Решение № 86 от 19.12.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Тополовград, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20242320100161 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Т. ул.***********, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, с адрес на упражняване на дейността:

*********** срещу „***********“ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от С.Н.Н., с посочено правно основание чл.26 ЗЗД и цена на иска 5 лв. /частичен иск от 1226,74 лв./.

Твърди се в исковата молба, че страните са сключили договор за потребителски кредит, съгласно който е договорено ищцата да ползва допълнителни услуги за които да заплати възнаграждение общо в размер на 2720 лева. Твърди се, че процесния договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита за който няма разписана методика на формиране и в ГПР процесното дружество не е включило разходите за заплащане на „допълнителната услуга“, което представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Също така се твърди, че въобще услугата за която се претендира за плащане не е 1 изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана тя е част от управлението на кредита и кредитора няма право да събира такси за нея, с което се твърди, че е нарушен чл.10а от ЗПК.

Поради което ищцата твърди, че е налице нищожност на договора или на отделни клаузи от договора и по-специално клаузата за допълнителна услуга, като се навяват основания за нарушение на добрите нрави, неравноправни клаузи във вреда на потребителя и нарушаване на императивни правни норми които водят до нарушаване на установения правов ред посочени по-горе и без да се иска обявяване на договора за нищожен се претендират претърпени имуществени вреди от ищцата, които подлежат на обезщетяване за които се твърди, че са в общ размер на 1226,74 лева – недължимо платена сума за допълнително възнаграждение на кредитора, която според ищцата е дадена без основание. В исковата молба се претендира част от тази сума, а именно в размер на 5 лева – частичен иск.

С оглед на изложеното ищцата претендира да бъде постановено решение с което да се приеме за установено, че са налице пороци обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 40001850955; в условията на евентуалност ако съдът отхвърли първоначалния иск да се провъзгласи нищожността на клаузите на горепосочения договор предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение за услуги и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 5 лева като частичен иск от 1226,74 лева - представляваща недължимо платени суми допълнително възнаграждение по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и направените по делото разноски.

С определение № 350/26.11.2024 г. постановено в закрито съдебно заседание, на основание чл.126, ал.1 от ГПК съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на предявените искове за обявяване нищожност на договор за потребителски кредит № 40001850955/30.10.2020 г. и за нищожността на клаузите в договора предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение за услуги, като това определение като необжалвано е влязло в сила на 19.12.2024 г., т.е. предмет на настоящото производство е само иска по чл.55 от ЗЗД, обективно съединен.

В съдебно заседание по същество на основание чл.214 от ГПК с 2 определение на съда е допуснато изменение на предявения иск по чл.55 от ЗЗД, като същия се счита предявен в размер на 2041,50 лева.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, но процесуалния й представител в писмено становище подържа иска изцяло и претендира за неговото уважаване със всички законни последици.

Ответника в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК е подал писмен отговор и е взел становище по исковете. В писмения отговор се твърди, че исковата претенция е недопустима, както и неоснователна и исковете следва да се отхвърлят, тай като всички изложени в исковата молба възражения, доводи и твърдения по отношение действителността на процесния договор за кредит са необосновани и изцяло неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументи относно твърденията на ищцата за нарушение на законовите норми, касаещи нищожността на договора или отделни клаузи, като се твърди, че договора и клаузите в него са напълно действителни и с необходимото съдържание съгласно разпоредбите на ЗПК, както и правилно е изчислен ГПР и е законосъобразно договорено възнаграждението за закупени допълнителни услуги, което възнаграждение не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР.

Поради което се претендира да бъде прекратено производството ако се приеме, че иска е недопустим или алтернативно да бъде отхвърлен изцяло предявения осъдителен иск като неоснователен и недоказан, като се претендират направените разноски включително и за юрисконсулстско възнаграждение в размер на 360 лева. В тази връзка в отговора се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като същото надвишава минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител, като в писмени становища,вкл. и в последното от 11.12.2024 г. процесуалния представител на ответника поддържа писмения отговор и претендира отново отхвърляне на предявения иск като изцяло неоснователен, като твърди, че процесния договор за кредит е действителен и не съдържа нищожни клаузи.

Претендират се и направените разноски като отново се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

3

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата М. Д. е сключила договор за потребителски кредит с ответника „***********“ ЕООД с № 40001850955 на 30.10.2020 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредит в размер на 3400 лева, със срок на погасяване 24 месеца, размер на вноската 205,52 лева, при годишен лихвен процент 41%, лихвен процент на ден 0,11, с ГПР 49,06%. В договора е записано, че общо дължимата сума по кредита е 4931,31 лева. Поискана е и закупена и допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“, като възнагражденията за тези услуги са съответно 850 лева и 1870 лева и размера на вноската по тези услуги записана в договора е 113,34 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Изрично в договора е записано общото задължение по кредита, ведно със закупените допълнителни услуги е в размер на 7651,31 лева и общ размер на вноската – 318,86 лева.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която включително и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че внесените суми от лицето М. Д. по периоди и размер са както следва: за погасена главница по кредита 2372,71 лева; за възнаградителна лихва по кредита 1326,65 лева; за погасени допълнителни услуги по кредита 2041,50 лева; за лихви за просрочие 262,13 лева и такси по Тарифата 140 лева, или общо постъпилите суми възлизат на 6142,99 лева. Като вещото лице посочва в съдебно заседание, че тази сума е по-малка от записаната в договора 7651,31 лева. Също така вещото лице в съдебно заседание посочва, че в исковата молба е посочено, че се претендира частично 5 лева от 1226,74 лева, която представлява сума за допълнително възнаграждение по договора, но той не е установил такава сума да има. Напротив, в заключението си е написал, че погасената сума по кредита е 2041,50 лева, а не 1226,74 лева и тази сума се формира по пакетите Фаст и Флекси. Пакета Фаст е 850 лева, а пакета Флекси е 1870 лева, или общо е 2720 лева. Понеже кредита е погасен предсрочно, преди изтичане на срока на 20 вноски, а не на 24, видно от справка Приложение № 1 от заключението вещото лице допълва в съдебно заседание, че тази сума не е 2720 лева, а се получава 2041,50 лева. Също така вещото лице посочва в съдебно заседание, че по договора за кредит най накрая е записано, че общото възнаграждение по кредита и по допълнителната услуга е 4

7651,31 лева, а е погасено и в заключението е записал 6142,99 лева, т.е. помалко от записаното в договора, но кредитната институция не възразява за това и приема, че кредита е погасен, въпреки, че внесената сума е по-малка от изискуемата по договора. И това което е написано в Приложение 1, както и вноските и дължимите суми са на база на извлечението по сметката , което е предоставено на вещото лице от „***********“ЕООД с дата 22.10.2024 г. и е приложено към Приложение № 1. Освен това към делото е приложена справка от БНБ за кредитната задлъжнялост на лицето и в нея не съвпада сумата по кредита. Тази справка е към 31.12.2021 г., а ищцата е внасяла и през 2022 г. вноски, но това не е отразено в справката. Наред със всичко друго вещото лице посочва,и това че „***********“ЕООД е подал информация към БНБ за 3400 лева, т.е. подал е информация само за главницата, а не и за другите задължения по договора, а с другите задължения по договора сумата е 7651,31 лева.

Всички тези обстоятелства са установени от вещото лице и за тях са приложени към заключението му съответните документи.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, включително и от експертното заключение, което е обосновано, мотивирано и напълно обективно и съдът му дава вяра изцяло.

С оглед на изложеното и като прецени събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

С исковата молба и след влизане в сила на определението за частично прекратяване на производството предявеният иск предмет на настоящото решение е този по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Ищцата претендира да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 2041,50 лева представляваща недължимо платени суми за допълнително възнаграждение по договор за потребителски кредит, като се позовава на недействителност на клаузите на този договор в тази насока.

Съдът намира, че иска е основателен и доказан и следва да се уважи, тъй като със сила на присъдено нещо с влязло в сила Решение № 62/10.10.2023 г. по гр.д. № 227/2022 г. по описа на ТгРС е прието за установено, че е налице нищожност на клаузите касаещи допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ по договора за потребителски кредит № 40001850955 сключен на 30.10.2020 г.

5 между ищцата и ответното дружество. Тези клаузи предвиждат именно заплащане на сумите в размер на 850 лева и 1870 лева, които от заключението на вещото лице се установи, че не са заплатени изцяло от ищцата с оглед на това, че последната е погасила предсрочно кредита, преди изтичане на визирания в него срок, като е внесла 20, а не 24 месечни вноски както е предвидено по погасителния план.Затова е заплатена частично от общата сума 2720 лева по тези пакети сумата от 2041,50 лева. С оглед на това съдът счита, че заплатеното от ищцата по тези два пакета след като договора за потребителски кредит е признат за нищожен в тази част относно тези клаузи е недължимо платено и следва дружеството ответник да го върне на ищцата. С тази сума дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищцата. За това и иска по чл.55 от ЗЗД се явява напълно основателен и доказан и следва да се уважи именно в размера в който е предявен с допуснатото изменение по чл.214 от ГПК. Тази сума следва да се присъди, ведно със законната лихва от предявяването му до погасяването на задължението като последица.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищцата на основание чл.78 ал.1 от ГПК и те са в общ размер на 738,86 лева, от които: 507,20 лева адвокатско възнаграждение, 81,66 лева държавна такса и 150 лева депозит за вещо лице. Съдът счита, че размера на адвокатското възнаграждение не е прекомерен както се твърди в становището на ответното дружество и съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с установената съдебна практика. Тъй като на ищцата е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, следва да бъдат заплатени направените разноски на ЕАД“Д.М.“.