Решение № 470 от 01.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20251001000198 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1 от 3.01.2025 г. по т.д. № 20/2024 г. на Окръжен съд- гр. Видин е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ, предявен от „Ин Трейд Агро“ ЕООД - гр. София срещу „Винтаж 2007“ ЕООД (н.) - с. Неговановци, община Ново село, област Видин за установяване на съществуването на неприети в производството по несъстоятелност на „Винтаж 2007“ ЕООД (н.) вземания в общ размер 2 652 405.37 лева, от които : 2 040 311.83 лева главница и 612 093.54 лева лихви, изтекли до 31.12.2022г., ведно със законната лихва от предявяването на вземането до окончателното изплащане на сумите.

Решението е постановено при участието на временния синдик на „Винтаж 2007“ ЕООД (н.) А. Г. К., конституиран в производството на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ин Трейд Агро“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че е неправилно. Претендираното вземане било прието за съществуващо в мотивите на решението за откриване на производство по несъстоятелност, които макар и да не се ползвали със сила на пресъдено нещо обвързвали съда с констатациите в него. Освен това представените с исковата молба доказателства правели съществуването на вземането най1 малкото вероятно.

Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена.

Ответникът по въззивната жалба „Винтаж 2007“ ЕООД (н.) - с. Неговановци, община Ново село, област Видин не е представил писмен отговор и не е взел становище.

Ответникът по въззивната жалба А. Г. К.- временен синдик на „Винтаж 2007“ ЕООД, в писмения отговор я оспорва като неоснователна. Оплакванията били бланкетни, а поради липсата на счетоводни документи вещото лице не установило съществуването на вземане на въззивника към длъжника.

Молбата е решението да бъде оставено в сила.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

В исковата молба ищецът „Ин Трейд Агро“ ЕООД - гр. София твърдял, че още през 2015 г. в счетоводните регистри на „Винтаж 2007“ ЕООД, в сметка 499 „Други дебитори и кредитори“ била открита партида 17 на „Ин Трейд Агро“ АД, като със справка 32 бил осчетоводен протокол № 8/30.08.2015 г. за прехвърлени 252 286 лева от „Еуробилдинг“ АД по договор за цесии. През 2016 г. със счетоводна справка 40 била осчетоводена справка 010/21.12.2016 г. в размер от 1 788 025.83 лева за прехвърлени от партида 05 „БП Интернешънъл“ АД. Към 31.12.2016 г. кредитното салдо по партида 17 „Ин Трейд Агро“ АД било 2 040 311.83 лева. През 2021г. били начислени от сметка 621 : стари лихви в общ размер 408 062.36 лева , лихви за 2021г. - 102 015.59 лева и лихви за 2022 г. - 102 015.59 лева.

Кредитното салдо по партида 17 „Ин Трейд Агро“ А към 31.12.2021 г. било 2 550 389.78 лева, а към 31.12.2022 г. - 2 652 405.37 лева.

Според заключението на икономическата експертиза, прието в производството по несъстоятелност на „Винтаж 2007“ ЕООД по т.д. № 24/2021 г. на Окръжен съд - Видин размерът на кредитното салдо от

2 550 389.78 лева по партида 17 „Ин Трейд Агро“

ЕООД по счетоводна сметка 499 „Други дебитори и кредитори“ съответствал на същият размер в оборотната ведомост на „Винтаж 2007“ ЕООД към 31.12.2021г. Въпреки това съдът по несъстоятелността не приел вземането.

При така изложените твърдения молбата към съда била да постанови решение, с което на основание чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ да бъде признато за установено по отношение на „Винтаж 2007“ ЕООД (н.), синдика на „Винтаж 2007“ ЕООД (н.) и всички кредитори в производството по

-3- несъстоятелност, че в негова полза съществува вземане в общ размер 2 652 405.37 лева, от които : 2 040 311.83 лева главница и 612 093.54 лева лихви, изтекли до 31.12.2022 г., 2 което е било включено в списъка на неприетите вземания, потвърден с определение № 57 от 9.05.2024 г. по т.д. № 24/2021 г. на Окръжен съд - Видин.

Ответникът „Винтаж 2007“ ЕООД (н.) - с. Неговановци, община Ново село, област Видин не взел становище по иска.

Ответникът А. Г. К. - временен синдик на „Винтаж 2007“ ЕООД (н.), оспорил иска като неоснователен.

Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.

С решение № 8 от 6.03.2023 г. по т.д. № 24/2021 г. на Окръжен съд - Видин на основание чл.

630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Винтаж 2007“ ЕООД с начална дата 31.12.2019 г. и е открито производство по несъстоятелност, за временен синдик е назначен А. Г. К..

С вписване № 20230529143429 по партидата на „Винтаж 2007“ ЕООД (н.) са обявени изготвените от временния синдик списък на предявените в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ приети вземания и списък на неприетите вземания, в който е включено предявеното с молба вх. № 1158/ 6.04.2023 г. вземане на „Ин Трейд Агро“ ЕООД, произтичащо от заем, за сумите 2 040 311.83 лева - главница и 612 093.54 - лихви до 31.12.2022 г.

С определение № 57 от 9.05.2024 г. по т.д. № 24/2021 г. на Окръжен съд - Видин е оставено без уважение подаденото на основание чл. 692, ал. 2 от ТЗ от „Ин Трейд Агро“ ЕООД възражение с вх. № 1821/ 5.06.2023 г. Определението е обявено по партидата на „Винтаж 2007“ ЕООД (н.) с вписване № 20240514173911.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав преценява въззивната жалба като процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от кредитор с неприето вземане в производство по несъстоятелност, който има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, намира релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност на решението за неоснователни.

В производството по установителния иск с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване релевантния за спора факт - съществуването в негова полза на изискуемо вземане срещу длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка. Това задължение следва да бъде изпълнено при стриктното съблюдаване на основополагащите принципи на гражданския процес за публичност и непосредственост, а също така и състезателното начало при събирането на доказателствата. Събирането на 3 доказателствата трябва да бъде извършвано от решаващия съд за да могат те да послужат за изграждане на неговото вътрешно убеждение.

Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК задължава съда да формира убеждението си по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред. Няма съмнение, че това са тези доказателства, които са събрани „пред и от оня съд, който ще решава делото“. Само след цялостната им преценка, поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.

(Решение № 66 от 12.03.2015 г. по гр. д. № 5839/2014 г. на ВКС, IV г.о.) В конкретния случай единствените доказателства, представени от ищеца, са приложените с исковата молба три заключения на икономически експертизи, приети в производството по чл. 625 от ТЗ, договор за цесия от 21.12.2016 г. и декларация от 20.12.2016 г. Заключението, изготвено от вещото лице Р. П. К., е изцяло неотносимо за спора, тъй като предмет на изследване е общото икономическо и финансово състояние на длъжника с оглед наличието на предпоставките в чл. 608 от ТЗ. Заключението, изготвено от вещото лице Е. С. В. също е неотносимо за спора, защото предмет на изследване са задълженията на длъжника към „Сигма- П“ ООД. Допълнителното заключение на вещото лице Е. С. В., чийто предмет е начина, по който е възникнало вземането на „Ин Трейд Агро" ЕООД, не може да бъде обсъждано в настоящето производство предвид императивната разпоредба на чл. 11 от ГПК „Гражданският съд не трябва да обсъжда, нито да основава решението си на свидетелски показания и заключения на вещи лица, събрани в други производства, а не по конкретното дело по установения в Гражданско- процесуалния кодекс ред“. (Решение № 636 от 24.III.1977 г. по гр. д. № 3017/ 1976 г. на ВС на НРБ, I г.о.) От процесуална гледна точка писмените доказателства могат да бъдат съобразени при изграждане на убеждението на съда, но в случая договора за цесия от 21.12.2016 г. и декларацията от 20.12.2016 г. не допринасят за доказването на твърдените факти, доколкото нямат самостоятелно значение, извън обсъждането им със съставените от ищеца и от длъжника счетоводни документи, с оглед преценката за спазване на изискването в чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството за осъществяване текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост

-5- на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи, която преценка предопределя техния доказателствен характер (чл. 55, ал. 2 от ТЗ).

В съответствие с изложените съждения следва констатацията, че представените с исковата молба доказателства не установяват осъществяването на релевантния за спора факт.

В резултат на проявената от ищеца пасивност при събирането на доказателства в първоинстанционното производство - незаявяване на искания за събиране на писмени 4 доказателства по реда на чл.190 и чл.192 от ГПК, за назначаване на експертиза за изясняване на въпроси, имащи отношение към възникването на задължения на длъжника към него, произтичащи от договор за заем (според посоченото в списъка на неприетите вземания основание) или от договор за цесия (според твърденията в исковата молба), е настъпила процесуалната преклузия по чл. 372 от ГПК, поради което събирането на нови доказателства във въззивната инстанция е недопустимо предвид забраната на чл.266, ал. 1 от ГПК.

Крайният извод от анализа на фактите и произтичащите от тях правни заключения е, че предявената на основание чл. 694, ал.2, пр. 1 от ТЗ претенция е неоснователна и поради съвпадането на този извод с тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 3.01.2025 г. по т.д. № 20/2024 г. на Окръжен съд- гр.

Видин.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5