Решение № 94 от 31.01.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2063/2023
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 68, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 97 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Варна, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100502063 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 30234/17.08.2023 год. по рег. на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, с район на действие района на Варненския окръжен съд, подадена от К. Й. А. от гр. Варна – взискател, срещу разпореждане на ЧСИ Христо Георгиев от 07.08.2023 год. по изп. дело № 20238920400514, с което частниеят съдебен изпълнител е отказал да приеме за събиране заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката оспорва мотивите на ЧСИ Христо Георгиев, че приемането за събиране само на адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е злоупотреба с право от страна на взискателя, доколкото последният има задължение, произтичащо от разпоредбата на чл.
127, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за представяне на банкова сметка в административното производство. Счита, че разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК се отнася само за осъдителни искове, поради което жалбоподателят в административното производство няма задължение да сочи банкова сметка нито в исковата си молба, като условие за нейната редовност, нито впоследствие – при присъждане на разноски при положително за нея решение по дело за оспорване на административен акт относно неговата законосъобразност. Освен това в АПК има изрична норма относно съдържанието на жалбата до съда – чл. 150, ал. 1 и 2 от АПК, в която липсва 1 изискване за посочване на банкова сметка или на друг начин наплащане. В жалбата се излага още, че паричното задължение, като носимо, обуславя определено поведение и инициатива от страна на длъжника, което той следва да осъществи, за да се освободи от задължението си. Доколкото длъжникът в настоящия случай не е проявил необходимата грижа да изпълни задължението си доброволно (чрез влагане на парите в банка по местоизпълнението или изпращане на дължимата сума чрез пощенски запис), то същият е дал повод за образуване на изпълнителното производство и следва да възстанови направените от кредитора разноски за принудителното събиране на вземането, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
Отправеното с жалбата искане е за отмяна на обжалваното разпореждане и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
В писмени възражения длъжникът по изпълнението Община Варна, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Оспорва твърденията и доводите на жалбоподателката, че не е правил опит да се свърже с нея или процесуалния й представител, които да му посочат сметка, по която да плати сторените разноски, като твърди, че на 20.04.2023 г. е изпратена молба до Административен съд – Варна с такова искане. Твърди, че е сторил всичко възможно, за да предотврати извършването на разходи от кредитора по принудителното изпълнение, поради което същите не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника.
Настоява жалбата да се остави без уважение.
В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна. Посочва, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил задължението си по изпълнителния лист, ведно с таксите, но доколкото кредиторът не е предоставил банкова сметка, то приемането за събиране на адвокатско възнаграждение представлява злоупотреба с право от страна на кредитора.
Съдът съобрази следното:
Производството по изп. дело № 2023892040514 на ЧСИ Христо Георгиев е образувано по молба на К. Й. А., чрез адв. К. Н. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.04.2023 г. по адм. дело № 1813/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, 15 състав, срещу Община Варна за заплащане на сумата от 960 лева. С молбата за образуване на изп. дело е представен договор за правна защита и съдействие с предмет – образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителет лист № 216/25.04.2023 г. по адм. д. № 1813/2021 г. на Административен съд Варна, с уговорено възнаграждение в размер на 500 лв. (от които 200 лв. за образуване), която сума, видно от договора, е заплатена в брой, съобразно уговорения начин на плащане.
Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, в която е посочил, че общо дължимата сума е в размер на 1575,20 лв., както следва: неолихвяема сума в размер на 660 лева; неолихвяема сума в размер на 300 лева; неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в изпълнителното 2 производство в размер на 500 лева и дължима сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Срещу ПДИ е постъпило възражение от Община Варна, с което се настоява съдебният изпълнител да отхвърли сумата в размер на 500 лева, представляваща претендирано от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното производство. ЧСИ се е произнесъл с обжалваното разпореждане, с което е уважил възражението на длъжника и е отказал приемането и събирането на посочената сума.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, съобразно задължителните за настоящия съд указания, дадени с Определението № 23/09.01.2024 год. по в. ч. гр. дело № 524/2023 год. по описа на Варненския апелативен съд. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Нормата на чл. 79 о т ГПК регламентира отговорността за разноски в изпълнителното производство като установява, че длъжникът отговаря за тях, освен в случаите: 1. когато делото се прекрати , съгласно чл. 433 о т ГПК /длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство , защото е изпълнил преди това/, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; 2. когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; 3. когато разноските се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени.
Цитираната норма е в Общите правила на ГПК (Част първа, глава VIII-ма, раздел II-ри ГПК - „Държавни такси и разноски“), в основата на които е уредено правото на едната страна да иска, съответно задължението на другата страна, дала повод за образуване и водене делото, да плати направените разноски.
В случая няма данни сумата, дължима по изпълнителния лист , да е заплатена преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, поради което не е налице хипотезата, в която длъжникът по изпълнението да се освободи от отговорност за заплащане на направените от взискателя разноски по изпълненито, поради това, че не е дал повод за образуването на изпълнителното дело. Напротив, видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано по молба на взискателя К. А. на 22.05.2023 г. с разпореждане на ЧСИ Христо Георгиев, а задължението заедно с дължимите разноски, начислени съгласно ТТРЗЧСИ (без претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.), е платено на 29.06.2023 г. (платежно нареждане на л. 32 от изпълнителното дело).
Във възражението срещу подадената частна жалба се твърди, че поради оставянето без разглеждане на молбата на общината до Административен съд – Варна, с която е поискано съдът да задължи кредитора да представи банкова сметка, Община Варна не е успяла да заплати сумата по издадения изпълнителен лист, преди образуване на изпълнителното производство. В случая обаче се касае за парично задължение, което е носимо, съгласно 3 разпоредбата на чл. 68, б. „а“ от ЗЗД, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Изразяването на готовност от длъжника да плати доброволно не го освобождава от забавата му, нито поставя кредитора в забава по смисъла на чл. 96 от ЗЗД, тъй като в нормата на чл. 97 от ЗЗД са описани действията, които длъжникът на парична сума следва да извърши, за да се освободи от задължението си за изпълнение на носимо парично задължение – да го остави за пазене в банка по местоизпълнението, като изпращането на дължимата парична сума чрез пощенски запис също има значението на изпълнение на задължението.
Доколкото не се установява Община Варна да е направила всичко зависещо от нея, за да изпълни доброволно задълженията си преди образуването на изпълнителното производство, настоящият състав намира, че длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело, поради което няма основание за отпадане н а отговорността му за направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, жалбата на К. А. се явява основателна и като последица от това, обжалваното разпореждане на ЧСИ Христо Георгиев от 07.08.2023 год. по изп. дело № 20238920400514, с което е отказал да приеме за събиране заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 540 лева, от които: 425 лева – за настоящото производство и 115 лева за производството по в. ч. гр. дело № 524/2023 год. по описа на Варненския апелативен съд.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ Христо Георгиев от 07.08.2023 год. по изп. дело № 20238920400514, с което е отказал да приеме за събиране заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело;
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК 000093422, с адрес: гр. Варна, бул.
Осми приморски полк № 43 да заплати на К. Й. А. ЕГН **********, сумата от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/ - съдебни разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Христо Георгиев с рег. № 892, с район на действие района на ОС-Варна, за прилагане към изпълнителното дело.
Председател: _______________________
4
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5