Решение № 6154 от 09.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6154 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева при участието на секретаря К.а Д. Рядкова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20261100505070 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 5047/17.03.2026 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 5070/26 г. е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че К. К. Б. и В. К. Б. дължат на „Топлофикация София” ЕАД всеки един по 787,39 евро /1 540,00 лв./, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.София, жк ****, за който е открита партида с аб-№ 396196 за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г. със законната лихва от предявяване на заявлението по чл.410 ГПК-25.09.2025 г. до окончателното заплащане на вземането, по 167,47 евро /327,54 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.09.2025 г. и по 6,99 евро /13,68 лв./, представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г. със законната лихва от предявяване на заявлението по чл.410 ГПК-25.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по 1 ч.гр.д.№ 2549/2025 г. на РС-Габрово, като е отхвърлил предявените искове за горницата над 787,39 евро / 1 540,00 лв./ до пълния предявен размер 837,86 евро /1 638,71 лв./ главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за горницата над 167,47 евро до пълния предявен размер от 176,74 евро /345,68 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.09.2025 г. и за сумата 1,49 евро /2,91 лв./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.10.2023 г. до 23.09.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2549/2025 г. на РС-Габрово, като неоснователни.Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника В. К. Б. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е в облигационно правоотношение с ищеца, като излага твърдения, че в придобивния акт на наследодателката му К.В. имотът не е индивидуализиран, поради което не може да се приеме, че той е придобил правото на собственост върху процесния имот.Възразява срещу дължимостта на услугата за дялово разпределение, тъй като не е налице правоотношение между потребителите на топлинна енергия и ищеца, а и липсват доказателства последният да се е суброгирал в правата на ФДР, която е кредитор по правоотношението.В посочения договор между ищеца и ФДР не е посочено фирмата да обслужва сградата, в която се намира процесния имот.Въззивникът излага доводи за недължимост и на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия, тъй като срокът за заплащане на задължението изтича преди изравнителното вземане на ищеца по общата фактура да е възникнало по основание и размер.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника К. К. Б. в частта, с която са уважени исковете срещу него.Въззивникът твърди, че в посочената част 2 решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и със събраните по делото доказателства.Поддържа становище, че липсват доказателства той да е в облигационно правоотношение с ищеца, респ. че такава е налице между ищеца и другия ответник, който е подал заявлениедекларация за откриване на партида, като въззивникът е дал съгласие титуляр на партидата да е В. Б..Излага доводи за недължимост на услугата за дялово разпределение поради липса на активна материолноправна легитимация на ищеца.Оспорва и да е изпаднал в забава по отношение на задължението за заплащане на главницата за топлинна енергия.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Ответникът по въззивните жалби- „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същите, без да излага конкретни доводи.Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, а оплакванията на въззивниците са неоснователни.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Третото лице-помагач-„Далсия“ ООД не взема становище по въззивните жалби.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„ТоплофикацияСофия” ЕАД твърди, че на 25.09.2025 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 8257 срещу К. К. Б. и В. К. Б. при условията на разделна отговорност за сумата от 3 277,43 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2022 г.-30.04.2024 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк **** със законната лихва от 25.09.2025 г. до изплащане на вземането, 691,35 лв.мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 23.09.2025 г., 27,35 лв.-главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г. със законната лихва от 25.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 5,82 лв.-лихва за забава периода 16.10.2023 г.-23.09.2025 г.С разпореждане по ч.гр.д.№ 2549/2025 г. на РС-Габрово е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците и на 20.11.2025 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск 3 относно вземането си срещу тях.Твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ.Съгласно чл.33 от ОУ в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислява само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са платени в срока по ал.2.Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Бруната” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължат всеки от тях сумата от по 1 638,71 лв.главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2022 г.-30.04.2024 г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, жк **** със законната лихва от 25.09.2025 г. до изплащане на вземането, по 345,68 лв.-мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 23.09.2025 г., по 13,68 лв.-главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г. със законната лихва от 25.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и по 2,91 лв.-лихва за забава периода 16.10.2023 г.-23.09.2025 г.

Ответниците са оспорили исковете с твърдения, че не е налице облигационно правоотношение между тях и ищцовото дружество. Излагат доводи за недължимост на стойността на услугата за дялово разпределение и на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия.Направили са възражение за погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.

Със заявление вх.№ 8257/25.09.2025 г. ищецът е поискал издаване на 4 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. К. Б. и В. К. Б. при условията на радзелна отговорност /по 1/2/ за процесните суми.На 27.09.2025 г. РСГаброво, по ч.гр.д.№2549/25 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410, срещу която длъжниците са подали възражения по чл.414 ГПК.На 20.11.2025 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 27.11.2025 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 10.09.2009 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк ****, е взело решение за сключване на договор за топлинно счетоводство с „Бруната България“ ООД.В списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на К.Л.В..

На 09.06.2020 г. е подписан договор за услугата дялово разпределение между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД.

Видно от нотариален акт № 32 по н.д.№ 31/2006 г. К.Л.В. е закупила от „ДАСТ ТЕХ“ ЕООД апартамент № 25, изграден на етап акт обр.14 и приет с акт обр.14 от 20.09.2005 г., находящ се на първи подпокривен /седми/ жилищен етаж в жилищната сграда-секция Б, построена на етап акт обр.14 в УПИ II-1200,1998 от кв.13 по плана на гр.София, м. „Младост 2“.

Със заявление-декларация от 27.11.2006 г. К.Л.В. е поискала от ищцовото дружество откриване на партида за топлоснабдяван имот в гр.София, жк ****.

Видно от удостоверение за наследници № 4558/26.09.2011 г. на СО-р-н „Средец“ К.Л.В. е починала на 09.07.2011 г. и е оставила за наследник по закон Д.В. Б..

От представеното удостоверение за наследници № УН 9151/19.06.2023 г. на СО-р-н „Младост“ е установено, че Д.В. Б. е починала на 09.07.2020 г. и е оставила за наследници по закон: В. К. Б.-син и К. К. Б.-син.

Със заявление-декларация вх.№ Г-9787/17.06.2025 г. В. К. Б. е поискал от ищцовото дружество откриване на партида за процесния имот с аб.№ 113766.Заявителят се е подписал, че е уведомен, че дяловото разпределение се извършва от „Далсия“ ООД.

С декларация от 17.06.2025 г. К. К. Б.е декларирал, че е съгласен В. К. Б. да бъде титуляр на имота в гр.София, жк **** към „Топлофикация София“ ЕАД.

Представени са и индивидуални справки за използваната топлинна 5 енергия за процесния период, формуляр за главен отчет и протокол за неосигурен достъп.

От заключението на приетата по делото ССчЕ, изготвена от в.л. И.Г. е установено, че няма данни за извършени плащания на процесните суми.Сумата за доставена топлинна енергия за процесния период след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на 2 730,38 лв.Сумата за дялово разпределение възлиза на 27,35 лв.Лихвата за забава върху главница за топлинна енергия е в размер на 577,01 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че ответниците са собственици на по ½ ид.части от процесния имот.Съдът е отхвърлил възражението на ответниците за липса на идентичност на имота по представения нотариален акт с процесния топлоснабден имот, като е изложил съображения, че същият е описан по същия начин в заявлението-декларация за откриване на партида два месеца след придобиването му и че ответникът В. Б. е подал заявление за откриване на партида за същия имот, за което другият ответник е дал изрично съгласие.Съдът е уважил възражението за погасителна давност за вземанията за периода 01.05.2022 г.-31.07.2022 г.Съдът е изложил мотиви за дължимост на главницата за дялово разпределение, като се е позовал на чл.36 от ОУ и чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/207 г. за топлоснабдяването.Относно претенцията за обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия съдът е изложил мотиви, че с оглед разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ ответниците са изпаднали в забава за задълженията по чл.32, ал.2 ОУ, неплатени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като е присъдил лихва само върху месечните задължения, които не са погасени по давност.