Решение № 2011 от 17.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2011 гр. Пловдив, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330206116 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0438-000679, издадено от Началник сектор към ОДМВР, 03 РУ-Пловдив, с което на С.П.Х. е наложена глоба в размер 100 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По конкретно се сочи, че:

-отразената в НП фактическа обстановка е неправилно установена;

-патрулната кола се намирала на 150 метра от мястото на извършване на нарушението и оттам полицейските служители нямали добра видимост към процесния светофар;

- актосъставителят по време на извършване на нарушението бил зает да преглежда документите на друг нарушител, поради което нямало как да е забелязал извършването на нарушението;

- жалбоподателят бил преминал на жълт, а не на червен светофар;

- при съобразяване с предписанията на светофара щял да създаде поголяма опасност за движението;

- в АУАН не била точно посочена приложимата хипотеза на чл. 6 от 1

ЗДвП;

-по случая следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 03.09.2021г., а жалбата е входирана на 10.09.2021г.) от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 09.06.2021 г. около 12:00 часа в гр.Пловдив, на ул. „Васил Левски“ - № 60 жалбоподателят управлява товарен автомобил "МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР" 318 ЦДИ с рег. № ******* в посока север-юг, като преминава на неразрешаващ (червен) сигнал на светофарната уредба.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства:

- показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание изрично потвърди изложеното в АУАН,

- както и показания на свидетеля по акта К..

Освен това от жалбоподателя не са ангажирани доказателства , за да разколебаят горните несъмнени фактически изводи.

2

Неоснователно е твърдението в жалбата, че по време на извършване на нарушението полицейските служители били заети с проверка на друг автомобил, доколкото това твърдение бе изрично опровергано от съответстващите си показания, както на актосъставителя, така и на свидетеля по акта.

Двамата полицейски служители опровергаха и твърдението, че патрулния автомобил бил на повече от 150 метра от мястото на извършване на нарушението. Точно обратното, както актосъставителя, така и св. К. потвърдиха, че патрулния автомобил е бил на неповече от 30 метра, като двамата са имали отлична видимост към процесния светофар. Нещо повече, противно на твърдяното от жалбоподателя, те лично и непосредствено са възприели, че той е преминал не на жълт светофар на светофарната уредба, а на червен.

В случая актосъставителят не само, че заяви, че лично е възприел преминаването на процесния автомобил на червен светофар, но и установи още едно съществено обстоятелство, а именно, че светофарът е бил поставен поради налична пешеходна пътека, като в тази връзка той светел по един и същи начин от север на юг и от юг на север.

Посоченото обстоятелство се кредитира изцяло от съда, доколкото съответства на механизма и логиката на функциониране на пешеходните светофари, които ако не светят еднакво в двете посоки на движение, напрактика биха компрометирали преминаването на пешеходците по пътеките.

Още по-убедителни са показанията и на свидетеля по акта- К.. В тази връзка следва да се отбележи, че той бе разпитан по инициатива на жалбоподателя, но показанията му не само, че не обслужват линията на защита, а точно обратното- затвърждават извода за несъмнена установеност на извършеното нарушение. В този смисъл свидетелят заяви при разпита си, че лично и непосредствено е възприел преминаването от жалбоподателя, като е имал пряка видимост към светофара, като нещо повече преминаването на жалбоподателя било след като вече светел червен сигнал, като по време на движението му нямало смяна на сигналите на светофара.

В този смисъл се явяват опровергани твърденията на жалбоподателя, че 3 преминавайки на жълт сигнал за него важало правилото на чл. 31, ал.7, т.4 ППЗДвП.

Предвид установеното от двамата полицейски служители, че светофарът всъщност е бил поставен във връзка с пешеходна пътека, поникакъв начин не могат да се споделят твърденията на жалбоподателя, че било по-безопасно да премине през светофара и да изтегли своето МПС, доколкото по този начин се нарушават не само правилата за светлинната сигнализация, но и се накърняват обществените отношения свързани с безопасното преминаване на пешеходци през обозначени пешеходни пътеки.

При наличен светофар пред пешеходна пътека и при наличен и вече светещ червен забранителен сигнал жалбоподателят е бил безусловно задължен да се съобрази с него. Законовото задължение при червен светофар е императивно и не позволява на водачите да правят субективна преценка кое поведение според тях би създало по-голяма или по-малка опасност за движението.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е оспорена по делото, а и се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.08.2018г. изменена и допълнена със заповед № 8121з825/19.07.2019г., като -компетентността на актосъставителя произтича от т.1.4, а -компетентността на наказващия орган от т. 2.9

Следва да се отбележи и че въззиваемата страна максимално прилежно е приложила по преписката дори заповед № 8121к-8883 доказваща, че лицето издало НП заема именно длъжността началник сектор Охранителна полиция в 03 РУ към ОДМВР-Пловдив.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на установяване на нарушението- 09.06.2021г., а НП - на 30.06.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

4

Противно на възраженията в жалбата при съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, като същият се е възползвал от това си право, излагайки твърдения (дискредитирани от съда), че е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба, поради което в максимална степен е гарантирано правото му на защита.

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При правилно установени факти, правилно е приложен и материалния закон.

Съгласно чл. 6, т.1 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

От друга страна съгласно чл. 31, ал.1, т.1 от ППЗДвП червена светлинаозначава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

С оглед приетата фактическа обстановка се установява, че жалбоподателят не се е съобразил със светлинните сигнали и по-конкретно със светещия за него червен сигнал на светофарната уредба, поради което е допуснал нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП, което се санкционира по реда на чл.

183, ал.5, т.1 ЗДвП със санкция във фиксиран размер- 100 лева.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки някои предходни колебания, най-актуалната практика на административните съдилища от страната е категорична, че когато става въпрос за 5 неизпълнение на предписанията на светофарната сигнализация, именно разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП е тази, която въвежда позитивното правило за поведение и именно тя следва да фигурира като надлежна правна квалификация в АУАН и НП.

В този смисъл Решение № 1993 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2106 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1395 от 06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1287 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1311 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1299 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 495 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 84 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 330 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2890 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 32 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2965 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 27 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2652 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.

Особено показателни в тази насока са първото и последното от цитираните решения, в които изрично е посочено, че правилото за поведение, което нарушава деецът при несъобразяване със сигнализацията на светофарната уредба се намира именно в чл. 6, т.1 ЗДвП, вр. чл. 183, ал.5, т.1 ЗДвП.

В този смисъл е и най-актуалната практика на административните съдилища от цялата страна- Решение от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 54 / 2020 г. на Административен съд – Габрово, Решение № 315 от 13.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 264 / 2021 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 425 / 2020 г. на V състав на Административен съд - Русе, Решение № 669 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д.

№ 730 / 2019 г. на II състав на Административен съд - Плевен, Решение № 2872 от 27.4.2018 г. по адм.д. № 757/2018 г. на Административен съд София,Решение № 16 от 29.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 202 / 2018 г. на Административен съд – Кърджали, които са категорични, че нормата на чл.

6, т.1 ЗДвП сама по себе си въвежда правило за поведение и няма бланкетен характер.

Посочените трайно установени възгледи се възприемат и от настоящия състав.

Действително според съда максималната прецизност е изисквала при 6 квалификация на извършеното в АУАН и НП да се извърши привръзка на чл.

6, т.1 ЗДвП с чл. 31, ал.1, т.1 ППЗДвП.

Липсата на посочване в АУАН и НП на връзката на чл. 6, т.1 ЗДвП с чл.

31 ППЗДвП, обаче по никакъв начин не се отразява нито на законосъобразността на НП, нито на правото на защита на наказаното лице:

-предвид надлежното излагане на всички съставомерни факти в АУАН и НП, а именно преминаване от жалбоподателя през неразрешаващ (червен) сигнал на светофарната уредба и