Определение № 216 от 28.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. София, 28.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500086 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. с чл. 286 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 837/06.01.2025г., подадена от адвокат А. М. - особен представител на ответниците М. У. и П. Р., срещу Разпореждане № 19/02.01.2025г. по гр.д.№ 9038/2024г. на СГС, ТО, VI-6 състав, с което на основание чл.253 ГПК е отменено разпореждане инкорпорирано в Определение №20325/13.12.2024 година по ч.гр.д.

№9038/2024г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което е указано, че определението подлежи на обжалване и вместо него е върнал частната касационна жалба под вх.№141324/19.12.2024 година, постъпила по същото дело, подадена от адв. А. М..

В частната жалба са наведени подробни оплаквания за необоснованост, нищожност и незаконосъобразност на атакаувания акт.

Твърди се, че е налице незаконен съдебен състав, както и че в настоящият случай нормата на чл. 253 ГПК е неприложима, поради което обжалваното разпореждане е неправилно. Моли атакуваният акт да бъде отменен.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

1

Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното разпореждане за валидно, процесуално допустимо и правилно изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви – съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272, във вр. с чл. 278, ал. 4 и с чл. 279 от ГПК.

Съображенията на САС, 12 състав са следните:

Законосъобразен е изводът на първостепенния съд,

По ч.гр.д.№9038/2024г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е постановено Определение № 20325/13.12.2024 година, с което е потвърдено Определение № 29181/18.07.2024 година, постановено по гр.д.№70354/2022г. по описа на СРС, 64-ти състав, в което първостепенният съд е отказал на увеличи размера на определеното възнаграждение на особения представител на двамата ответници. В диспозитива на определение № 20325/13.12.2024г. е посочено, че определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

По делото е постъпила в срок Частна касационна жалба с вх.№ 141324/19.12.2024 г. депозирана от адв. А. М., с която се атакува законосъобразността на акта на въззивната инстация.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане първостепенният съд на основание ч.253 ГПК е отменил разпореждане инкорпорирано в Определение №20325/13.12.2024 година по ч.гр.д.

№9038/2024г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което е указано, че определението подлежи на обжалване и вместо него е върнал частната касационна жалба под вх.№141324/19.12.2024 година, постъпила по същото дело, подадена от адв. А. М..

Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

В константната практика на ВКС е възприето разрешението, че от 2 значение за преценката дали едно дело е гражданско или търговско са страните по делото и неговия предмет. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване. В настоящия случай съединените искове имат следната цена – главницата е от 4 418,21лв., лихва за периода на забава от 763,59лв., сума за дялово разпределение – главница от 18,07лв. и лихва в размер на 3,97лв. Сумарната величина на съдебно заявените вземания е 5 203, 84лв. и съдът е приел по тази причина възможността за обжалване на постановеното определение. Тази сумарна величина е в основата на грешно постановеното разпореждане за възможност за касационно обжалване на постановеното определение. Ето защо настоящата въззивна инстанция споделя изводът на СГС, че на основание чл.253 от ГПК порвостепеният съд следва да отмени разпореждането, инкорпорирано в определение №20325/13.12.2024 година и постанови, че актът на въззивната инстанция не подлежи на обжалване и като последица от това върне касационната жалба.

Оплакването в частната жалба, че обжалваното разпореждане е постановено от незаконен състав, е неоснователно. Както според процесуалния закон, така и в съдебната практиката е прието, че касационната жалба се връща еднолично от съдията-докладчик. Разпоредбата на чл. 253 ГПК предвижда, че Определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза: съдът поради грешка отменя свое разпореждане, инкорпорирано в Определение №20325/13.12.2024 година по ч.гр.д.

№9038/2024г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което е указано, че определението подлежи на обжалване. Затова и това оплакване се явява неоснователно.

Други невадени в жалбата оплаквания са неотносими към настоящит спор и не следва да бъдат обсъждани.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 19/02.01.2025г. по гр.д.№ 9038/2024г. по описа на СГС ТО, VI-6 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4