Определение № 1477 от 09.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1477 гр. Благоевград, 09.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200501266 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6198/17.07.2026 г., подадена от Б.

Б. К., с адрес гр.Елин Пелин, ул.“***“ № 11, чрез адв.Н. Б., насочена против решение № 135/22.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 210/2024 г. по описа на РС-Сандански, с което е отхвърлен предявения от Б. Б. К. против К. Л. И., иск за промяна на утвърдения с Решение № 66/29.06.2020 г., постановено по гр.д.

№ 512/2019 г. по описа на Районен съд-Елин Пелин, потвърдено с Решение № 260152/12.05.2021 г., постановено по гр.д.№20/2021 г. по описана Софийски окръжен съд, влязло в законна сила на 04.07.2022 г., режим за упражняване на родителски права, личните отношения и издръжката по отношение на малолетните деца К. Б.а К.а, ЕГН ********** и Р. Б.а К.а, ЕГН **********, като упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, местоживеенето на децата бъде определено при бащата, а на майката бъде определен подходящ режим на лични контакти, с оглед нуждата на децата и бъде осъдена майката да заплаща издръжка в минимален размер; и с което решение е променен първоначално определения режим на лични отношения между бащата и децата и е определен нов размер на дължимата издръжка.

Във въззивната жалба се поддържа становище, че обжалваното решение е незаконосъобразно, немотивирано, необосновано, неправилно, постановено 1 при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му.

Решението се оспорва като необективно, постановено от съдебен състав при наличие на предпоставките за отвод по чл.22, ал.1 т.1 и т.6 ГПК, като се отбелязва, че пред съдебния състав са отправяни многократни искания за отвод, които не са уважени. Аргументира се становище, че със забавяне постановяването на решението с почти година, е облагодетелствана позицията на насрещната страна. Освен това, с постановено на 22.06.2026 г. решение, според въззивника е редуциран с над 60% действащия към момента режим на лични контакти е децата му.

Подчертава се, че въззивника и съдебния състав по гр.д.№ 210/2024 г. по описа на РС-Сандански са страни по гр.д.№ 1158/2026 г. по описа на РС-Елин Пелин.

Решението на РС-Сандански се оспорва и поради липсата на мотиви. В тази насока се отбелязва, че макар съдебният акт да е с обем от 23 страници, същинският анализ на доказателствената съвкупност е сведен до приблизително 3 страници, като изложеното в тази част не отговаря на изискванията за задълбочена и всестранна преценка на всички релевантни обстоятелства по делото. В допълнение се твърди, че е допуснато нарушение на задължението на съда за извърши задълбочена и самостоятелна преценка на свички относими критерии, установени в ППВС № 1/1974 г., които представляват задължителни указания за съдилищата при разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права и определянето на мерките относно личните отношения между родителите и децата. Поради това се аргументира становище, че при липса на такъв анализ съдебният акт остава необоснован, тъй като не става ясно въз основа на кои конкретни факти съдът е достигнал до извода си и дали действително е съобразил водещия принцип при тези производства - защита на най-добрия интерес на децата. Заявява се, че съдът не е изложил собствени фактически и правни изводи по всеки един от посочените критерии, а практически е възпроизвел съдържанието на заключението на съдебно-психологичната и психиатрична експертиза, възприемайки изводите на вещите лица без необходимата критична оценка и без съпоставянето им с останалия доказателствен материал по делото.

Уточнява се, че съдът неправилно е кредитирал приетото по делото 2 заключение на съдебно-психологичната и психиатрична експертиза, въпреки направените възражения относно нейната непълнота, необоснованост и противоречие с останалия доказателствен материал. Като порок се сочи, че експертите са се концентрирали върху твърденията на майката, без същите да бъдат проверени чрез съпоставка с останалите доказателства, вкл. във връзка с изпълнението на съдебно определения режим на лични отношения.

Акцентира се върху това, че вещите лица са приели като установен факт твърдението, че режимът на лични отношения се спазва, въпреки наличието на влезли в сила присъди за неизпълнението му, както е върху изявлението на лещото лице М. в съдебно заседание, че децата ще живеят с майката, което се възприема от жалбоподателя като пристрастно.

Според въззивника, необосновано вещите лица са пропуснали да изследват и поведението на децата при различни условия - както в присъствието на майката, така и при самостоятелен контакт с бащата.

С оглед на това и на направеното оспорване на експертизата, се сочи, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал назначаването на повторна съдебно-психологична и психиатрична експертиза. Вместо това, жалбоподателят сочи, че РС е възприел изцяло експертните оценки, без да съпостави същите със свидетелските показания, данните от социалните служби, съдебните актове по ЗЗДН, влезлите в сила присъди по чл.182, ал.2 от НК и останалите писмени доказателства.

Като порок на решението на РС-Сандански се определя липсата на самостоятелен анализ на събраните по делото гласни доказателства, без да са обсъдени в тяхната съвкупност показанията на свидетелите, доведени от страните, както и показанията на социалните работници. Вместо това, според въззивника, съдът е кредитирал избирателно доказателствения материал, като е дал преимуществено значение на тези доказателства, които подкрепят възприетата от него фактическа обстановка, без да обсъди противоречията между изложените от страните твърдения и обективно установените по делото факти, а просто ги е преразказал.

Акцент се поставя върху не само върху факта дали формално се спазват определени дни от съдебно определения режим на лични отношения, а дали чрез цялостното си поведение родителят, при когото живеят децата, създава реални условия за поддържане и развитие на връзката им с другия родител. В тази насока се заявява, че не е установена обективна причина, свързана с интереса на децата, която е наложила промяна в дома им, обичайната им социална среда, училищната и приятелската им среда, вкл. и от бащата и неговите близки, чрез преместването им в населено място на около 200 км. от техния роден дом. Сочи, че преместването на децата създава обективни 3 затруднения за нормалното изпълнение на съдебно определения режим, като по този начин е органичена реалната възможност за чести и пълноценни контакти между бащата и децата.

Обръща се внимание и върху събраните доказателства относно системното неизпълнение на режима на лични отношения, а именно представените влезли в сила присъди по чл.182, ал.2 НК, с които е установено виновно поведение на майката, изразяващо се в неизпълнение на съдебно определени лични отношения между бащата и децата.

В жалбата се прави анализ и на показанията на свидетеля А., въз основа на които се поставя под съмнение надеждността на социалния доклад, тъй като установени от самите социални служители факти не са намерили отражение в официалния документ, без да е дадено обяснение за това.

Отбелязва се, че социалните служители не са провели разговор с децата при изготвяне на доклада си, както и че не са влези предвид влезлите в сила осъдителни присъди срещу майката по чл.182, ал.2 от НК. Набляга се на съобщеното от св.А. по отношение извънгласната аргажираност на децата, която се определя като прекалена и водеща до натоварването им.

Като пропуск на приетия пред РС-Сандански социален доклад се сочи липсата на изследване на факта дали преместването на децата в друг град, е било действително продиктувано от техния интерес или е довело до обективно ограничаване на връзката им с бащата.

По отношение решението на РС-Сандански в частта, в която е изменен първоначално определения режим на лични контакти се твърди, че в тази насока съдът не е обсъдил обстоятелството, че голяма част от извънкласните занимания на децата се провеждат именно през почивните дни, когато следва да осъществяват личните отношения с децата. Поддържа се, че родителят, при когото живее детето, не може чрез едностранно организиране на ежедневието и извънкласните дейности да обезсмисля или затруднява изпълнението на определения от съда режим, до какъвто резултат води постановеното решение.

Поради това се твърди, че обжалваното решение е необосновано, лишено от житейска логика и постановено в противоречие с принцита за защита на найдобрия интерес на децата.

В допълнение се заявява, че съдът е пропуснал да отрази в съдебното решение отчете и възможността всеки от родителите да разчита на подкрепа от близките си при ежедневното отглеждане на децата. Отбелязва се, че въззивникът има подкрепата на своите роднини и близки, което не е приложимо на майката на децата, доколкото същата няма в гр.Сандаски близки роднини или семейна среда, на която да може ежедневно да разчита при отглеждането на децата, а точно обратното - нейните родители, близки и семейният й кръг се намират именно в гр.Елин Пелин. В тази връзка, въззивникът отново поставя въпроса за необходимостта от предприетото преместване, тъй като с него децата са били откъснати не само от своя баща, но и от значителна част от разширеното си семейство, без по делото да е 4 установена обективна причина, налагаща подобна промяна.

В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е игнорирал случилото се през пролетната ваканция на 2023 г., когато въз основа на подадена от майката молба за защита от домашно насилие, въззивникът е бил лишен от контакт с децата с в продължение на 3 месеца. Отново се обръща внимание и на постановените и влезли в сила присъди срещу майката на децата за извършени престъпления по чл.182, ал.2 от НК – присъда № 21 от 30.10.2019 г. по НЧХД № 174/2019 г. по описа на P C - Елин Пелин, присъда № 8 от 10.08.2020 г. по НЧХД 275/2019 г. по описа на PC-Елин Пелин, присъда № 260005 от 15.04.2022 г. по НЧХД № 54/2021 г. по описа на PC-Ихтиман, присъда от 09.06.2025 г. по НЧХД № 20231840200894/2023 г. по описа на PCИхтиман. Според въззиввника, тези съдебни актове не представляват просто отрицателна характеристика на личността на въззиваемата, а установяват по задължителен за гражданския съд начин конкретни противоправни действия неизпълнение на съдебно определени задължения, свързани пряко с правото на децата да поддържат отношения с другия си родител, като имат пряко значение при преценката на родителския капацитет, тъй като установяват трайно поведение, насочено към препятстване на връзката между децата и техния баща.

В жалбата се прави оплакване и че РС-Сандански не е разгледал и не е обсъдил в мотивите си и други съдебни актове, които доказват необходимостта от преразглеждане на въпросите за родителските права и режима на лични отношение по отношение малолетните деца на страните, а именно постановените в производства по ЗЗДН решение № 542/16.11.2023 г. по в.гр.д.

№ 492/2023 г. по описа на ОС-София и потвърденото с него решение № 52/08.03.2023 г. по гр.д.№ 581/2022г. по описа на PC-Ихтиман и решение № 39/29.01.2020 г. по в.гр.д.№ 909/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което частично изменя решение № 182/18.11.2019 г. по гр.д.№ 705/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин.

Според въззивника, необсъждането на тези съдебни актове представлява съществен пропуск при формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, тъй като същите имат пряко отношение към критериите по ППВС № 1/1974 г. за преценка на родителските качества, възпитателските способности, личността на родителя и способността му да осигурява спокойна и сигурна семейна среда.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решение № 135/22.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 210/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Сандански, и вместо него да постанови друго, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца К. Б.а К.а и Р. Б.а К.а на въззивника Б. Б. К., като определи и местоживеенето им при него, както и определи намайката подходящ режим на лични контакти, с оглед нуждите на децата.