Определение № 18147 от 13.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18147 гр. София, 12.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100511446 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 437 ГПК.

Постъпила е жалба, вх. № 1384 от 27.06.2024 г. по изп. д. № 20227830401579 по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783 на РС Сливница като взискател по изпълнителното дело, с което се обжалва издадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело в частта относно предявените за плащане авансови и други такси, в размер н а 144,00 лева по сметка 16915/17.06.2024 година. Излага се, че тези разноски не се дължат от взискателя, съгласно подписаното на 09.07.2018 г. между Висшия съдебен съвет и Камарата на частните съдебни изпълнители Споразумение за сътрудничество за принудително събиране на вземанията на органите на съдебната власт, съгласно което органите на съдебната власт не заплащат такси и разноски при събиране на съдебните вземания по реда на ГПК, като същите се събират от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК.

Моли жалбата да бъде уважена и да бъде отменено постановлението за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т . 8 ГПК, в частта в която на Районен съд - Сливница са предявени авансови и допълнителни такси и разноски обективирани в предявена сметка №0000016915/17.06.2024 година.

В своите мотиви ЧСИ И.Ч. излага, че жалбата е подадена в срок, но е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Счита, че въпросът за разноските по изпълнителното производство и уредбата му е регламентиран в действащия ГПК Част I - „Общи правила", като съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 ГПК, разноските по изпълнението не са за сметка на длъжника, когато взискателят изостави изпълнителните действия, както и че взискателят е активната страна в процеса и следва да се интересува от действията, извършени по повод събиране на присъдените му вземания.

1

Излага се, че таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово и се поддържа, че не следва да се кредитира твърдението на жалбоподателя относно недължимостта на същите, тъй като делото е прекратено по право (ех lege), без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а постановлението му има само констативен (декларативен характер). Цитира се разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят трябва да проявява инциативност, както и се сочи, че съгласно ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК прилагането на даден изпълнителен способ може да бъде поискано от взискателя и/ или да е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като упълномощаването от взискателя на ЧСИ не го освобождава от отговорност.

Доколкото взискателят не е изразил желанието си за продължаване на изпълнителното производство във времето от подаване на молбата си за образуване на изпълнителното производство (04.04.2017 г.) до момента на издаване на обжалвания акт (14.06.2024 г.), поради което което следвало да се приеме, че взискателят се е дезеинтересирал от хода на производството и не е заемал активна роля на страна на делото. Посочените разноски нямали характер на авансово дължими разноски, а на разноски по принудително изпълнение при прекратено производство по вина на взискателя, поради което и се дължали от взискателя.

За да се произнесе по жалбата, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по и.д. № 20179250400078 е образувано с постановление от 06.04.2017 г. на ЧСИ Р.Г.- Ч., рег. № 925, район на действиеСОС въз основа на възлагателно писмо, вх. № 00650/04.04.2017 г. от взискателя PC- Сливница, заедно с изпълнителен лист № 585/2013 г. от 28.03.2017 г. по ч. гр. дело 585/2013 г. по описа на РС-Сливница.

Във възлагателното писмо е посочено, че се подава на основание чл. 3, ал.2 от Споразумението за сътрудничество, сключено между ВСС и Камарата на частните съдебни изпълнители.

Длъжник по изпълнителното производство е Г.Х. И..

По изпълнителното производство са извършени изпълннтелни действия, въз основа на които са наложени запори върху наличните банкови сметки на длъжника Г.Х. И..

На 21.04.2017 г. от длъжностно лице от кантората на ЧСИ Р.Г.- Ч. е връчено съобщението с размер на дълга на майката на длъжника- Г. И.а.

На 26.04.2017 г. е депозирана молба, вх. № 00872/26.04.2017 г. от Г. И., с която прави искане спиране на изпълнителните действия до произнасяне на съда след неговото обжалване на съдебно решение по ГД № 585/2013г., въз основа на което е издаден изпълнителният лист.

На 02.05.2017 г. е връчено съобщение, изх. № 1344/27.04.2017 г. на 2 взискателя РС Сливница, с което е уведомен за молбата на длъжника и му е определен 3- дневен срок за становище.

На основание чл. 427 от ГПК, с оглед установеното местожителство на ответника в гр. София, с постановление на ЧСИ Р.Г. – Ч. по повод молба от 22.03.2018 г. от взискателя, делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ И.Ч., peг. № 783, Район на действие СГС и е преобразувано под № 20187830400079.

С постановление от 02.04.2018 г. страните са уведомени за новия номер на делото.

С разпореждане от 20.04.2018 г. от ПЧСИ при ЧСИ И.Ч. е конституирана държавата като присъединен взискател по изпълнителното дело на основание чл. 458 ГПК.

От уведомление № 3249/24.04.2018 г. е видно, че длъжникът не е намерен на адреса.

При прехвърлянето на архива на ЧСИ И.Ч. с peг. №783 делото е преобразувано по опис на ЧСИ Р.Г. – Ч., peг. № 925 и заведено под нов № 20189250403100.

Със съобщение от Уникредит Булбанк АД, вх. № 06804/ 18.12.2020 г., третото лице информира частния съдебен изпълнител, че са предприети действия съгласно Общите условия на Уникредит Булбанк АД за откриване, обслужване и закриване на сметките на ЮЛ и ЕТ/ФЛ, като банковата сметка на длъжника Г.Х. И. е закрита.

Делото е изпратено за продължаване на изпълнителното производство на ЧСИ И.Ч. с рег. № 783, и е заведено под нов № 20227830401579.

На 14.06.2024 г. ЧСИ И.Ч. постановява прекратяване изпълнителното производство по изпълнително дело № 20227830401579 с длъжник Г.Х. И. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в постановлението е посочено, че на взискателя следва да се предявят таксите по делото. Указано е, че се предоставя 14 - днвен срок за заплащането на таксите по сметка на ЧСИ, като е посочено, че при неизпълнение, сумата ще бъде предявена по реда на чл. 410 от ГПК. Приложена е сметка 16915/17.06.2024 г. за разноски в производство в размер на 120 лева - обикновени такси и ДДС в размер на 24 лева.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от взискателя срещу акт на съдебния изпълнител за определяне на разноски в тежест на взискателя, във връзка с прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Особеностите на случая изхождат от качеството на възложител – орган на съдебната власт и вземането, предмет на изпълнителното дело – публично вземане за дължими, но неплатени държавни такси (чл. 162 от ГПК).

Възлагането за събиране на събирането на процесното вземане е 3 извършено въз основа на Споразумение между ВСС и Камарата на ЧСИ от 01.07.20215 година на основание чл. 2, ал.2 от ЗЧСИ.

С измененията на чл.163, ал.4 от ДОПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), тъй като събирането на публичните вземане е възложено на ЧСИ, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото се касае за процесуална норма, то макар и да е приета след възлагане събирането на процесното вземане, същата се прилага по висящото изпълнително производство.

Поради това и жалбата следва да се разгледа по реда на ГПК.

Съгласно чл. 81 от ЗЧСИ (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) дължимите авансови такси при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.

Изменението на чл. 81 от ЗЧСИ е направено след възлагането на събиране на вземането от РС –Сливница с писмото от 04.04.2017 година – ДВ бр. 86 от 27.10.2017 година. Следователно, в конкретния случай възложителят – органът на съдебната власт – РС-Сливница, е дължал авансово обикновените такси при образуването на изпълнителното производство по възлагателното писмо от 04.04.2017 година.

Установява се, че такива авансови разноски не са били внесени от взискателя при образуването на изпълнителното производство.

Доколкото част от изпълнителните действия, за които се събират авансово такси са приети след изменението на чл. 81 от ЗЧСИ с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 година, то таксите за същите са дължими от длъжника.

За да прецени допустимостта на жалбата, Съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Взискателят няма самостоятелно право да обжалва постановлението за разноски съгласно чл. 435, ал.1 от ГПК, за разлика от длъжника - чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК. Приема се, че взискателят може да обжалва отказът на ЧСИ/ДСИ да се предприеме действия по принудително изпълнение на дължимите вземания, вкл. и вземания за разноски по изпълнителното дело, които са определени да са в тежест на длъжника. В хипотезата обаче при прекратяване на изпълнителното производство, отделно атакуване на определени разноски в тежест на взискателя, не представлява жалба по чл.

435, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото вече няма висящо производство по принудително изпълнение.

По тези съображения, в конкретния случай, доколкото изпълнителното дело е прекратено формално с постановлението от 14.06.2024 г., като прекратяването е настъпило по силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, което прекратяването не е атакувано от взискателя, то Съдът намира, че не може да се приеме, че определяне на разноски за събиране от взискателя представлява отказ на ЧСИ да предприеме действия по 4 принудително изпълнение. След прекратяване на изпълнителното дело, вече няма насрещен субект, спрямо който могат да се предприемат такива действия – длъжник.

Поради това и Съдът намира, че жалбата на взискателя РС Сливница за определени му дължими, но невнесени авансови разноски по прекратеното изпълнително дело, е НЕДОПУСТИМА.

Следва да се отбележи, че само по себе си определянето на разноски в тежест на взискателя с постановлението за прекратяване на изпълнителното дело от 14.06.2024 година, не засяга правата на същия, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 79, ал.3 от ЗЧСИ при дължими, но невнесени разноски от взискателя (в хипотезата, когато не са дължими от длъжника - чл.

79, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 от ГПК), ЧСИ разполага с възможност да иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за своето частно вземане (така изрично и т. 11 от ТР 2/2013 г. от 26.06.205 г. по тълк. дело 2/2023 г. ОСГТК, както и разясненията, дадени в т. 3 от ТР 2/2022 г. по тълк. дело 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл. 410 от ГПК взискателят може да упражни правата си да възрази срещу дължимостта на тези разноски, като е в тежест на ЧСИ, при такова оспорване, да води исковото производство за установяване на вземането си по чл. 422 от ГПК.

Посочената сметка за дължимите разноски от взискателя има информативен характер на покана за плащане и не подлежи на обжалване.

Извън предмета на настоящото производство е дали образуването на изпълнително дело и извършване на действия по принудително изпълнение без авансово внесени от взискателя разноски, когато са дължими, представлява дисциплинарно нарушение на ЧСИ.

Водим от горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 01384/27.06.2024 г. по и.д. № 20227830401579 по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, подадена от Районен съд- Сливница като взискател срещу постановление от 14.06.2024 г. на ЧСИ И.Т.Ч. в частта относно определените такси със сметка 16915/17.06.2024 година.

Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване препис на жалбоподателя.