Решение № 301 от 10.07.2018, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 10.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на пети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1613 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл. 128, ал.1 от КТ.

Ищецът С.Ф.Ф. твърди, че със заповед № РД-09-276 от 21.09.2017 г. на кмета на О.С. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6, предложение I-во от КТ считано от

22.09.2017 г. с мотиви: „... когато работникът или служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа…“. До уволнението работил заемал длъжността директор на К.М. „И.В.“ С. с месечно трудово възнаграждение в размер на 1130.00 лева. Трудовото му правоотношение възникнало след като през 2012 г. спечелил конкурс за заемане на тази длъжност. На 19.11.2012 г. с О.С. сключил трудов договор за определено време със срок на действие до 19.11.2017 г. Считал уволнението му за незаконно. При осъществяването на правата си по трудовото правоотношение кметът на общината действал недобросъвестно. Извършеното изменение в изискванията за образование за заемане на длъжността имало за цел единствено прекратяване на трудовото му правоотношение и представлявало злоупотреба с правото. Изменението на условията за заемане на длъжността, които през 2012 г. били посочени при обявяване на конкурса за заемане на длъжността считал за необосновано и незаконосъобразно.

След освобождаването му не започнал работа по трудов договор при друг работодател.

Счита, че при прекратяване на трудовото му правоотношение ответната община действала недобросъвестно и злоупотребила с правото, с което бил нарушен чл.8, ал.1 от КТ. Въведените нови изисквания не били с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия му договор. Уволнението му не било елемент от някаква програма за подобряване дейността на К.М. „И.В.“ С. и по никакъв начин не било мотивирано от бившия му работодател.

Със заповед №

РД-09-275 от 21.09.2017 г. на кмета на общината били променени изискванията за професионалната област за заемане на длъжността директор на К.М. „И.В.“ С..

Преди издаването на заповедта образователното изискване за заемане на длъжността било: „...българска филология; история и археология…“. След издаването на заповедта изискването станало: „...музеология, музейно дело; история и археология...“. С посочената заповед на кмета на общината било заличено изискването за притежаване на висше образование „българска филология“ и било заменено с висше образование „музеология, музейно дело“. Съгласно чл.2 от Правилника за устройството и дейността на К.М. „И.В.“ гр.С., основните му дейности били свързани с издирване, изучаване, опазване и представяне на културни ценности, свързани с живота и делото на И.В.. Счита, че заличаването на изискването директора на специализирания музей от този ранг да притежава образование българска филология два месеца преди изтичане срока на трудовия договор се нуждаело от сериозна аргументация.

Изменена била длъжностната характеристика на длъжността директор на К.М. „И.В.“ С. в съответствие с текста на заповед № РД-09-275 от 21.09.2017 г. на кмета на общината. Единственото изменение било заличаването на българска филология като образователно изискване за заемане на длъжността и въвеждане на нов образователен ценз - музеология, музейно дело. В раздел „Място на длъжността в организацията“ било въведено изменение, което не било посочено в текста на заповедта.

С писмо №

С-4033 от,: 21.09.2017 г. кметът на О.С. го уведомил за въведените промени в изискванията за заемане на длъжността директор на К.М. „И.В.“ С. и го поканил да декларира, дали притежава необходимото образование. Не бил посочен срока за подаване на декларацията, което давало основание за съмнение, че писмото имало формален характер и бившият му работодател знаел какво образование притежава.

Изготвено било предизвестие № С-4034 от 21.09.2017 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, с оглед приетите нови изисквания за образование, което ищецът не притежавал. Предизвестието било изготвено без да се изчака исканата с писмо № С-4033 от 21.09.2017 г. декларация за притежаване на образование, което потвърждавало съмнението за формалния характер на цялата процедура.

Прекратяването на трудовото му правоотношение било необосновано и незаконосъобразно. Заповедта за уволнението му била издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.8, ал.5 от Закона за закрила и развитие на културата и чл.28, ал.6 от Закона за културното наследство правоотношенията на директорите на общинските културни институти с кмета на общината възниквали, въз основа на конкурс съгласно разпоредбите на КТ. Условията на конкурса се съгласували с Министерството на културата. Трудовото му правоотношение възникнало след като през 2012 г. спечелил конкурс за заемане на длъжността директор на К.М. „И.В.“ С..

Образователните изисквания представлявали неразделна част от условията на конкурса и се повтаряли в текста на сключения трудов договор. Считал, че изменението на образователния ценз за заемане на длъжността следвало да се извърши по реда, по който бил обявен конкурсът, т.е. след съгласуване с Министерството на културата. Без съгласуването изменението било незаконосъобразно. Като основание за прекратяване на трудовия му договор бил посочен чл.328, ал.1, т.6, предложение I-во от КТ, т.е. кметът на общината приел, че ищецът не притежава необходимото образование за изпълняваната работа. Счита посоченото основание за незаконосъобразно.

Притежавал образование, което отговаряло на конкурсните изисквания за заемане на длъжността. При промяна на изискванията за изпълнение на длъжността уволнението се извършвало на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със Заповед № РД-09-276 от 21.09.2017 г. на Кмета на О.С. и да осъди ответника да му заплати сумата от 2260 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа след уволнението за срок от два месеца през периода от 22.09.2017 г. до 20.11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Претендират се за разноските по делото.

Ответникът К.М. „И.В.“ С.,

БУЛСТАТ ***, адрес: С.-***, ул. „В.Л.“ № 1 оспорва исковете.

Прави възражение за неспазване на срока по чл. 358, ал.1, т.2 от КТ, тъй като исковете срещу ответника са предявени след изтичане на двумесечния срок. По наведените възражения счита, че липсва нарушение на материалния закон, защото цитираните правни норми не били относими към настоящия спор. Член 8, ал. 5 от Закона за закрила и развитие на културата определял начина на възникване на трудовото правоотношение на директорите на общински културни институти - след основа на конкурс с кмета на общината. Министерство на културата имало единствено процесуални правомощия относно съгласуване условия на конкурса, но не и относно материали оправното изпълване със съдържание на трудовото правоотношение. Член 28, ал. 6 от Закона за културното наследство определяло, че в състава на конкурса за директор на общинския регионален музей се включвал представител на МК и на двама музейни експерти. Т.е. отново се засягала само процедурата, предхождаща възникване на трудовото правоотношение на директора. Член 328, ал. 1, т. 11 от КТ, който ищецът считал за неприложим се отнасял до хипотезите на предизвестявано уволнение при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако служителят не отговаря на тях. В настоящия случай уволнението било на основание чл., 328, ал. 1, т. 6 от КТ - непритежаване на необходимото образование за изпълняваната работа. Сочи съдебна практика за разликата между разпоредбите на чл. 328, ал.1, т.6 и т.11 от КТ. Т.е. нямало нищо злоупотребително, недобросъвестно, шиканиращо или лично в определянето на изискуемо образование свързано с музеология или музейно дело за сметка на филологията.

Музеят изисквал специфични знания и умения, които колкото и да бил добър, филологът не притежавал.

Филологът имал своето поле на изява в редица културни форуми, литературни, предизборни и политически изяви, интелектуални послания свързани с живота и делото на патриарха И.В., но да се организира и ръководи музей било нещо различно от това. Редица количествени негативни натрупвания в ръководенето на музея довели до качественото и точно решение за привличане на компетентен специалист за ръководител. Разбира се за филолог винаги щяло да има място и поле на изява в музея, но самото му управление изисквало качествено различен подход, умения и знания.

Така, от проверка на

Министерство на културата, за което ищецът смятал, че безпрекословно ще защитава интересите му, се установявали след първоначално разследване в свой доклад, изпратен с писмо изх. № 08-00­896/23.10.2017 г., множество проблеми относно състоянието на материално- техническата база, недостатъчен експертен състав в музея, проблеми с определянето на тематичния профил на музея, нарушенията на нормативните актове при организиране на изложби, организацията на научния архив, идентификацията на културните ценности, установени проблеми с инвентаризацията на културните ценности в музея и техните липси.

От самия доклад било видно, че музеят е общински. Констатирани били нарушения по времето на ръководството на ищеца, а именно: не била издадена заповед за назначаване на фондова комисия, с което бил нарушен чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-6 и била компрометирана фондовата дейност на музея в процеса на отнасяне на движимите културни ценности към различните фондове и тяхното прехвърляне от един в друг фонд; нямало заповед за определяне на МОЛ и размера на тяхната отговорност за опазване, съхранение и отчитане на фондовете на музея; не били формирани консултативни органи, подпомагащи директора на музея в управлението на музейната институция; не бил осигурен достатъчен експертен състав на музея за изпълнение на основните музейни функции, свързани с научната обработка на културните ценности и фондовата дейност на музея; не била извършена съответна характеристика на вписани в инвентарните книги вещи - дали са движими културни ценности и липсвала тяхна идентификация в нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗКН, чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-6 и чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № Н-3 от 3 декември 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности; липсвало експертно заключение относно тези вещи съобразно критериите за културна ценност и тяхна класификация и категоризация по реда на ЗКН, водещо до риск от гледна точка на тяхната правна защита, гарантирана от нормативните актове; в почти всички инвентарни книги имало незаверени вписвания и корекции, в някои имало несъответствия; липсвала книга за временни постъпления съгласно чл. 23 от Наредба Н-6; кочанът с временни разписки за постъпване на предмети не бил заверен, не бил прошнурован и бил с неномерирани страници; част от новопостъпилите след 2012 г. вещи в музея не били идентифицирани, не били вписани в инвентарните книги, което затруднявало отчетността им и ги изключвало от провеждането на годишни инвентаризации (проверки за наличност); не бил формиран научен архив в нарушение на глава III от Наредба Н-3, като документите по издирването, идентифицирането, изследването съхраняването, консервацията, реставрацията и представянето на движимите културни ценности, отчетните документи, теренната документация и научно-справочната документация се съхранявали в различни помещения от различни длъжностни лица и нерегистрацията им като част от архив не позволявала преценка за пълнотата и изчерпателността на съхраняваните документи; сериозно били нарушени процедурите по приемане на движими културни ценности; инвентарните книги не били регистрирани в научния архив, не били описани в Дневника за движение на формулярите и регистрите, съхранявали се в противоречие на разпоредбите на чл. 38 и 39 от Наредба № Н-3; не били създадени научни паспорти за по-голямата част от движимите културни ценности в музея в противоречие с чл.

Разпечатката съдържа 34 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d950cf1c-848d-4fd6-9070-6ea1ff688999