Решение № 1075 от 15.12.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1075 гр. Стара Загора, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Д. като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530102558 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Ищецът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 06.12.2011 г. бил подписан договор за потребителски кредит № FL618164/06.12.2011г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/, в качеството на кредитор, и ответницата, в качеството на кредитополучател. По силата на този договор кредиторът одобрил и предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 1820,00 лева. Кредитът бил отпуснат за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит, сключен по-рано с банката. За усвоения кредит кредитополучателят дължал на банката през първите девет месеца променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на - 8,20 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на банката бил в размер на 13,200 процента. За периода след изтичане на първите девет месеца до крайния срок на издължаване по кредита кредитополучателят се задължил да заплати на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката, за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 0,800 пункта. Кредитът бил отпуснат при годишен процент на разходите в размер на 15,60 %. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 120 анюитетни месечни вноски с краен срок за погасяване - 06.12.2021 г., включващи задължението за главница и договорна лихва. Кредитът бил усвоен изцяло на 06.12.2011 г. по банкова сметка на кредитополучателя с IBAN BG72BPBI7935 10 79315902.

След усвояване на кредита длъжникът не изпълнил задължението си за плащане на 1 месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което останала общо непогасена сума по цитирания по-горе договор за кредит в размер на 2 533,23 лева, от които: 1 820,00 лева - дължима главница; 713,23 лева - договорна лихва. На 18.01.2016г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложението към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, задължението на ответницата, произтичащо от посочения договор, било изкупено от ищеца. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 16.09.2022г. с пратка с № 1110013523989 на пощенски оператор МиБМ Експрес ООД на длъжника, на посочения в договора за кредит адрес: гр. Стара Загора, ..., било изпратено писмено съобщение за извършената цесия на парични вземания от упълномощен пълномощник на цедента - адв. дружество „Иванов и Денев“. Със същата пратка на ответницата било изпратено и писмено известие, с което й бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит. Пратката не била връчена на ответницата и същата била върната обратно на подателя с отбелязване „Непотърсено“.

Разпоредбата на чл. 20 от договора за кредит, която гласяла: „Всички уведомления и изявления във връзка с настоящия договор трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора, освен ако в настоящия договор не е предвидено друго. По отношение на Кредитополучателят адресът за получаване е вписания в началото на договора настоящ адрес. В случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на такова уведомление, всички съобщения достигнали до стария адрес ще се считат за получени“, регламентирала т. нар. фингирано връчване. В този смисъл страните договорили със силата на закон помежду си ясно и недвусмислено, че изпращането на съобщение до посочените от тях в договора адреси следвало да се счита за узнато от насрещната страна, независимо дали го е получила или не. Като не уведомил за промЯ. на адреса си, адресатът на уведомлението за цесия в случая сам се поставил в невъзможност да узнае адресираните до него волеизявления на насрещната страна по облигационното правоотношение. До настоящия момент нямало данни да било налице уведомление от длъжника, с което да информира за промЯ. на адреса си. Видно от подаденото от ответницата възражение срещу издадената заповед за изпълнение, същата вписала като свой адрес именно посочения в началото на договора за кредит адрес: гр. Стара Загора, ..., на който били изпратени описаните по-горе пратки. С направения опит за уведомяване на длъжника била положена дължимата грижа за добросъвестно уведомяване за извършената цесия, поради което било налице валидно уведомяване на ответницата относно извършеното прехвърляне на парични вземания. В случай че изложеното било неоснователно, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, както и при спазване на установената съдебна практика, ищецът моли съда да приеме, че по отношение на ответницата е налице валидно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извършено с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, сред които уведомление за 2 цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на задължението породило действие за ответницата. В срока за доброволно изпълнение, ответницата не предприела действия по изпълнение на задължението си. Задълженията по процесния договор за кредит били окончателно падежирали на 06.12.2021 г. Ищецът придобил от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД/ едно ликвидно и изискуемо парично вземане. Поради липса на доброволно изпълнение нито към стария, нито към новия кредитор и поради факта, че към настоящия момент задължението на ответника било изцяло падежирало, както и липсата на обстоятелство, което да погасявало посоченото по-горе задължение, ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора чрез подаване на заявление до Районен съд гр. Стара Загора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.г.д. № 20235530100546 по описа на PC Стара Загора. Срещу издадената заповед за изпълнение ответницата подала възражение, за което ищецът бил надлежно уведомен със съобщение, връчено на 17.05.2023 г. Към настоящия момент погасяване на задължението на ответницата по Договор за потребителски кредит № FL618164/06.12.2011г. от 06.12.2011г. не било осъществено. Нямало основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало. Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че А. А. В. му дължи следните суми: 1 820,00 лева - дължима главница, и 713,23 лева - договорна лихва, посочени в заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 20235530100546 по описа на СтРС, дължими по Договор за потребителски кредит № FL618164/06.12.2011 г. от 06.12.2011 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задълженията. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответницата А. А. В. оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, и счита същите за неоснователни и недоказани. В исковата молба се твърдяло, че на 06.12.2011г. бил подписан Договор за потребителски кредит за сумата в размер на 1820лв., който кредит бил отпуснат за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит FL 573819 от 09.03.2011 г. Възразява, че целево са усвоени парите, тъй като договор за заем, които се рефинансира, не съществувал. От страна на ищеца било представено извлечение за евентуално усвояване на сумата. От представеното извлечение не ставало ясно как са използвани средствата и дали всъщност са усвоени. Било единствено уговорено да се погасят стари задължения към кредитора, но не ставало ясно дали това е сторено. Не ставало ясно в тази връзка и дали парите изобщо са получени от ответницата, защото кредиторът имал достъп и можел да оперира с паричните средства по сметката и.

Твърди, че сумата не била усвоена от ищеца и не били погасени стари задължения на ответника. Видно от представеното извлечение в платежното било посочен друг номер на кредит. В платежното било записано клиент - А. А. В., но не било ясно на кого в действителност били посочените банкови сметки. Заявява, че сумата не била получена от нея, като с тази сума не били погасени стари задължения. Прави възражение за погасяване по давност на всички вноски по процесния договор до 2019 г. Заявление за издаване на 3 заповед за изпълнение по чл.410 ГПК било предявено пред Районен съд град Стара Загора на 06.02.2023г., т.е 5 г. давностен срок бил изтекъл за всички погасителни вноски за периода до 2019 г. Представеният от ищеца погасителен план не отговарял на изискванията на ЗПК.

Целият договор за заем бил нищожен във вр. чл.22, вр. чл.11, ал.2, чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК поради липсата на подписани общи условия, поради липсата на посочена обща сума дължима от заемателя и начина на формирането й, поради липсата на посочен размер на възнаградителната лихва, поради липса на погасителен план, респ. посочване в погасителния план на последователността на разпределение на вноските по договора измежду различните суми - главница, възнаградителна лихва и ГПР. Счита, че в договора за кредит, ГПР е грешно посочен, тъй като видно от изчисленията по договора ГПР е посочено в размер на 15.6 %, а действително приложимия, в случай че няма други скрити разходи би трябвало да е 14.12%. Последното представлявало нелоялна търговска практика, тъй като имало скрити такси, поради които кредиторът се обогатил допълнително. Поради това, процесният договор за заем бил недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с 22 от ЗПК. Възразява срещу размера на претендираната лихва. Посочената методика в годините се променила, като от претендераната сума не ставало ясно каква била приложимата лихва за целия период на договора, с оглед на което и размерът на последната бил грешен и при това положение не се дължил. Ако се установяло, че в действителност целият договор за заем бил недействителен, то основанието на което се претендирали процесните суми не трябвало да е договор за заем, а неоснователно обогатяване на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1, а именно - при начална липса на основание. Поради грешното основание, на което се претендирали сумите, и строго формалния характер на заповедното производство, в случай че се установяло, че целият договор е недействителен, моли съда да отхвърли исковата молба като изцяло неоснователна. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД за главница в размер на 1820лв. и договорна лихва в размер на 713,23лв, дължими по Договор за потребителски кредит от 06.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, които представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По иска по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.