Определение № 17238 от 07.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17238 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110145752 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по първоначална искова молба на А. Й. Б., чрез адвокат М. М. /с пълномощно на л. 10/, срещу „к.“ ЕАД и „а.т“ ЕООД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „а.т“ ЕООД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „к.“ ЕАД.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „к.“ EАД срещу А. Й. Б..

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по насрещния иск А. Й. Б..

На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения в условията на евентуалност от „к.“ ЕАД срещу А. Й. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 2 970,54 евро, с левова равностойност 5 809,88 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 01.12.2025 г. до окончателното плащане.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2026 г. от 13:50 часа, за която дата да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане от А. Й. Б. срещу „к.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11, вр. чл. 19, ал. 4, вр. чл.

22 ЗПК, за прогласяване нищожността на сключения помежду им Договор за потребителски кредит № **************** г., поради противоречие със закона, съединен евентуално с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл.

143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП, за прогласяване нищожността на т. 12 от раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“ от ОУ към договора за кредит, съединени кумулативно с предявени 1 от А. Й. Б. срещу „а.т“ ЕООД обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на сключения помежду им Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция от 17.07.2025 г., поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.

В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК е предявен от „к.“ ЕАД срещу А. Й. Б. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 2 970,54 евро, с левова равностойност 5 809,88 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 01.12.2025 г. до окончателното плащане.

В първоначалната искова молба се навеждат фактически твърдения, че на 17.07.2025 г. между ищцата А. Й. Б. – като кредитополучател, и първия ответник „к.“ ЕАД – като кредитор, е бил сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя в заем сумата от 6 500,00 лева. Ищцата твърди, че на същата дата и на основание т. 12 от Раздел ІІІ „КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ“ от Общите условия (ОУ) към договора за кредит, сключен с „к.“ ЕАД, е била задължена да сключи и договор за предоставяне на поръчителство/гаранция с „а.т“ ЕООД, по силата на който вторият ответник се е задължил да обезпечи задълженията на ищцата по договора за кредит с първия ответник, срещу възнаграждение в размер на 4 541,00 лева. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният общ размер на дължимата сума. Излага съображения, че в ГПР по договора следва да бъде включено и възнаграждението за гарант, доколкото то представлява „общ разход“ по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Същевременно, в договора липсва ясно разписана методика, посочваща как точно е изчислен размера на ГПР. Ето защо, моли да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № **************** г., поради противоречие със закона, евентуално – да бъде прогласена нищожността на т. 12 от раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение“ от ОУ към договора за кредит, предвиждаща като задължително условие за отпускане на кредит сключването на договор за поръчителство. Навежда съображения, че оспорената клауза води до нееквивалентност на насрещните престации.

Поддържа, че с нея кредитополучателят се задължавал да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В тази връзка счита, че клаузата на т. 12 от ОУ противоречи на добрите нрави. Развива аргументи за неравноправно на посочената клауза поради нарушение на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. По отношение на договора за поръчителство ищцата навежда твърдения, че той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение, като поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, с което се цели постигане на запретен от закона резултат чрез използване на законни средства. Навежда доводи за нищожност на договора за поръчителство поради сключването му при накърняване на добрите нрави. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на първоначалната искова молба от ответника „а.т“ ЕООД, с който оспорва предявения иск.

Не оспорва обстоятелствата, че между ищеца и „к.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № **************** г., във връзка с обезпечаването на който между ищеца и „а.т“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 17.07.2025 г.

Навежда твърдения, че предоставянето на обезпечение по договора за кредит, в това число и на поръчител, е изцяло доброволно и не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Освен това, сключването на договора за поръчителство става след 2 сключването на договора за кредит и кредитополучателят не знае какъв е размерът на възнаграждението за поръчителство. Поради това, възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в размера на ГПР по договора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на първоначалната искова молба от ответника „к.“ ЕАД, с който оспорва изцяло предявените искове. Не оспорва, че между него и ищцата е сключен Договор за потребителски кредит № **************** г., за сумата от 6 500,00 лева, която сума е била изцяло усвоена от кредитополучателя, срещу насрещно задължение за последния да я върне в срок от 24 месеца, при ГЛП от 47,50 % и ГПР в размер на 59,34 %, като общият размер на подлежащата на връщане сума възлиза на 10 280,28 лева. Оспорва твърденията на ищцата, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поддържа, че в договора по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума, а в Общите условия – допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията на ищцата, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗПК, тъй като възнаграждението за поръчител не е включено при изчисляването на ГПР и твърди, че сключването на договор за поръчителство не е необходимо условие за сключването на договора за кредит, и размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит. Признава, че „к.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „а.т“ ЕООД, но поддържа, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. Навежда доводи, че евентуална недействителност на договора за поръчителство не би довела до недействителност на договора за потребителски кредит. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК, „к.“ ЕАД предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 2 970,54 евро, с левова равностойност 5 809,88 лева, представляваща остатък от чистата стойност на кредита по Договор за потребителски кредит № **************** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 01.12.2025 г. до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се навеждат фактически твърдения, че между ищеца по насрещния иск и А. Й. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № **************** г., за сумата от 6 500,00 лева, която сума е била изцяло усвоена от кредитополучателя, срещу насрещно задължение за последния да я върне в срок от 24 месеца, при ГЛП от 47,50 % и ГПР в размер на 59,34 %, като общият размер на подлежащата на връщане сума възлиза на 10 280,28 лева. За погасяване на задълженията си по договора потребителят е извършил плащания по кредита в общ размер на 690,12 лева. Поддържа, че ако се приеме, че процесният договор за кредит е нищожен, както твърди ищецът, на основание чл. 23 ЗПК за „к.“ ЕАД ще възникне правото да получи единствено чистата стойност на кредита, незаплатеният остатък от която възлиза на 5 809,88 лева. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника А. Й. Б., с който оспорва предявения насрещен иск. Моли при уважаване на иска да бъдат приспадната доброволно заплатените от нея суми в общ размер на 690,12 лева. Възразява срещу искането на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По първоначално предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на 3 пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит № **************** с „к.“ ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи от договора, които противоречат на императивни материалноправни норми.

УКАЗВА на ответника „к.“ ЕАД, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен, включително договорен индивидуално, като за последното не се представят доказателства.

По евентуално съединения иск с правно основание чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 3 ЗЗД УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит № **************** г. с „к.“ ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, неразделна част от който са приложените с ИМ ОУ, част от съдържанието на които е оспорената клауза на т.

12, която противоречи на императивни материалноправни норми или е неравноправна.

УКАЗВА на ответника „к.“ ЕАД, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си.

По първоначално предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за поръчителство с „а.т“ ЕООД за обезпечаване на вземанията на „к.“ ЕАД по договор за потребителски кредит № **************** г. със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи от договора, които заобикалят императивни материалноправни норми или накърняват добрите нрави.

УКАЗВА на ответника „а.т“ ЕООД, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за поръчителство е действителен, включително договорен индивидуално, като за последното не се представят доказателства.