Определение № 3818 от 14.08.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1777/2025
- Вид
- Определение № 3818
- Подписан
- 14.08.2025
- В сила
- 14.08.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Ивелина Владова, мл.с. Виляна Николаева Михалева
Цитирани разпоредби
- член 235 · Граждански процесуален кодекс
- член 278 · Граждански процесуален кодекс
- член 390 · Граждански процесуален кодекс
- член 391, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 391, алинея 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 397, алинея 1, точка 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 180 · Закон за задълженията и договорите
- член 181 · Закон за задълженията и договорите
- член 200 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3818 гр. Варна, 14.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Ивелина Владова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501777 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „Медина мед“ ООД, представлявано от управителя Иван Панчов, срещу определение № 6651 от 20.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 6427/2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, с което е допуснато на основание член 390 във връзка с член 397, алинея 1, точка 2 от ГПК в полза на молителя Г. В. Н. срещу ответника „Медина мед " ООД обезпечение на бъдещ осъдителен иск с правно основание член 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на молителя сумата от 200 000 лева, представляваща размер на причинени на молителя неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна трудово злополука на 20.11.2024 г., ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането /20.11.2024 г./ до окончателното плащане, посредством налагане на запор върху банкови сметки на ответника в следните банкови институции: „Обединена българска банка" АД „Банка ДСК" ЕАД „УниКредит Булбанк" АД „Юробанк България" АД „Централна кооперативна банка" АД „Първа инвестиционна банка" АД „Общинска банка" АД „Банка Пиреос България" АД „Българо-американска кредитна банка" АД „Българска банка за развитие" АД „Креди Агрикол България" ЕАД „Интернешънъл Асет Банк" АД „Ти Би Ай Банк" ЕАД „ПроКредит Банк (България)" АД „СИБАНК" АД ТБ „Инвестбанк" АД „Алианц Банк България" АД „Токуда Банк" АД „Търговска банка Д" АД „Тексим Банк" АД, до покриване на размера на исковата сума от 200 000 лева чрез последователно преминаване от сметка в сметка.
В частната жалба се твърди, че определението на ВРС е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излага се, че в случая 1 представените писмени доказателства не дават основание да се приеме, че за ищеца би било невъзможно или ще бъде затруднен да осъществи правата си по евентуално осъдително решение, още повече, че ще се затрудни нормалната търговска дейност на дружеството, което разполага с активи и развива дейност. При това положение се счита, че искането за обезпечаване на иска следва да бъде отхвърлено, а при условията на евентуалност – да се допусне при намаляване размера на обезпечението, за което и моли въззивния съд.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по повод искане от ищеца Г. В. Н. против "Медина мед" ООД за допускане на обезпечение на предявеният от него срещу ответника осъдителен иск с правно основание член 200 от КТ за присъждане в негова полза на сума в размер на 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, причинени в резултат на настъпила на 20.11.2024 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на възникване на злополуката /20.11.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението, чрез налагане на запор върху вземанията на ответника за суми по банкови сметки.
Ищецът сочи, че между него в качеството му на работник и ответното дружество в качеството му на работодател от 27.11.2018 г. е било учредено трудово правоотношение. Твърди, че при и по повод изпълнение на възложените трудови задължения на 20.11.2024 г. е претърпял трудова злополука, в резултат на която е получил епидурален кръвоизлив без открита вътречерепна травма, съпроводена със счупване на свода на черепа, счупване основата на черепа, контузия на главния мозък, луксация на лява акромиоклавикуларна става ІІІ степен, епилепсия. Болките и страданията, които изтърпял, редицата тежки медиценски манипулации, шокът от случилото се, претърпените болки са посочени в представената медицинска документация.
Разпоредбата на член 391, алинея 1 от ГПК, визираща предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, в която е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускането му: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, тоест съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и 2 необходимостта от представяне на гаранция, респективно размерът й. Тази преценка винаги е конкретна и се прави въз основа на изложените в исковата молба твърдения и представените към нея доказателства. Поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Преценката на съда винаги следва да е конкретна и да е обусловена от специфичните по делото факти и доказателства, на база на които съдът да прецени дали искът, чието обезпечение се иска, е допустим, дали е налице обезпечителна нужда за ищеца, дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, дали исканата обезпечителна мярка е подходяща за осъществяване целта на производството.
Няма спор, че предявеният иск е допустим.
Естествено, без да са реализирани всички процесуални права в рамките на състезателното двустранно исково производство, не може да се приеме, че по категоричен и безспорен начин се установява основателността на предявените искове. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и при преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения. Когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства или представените бъдат оценени като недостатъчно убедителни, обезпечението може да се допусне при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на член 180 и член 181 от ЗЗД. В настоящия случай по делото са представени убедителни доказателства и изискването на гаранция по реда на член 391, алинея 2 от ГПК не е задължително за съда, а зависи единствено от неговата конкретна преценка.
Освен това са приложени достатъчно писмени доказателства за наличието на трудова злополука, установена с приложено разпореждане за признаване на злополуката за трудова по член 55, алинея 1 от КСО с участието на ищеца, медицинска документация за претърпени травматични увреждания, изразили се в оперативна интервенция и последващо лечение.
Когато се касае за осъдителен иск за парично вземане, ищецът винаги има обезпечителен интерес и нужда да гарантира бъдещото реализиране на правата си при уважаването на претенциите му. Обезпечителният интерес в този случай не подлежи на самостоятелно установяване. Целта на обезпечителното производство е да се предотвратят такива фактически или правни промени, които биха осуетили осъществяването на правните последици, в които се състои исковата защита. В този смисъл обезпечението на иска служи, както за да се осигури успешният изход на предстоящ изпълнителен процес, като запази физическата цялост и принадлежността на имуществата – обекти на бъдещото изпълнение, така и да се гарантира имущественото право на длъжника от принудителното изпълнение на трети 3 лица.
Изпълнението на съдебно решение за парично вземане може да бъде осъществено чрез възлагане за събиране или вместо плащане, поради което запор върху вземанията на ответника за суми по банкови сметки по принцип е подходяща обезпечителна мярка по предявен иск за парично вземане.
Искането на частния жалбоподател, направено при условията на евентуалност да се допусне намаляване размера на обезпечението не може да бъде удовлетворено, доколкото обезпечението се допуска до размера на предявения иск, а преценката дали искът ще бъде уважен и, ако бъде уважен, дали изцяло или за по-малка сума, е въпрос по същество на спора, по който съдът не може да се произнася в производството по обезпечаване на иска.
Частният жалбоподател има други процесуални способи да реализира правата си, ако счита, че налагането на запор ще затрудни дейността му.
Поради изложените съображения и идентичните крайни изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6651 от 20.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 6427/2025 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4