Решение № 22450 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22450 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110166787 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Р.К.Б.“ ЕООД искова молба и уточняваща молба /л.9/ срещу „Д.М.К.“ ЕООД и А. В. М., с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 535, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество в условията на солидарност сумата от 9 206.40 лв., представляваща непогасена част от вземане по запис на заповед, издаден на 28.08.2023 г. от първия ответник /„Д.М.К.“ ЕООД/ и авалиран от втория ответник /А. В. М./ с падеж 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 37388/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът „Д.М.К.“ ЕООД е издал в негова полза запис на заповед на 28.08.2023 г. с падеж 31.05.2024 г. без протест и разноски, за сумата от 201 384,48 лв., а ответникът А. В. М. сочи, че е авалист по записа на заповед. Излага, че част от вземането по записа на заповед в размер на 9206,40 лв. е непогасен. При тези твърдения моли съда да уважи предявени иск. Претендира разноски.

С уточняваща молба /л.9/ ищецът е посочил, че записът на заповед е издаден на 28.08.2023 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответниците твърдят, че записът на заповед е нередовен от външна страна, т.к. не съдържал ясно и недвусмислено отразяване на падежа на задължението, а в самия документ било налице непопълнено обстоятелство, което давало възможност на поемателя за злоупотреба с един от основните реквизити на документа. Считат, че записът на заповед е следвало да им бъде предявен, което обаче не се случило. Твърдят, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с обезпечаване на задължения по сключен между ищеца, в качеството му на наемодател, и ответника „Д.М.К.“ ЕООД, в качеството му на наемател, Договор за наем на скеле № 107 от 28.08.2023 г., по силата на който наемодателят предоставил за временно и възмездно ползване фасадно скеле 1 срещу наемна цена. Твърди се, че към момента на издаване на записа на заповед, двете дружества са били в трайни търговски отношения. Сочат, че не разполагат с подписан екземпляр от Договор за наем на скеле № 107 от 28.08.2023 г. Твърдят, че задълженията по договора за наем са погасени изцяло. Излагат, че на 08.09.2023 г. ищецът е издал фактура № 1179 за заплатен аванс по сключения договор за наем в размер на 6 000 лв. с ДДС. Оспорват ищецът да е изпълнил задълженията си по договора за наем. Твърди се, че на 10.11.2023 г. на електронната си поща А. М. е получил от ищеца уведомление за едностранно прекратяване на процесния договор за наем, като се претендирало и заплащане на сумата от 17 681,28 лв. с ДДС съгласно издадени три броя фактури. Ответниците сочат, че са заплатили на 22.11.2023 г. сумите по фактури № 1178/07.09.2023г. и № 1190/02.10.2023г. на обща стойност 7017,41 лв. с ДДС. След дълга кореспонденция между страните, твърдят, че ищецът е издал кредитно известие № 1202/13.11.2023 г. към фактура № 1199/01.11.2023 г. за сумата от 4892,40 лв. С оглед изложеното, отново сочат, че задълженията по Договора за наем са изцяло погасени, поради което молят съда да отхвърли предявения иск.

Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е предявена установителна искова претенция с правно основание чл. 535 ТЗ.

За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е поемател или легитимиран приносител на процесния запис на заповед, отговарящ на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, издател на който е първият ответник „Д.М.К.“ ЕООД, а авалист втория ответник А. В.

М..

В тежест на ответниците е да докажат наведеното твърдение за наличие на каузално правоотношение между страните, а именно – Договор за наем на скеле № 107 от 28.08.2023 г., сключен между ищеца, в качеството му на наемодател, и ответника „Д.М.К.“ ЕООД, в качеството му на наемател, както и че процесният запис на заповед е издаден именно за обезпечаване на задълженията по Договора за наем, т.е. ответниците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на връзка между каузалната и абстрактната сделка, както и твърденията си, че задълженията по договора са изцяло погасени.

При доказване от страна на ответниците наличието на връзка между каузалната и абстрактната сделка, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора за наем, в частност, че е предал на наемателя държането на фасадно скеле и за наемателя е възникнало задължението за плащане на наемна цена, както и размера на дължимото се възнаграждение.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че ответникът „Д.М.К.“ ЕООД е издал в полза на ищеца запис на заповед на 28.08.2023 г. с падеж 31.05.2024 г. без протест и разноски, за сумата от 201 384,48 лв., както и че ответникът А. В. М. е авалист по записа на заповед.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приложения на л. 7 в кориците на заповедното производство оригинал на процесния запис на заповед.

Съгласно разясненията по т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и е доказателство за съществуването на вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и 2 длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1. / наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. / безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. / падеж; 4. / място на плащането; 5. / името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. / дата и място на издаването; и 7. / подпис на издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на същата норма – т. е. законодателят изрично допуска случаите на нередовност на падежа, мястото на плащане и мястото на издаване на ценната книга да бъдат санирани.

Настоящият съдебен състав приема, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление и материализира посоченото в него вземане, като е определен и падеж – 31.05.2024г., респективно възражението на ответниците се явяват неоснователни.

На следващо място, настоящият съдебен състав приема, че записът на заповед може да бъде издаден, за да обезпечи, да гарантира, както едно възникнало вече, така и едно бъдещо задължение по каузална сделка. Законосъобразна е правната конструкция и не е налице императивна забрана за това, записът на заповед да се издава, за да обезпечи и гарантира възникнало или бъдещо задължение по каузална сделка, предвид че гарантирането на един дълг /дори и невъзникнал/ посредством различни способи за обезпечение не противоречи нито на закона, нито на правната логика.

В производството по чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение, само ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение / Решение № 5 от 2.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т. о., ТК /. В процесния случай, ответникът е формулирал възражение за наличие на каузално отношение, респективно настоящият съдебен състав дължи проверка за съществуването на такова.

Когато, наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед и претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, се поражда необходимост от доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в зависимост от естеството на възраженията на издателя, поемателят - кредитор ще следва да докаже съществуването на вземането, а издателят-длъжник, че то е погасено. В този случай дейността на решаващия съд не може да се сведе само до проверка за редовността на менителничния ефект от външна страна, тъй като каузата съществува, но стои извън съдържанието на записа. Съдът ще следва да извърши проверка за съществуването на материалноправно вземане, като кредиторът ще следва да докаже пораждане на задължението по каузалното правоотношение, а длъжникът - погасяването му / в този смисъл Решение № 378 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 314/2011 г., III г. о., ГК /.

В случая не е спорно по делото, че вземането на ищеца произтича от каузално 3 правоотношение, в частност Договор № 107 за наем на фасадно скеле, сключен между страните на 28.08.2023г. / копие на договора л. 66 по делото/.

Записът на заповед е издаден за сумата от 201 384,48 лв., а предмет на исковата претенция е част от тази сума – 9206.40лв.

В становището на л. 64 по делото, депозирано от ищеца на 15.04.2025г., Раздел III, т. 3, е уточнено, че сумата от 9206.40лв., се дължи на основание чл. 7, ал. 1 от процесния Договор № 107 за наем на фасадно скеле.

В чл. 7 от договора е уговорено между страните, че ищцовото дружество, в качеството му на наемодател на процесното скеле, има право да получи дължими суми за: предоставянето на фасадно скеле нанесени вреди на елементите на скелето или установени липси допълнителни услуги, свързани с този договор включително, но не само: транспорт, монтаж, демонтаж

Сочи се от ищцовото дружество, че за сумата от 9206.40лв. е издадена фактура № 2000000006/01.12.2023г., като видно от приложеното на л. 76 по делото копие на процесната фактура, сумата от 9206.40лв. с включен ДДС е формирана както следва:

4112.50лв. – монтаж на скеле, 717.50лв. – демонтаж на скеле, 2160.00лв. – ръчен пренос на скеле и 682.00лв. – техническо ръководство и контрол на монтажа 682лв. или общо 7672.00лв. без ДДС и 9206.40лв. с вкл. ДДС.

Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е доставило до обекта на ответника, находящ се в /адрес/ фасадно скеле.

Спорът между страните е концентриран върху това колко квадратни метра е доставеното скеле, доставено ли е същото с всички необходими елементи за монтажа му и дали монтажът е извършен от ищцовото дружество, доколкото с отговора на исковата молба и със становище от 19.05.2025г., ответното дружество оспорва, че е доставено фасадно скеле, което да покрива площ от 1175кв.м., каквато площ е индивидуализирана в процесната фактура № 2000000006/01.12.2023г.