновно неизпълнение на задължение по договора или нормативно установено такова по адрес на възложителя по повод на организирането и провеждането на събитие, в резултат на което изпълнителят бъде съдебно ангажиран като солидарно отговорен от трето лице или пък му бъде наложена административно-наказателна санкция, за възложителят възниква отговорност за заплащане в полза на изпълнителя на обезщетение в двоен размер на сумата, за която е бил осъден. На 09.07.2019 г. И.Г. в качеството му на физическо лице е подписал споразумение, с което е задължил безусловно и без протест, като солидарен длъжник по отношение на задълженията на „Х.“ ЕООД да отговаря спрямо изпълнителя - „А.2.“ ЕАД. Поради проявеното бездействие от страна на „Х.“ ЕООД и на И.Г., покриващи неизпълнение на поетото задължение по чл. 8 от договора се стигнало и до образуване на настоящия процес, в който „А.2.“ ЕАД е привлечен, като ответник отговарящ за причинени вреди от публично изпълнение на музикални произведения по време на концерт състоял е на 11.07.2019 г. При това положени при неблагоприятно произнасяне по предявения срещу „А.2.“ ЕАД осъдителен иск, то за него възниква интерес от завеждане на претенция спрямо обвързалия се като солидарно отговорен – И.Р.Г..
Разпечатката съдържа 45 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9535547-c304-41a0-b3b9-1c0d950ac34a