Решение № 1531 от 19.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. Плевен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. И. като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100135 по описа за 2026 година

Искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез юрисконсулт Г. П., против П. Б. Б., ЕГН **********, от ***. В исковата молба се твърди, че по подадено от ищеца на 17.04.2025 г. заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2431/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от 418,78 лева – главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури за периода 14.12.2023 г. – 18.03.2025 г., сумата от 32,85 лева – лихва за забава за периода 14.01.2024 г. – 15.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Ищецът сочи, че е предоставял на ответницата, в качеството й на потребител по смисъла на Наредба №4 от 14.09.2004 г., ВиК услуги за обект, находящ се в ***, за който в регистрите на дружеството е открита партида с УТН **********. Поддържа, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, регулирано от Закона за водите, Наредба №4 от 14.09.2004 г. и Общите условия на ВиК оператора. Твърди още, че предоставените ВиК услуги не са заплащани редовно от ответницата. На 06.02.2025 г. адресът бил посетен от служители на ищеца с цел връчване на покана за доброволно плащане, която била получена от ответницата. Поради неплащане със Заповед 1

№895/26.02.2025 г. било разпоредено прекъсване на водозахранването и водоподаването, което не било извършено поради неосигурен достъп до измервателното устройство. На 12.03.2025 г. бил съставен констативен протокол с указание за осигуряване на достъп. Моли се да бъде признато за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на издадената по ч.гр.д. №2431/2025 г. на РС Плевен заповед за изпълнение, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и настоящото исково производство. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете, като претендира и разноски по представите списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор чрез назначения й особен представител - адв. Е. Й., с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В отговора се поддържа, че не са представени доказателства кога и на какво основание е открита процесната партида, както и дали за откриването й е налице искане от ответницата или от неин праводател. Твърди се, че при липса на заявление и декларация съобразно Общите условия ищецът едностранно е открил партида на името на ответницата, поради което се оспорва качеството й на потребител на ВиК услуги, включително с позоваване на чл.9а от Наредба №4. Оспорва се и доказателствената стойност на представените фактури и справка-извлечение за консумацията, като се сочи, че същите представляват частни документи, изходящи от ищеца и удостоверяващи изгодни за него обстоятелства. Поддържа се, че не са представени карнети, както и доказателства, установяващи начина, по който е отчитано количеството потребена вода. Сочи се, че представеният констативен протокол касае отказан достъп във връзка със спиране на предоставянето на услугата, но не установява начина на ежемесечно отчитане на потреблението. В с.з. особения представител на ответника моли съда да отхвърли иска.

Прави възражение за прекомерност на претендираното юрк.възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 23,08,2026 г.

От приложеното ч.гр.д. №2431/2025 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 17,04,2025 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК; издадена е ЗИ, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за вземането си.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 30,09,2014 г., публикувани в централен ежедневник, одобрени от 2

ДКЕВР с решение №ОУ-09/11,08,2014 г., от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в ***.

От приложените по делото 15 броя фактури, издадени от ищеца за доставяни от него ВиК услуги за процесния период за имот в ***, *************, се установява и какви са задълженията за процесните отчетни периоди, а от представената Справка за консумация на абонат – съкратена, за процесния водоснабден имот, се установява, че тези задължения са неплатени.

От представената Справка №525289/11,04,2025 г. от Агенция по вписванията се установява, че процесният имот е закупен от ответницата на 29,04,2015 г. и с него няма разпоредителни сделки.

От представената Покана за доброволно плащане от 06,02,2025 г. е видно, че ответницата е уведомена за просрочени задължения към ищцовото дружество за периода 31,07,2019 г. – 17,01,2025 г.; същата е получена от ответницата, което е удостоверено с подписа й. Поради неплащане на сумите по изпратената на 06,02,2025 г. покана, на 26,02,2025 г. е издадена Заповед №895 на управителя на ищцовото дружество, с която е разпоредено прекъсване на водозахранването на имота на ответницата. От представеното копие от констативен протокол от 12,03,2025 г. се установява, че абонатът е отказал достъп до водомерния възел.

КП е съставен от двама служители на дружеството-ищец.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че по негова инициатива е учредено заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК /или връчване на ЗИ на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК/; че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, както и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че ответника не е намерен на известните по делото адреси, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По делото се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ответника е собственик на процесния имот.

3

Доколкото този имот е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за него е определен абонатен номер аб.№**********, съдът намира, че ответника е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на §1, ал.1, б.“а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Този факт се установява от съвкупния анализ на представените ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли в сила по отношение на ответника.

С оглед на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда счита, че по делото е доказано, че между страните по делото съществува облигационно правоотношение, по силата, на което ответника се е задължил да заплаща потребеното количество вода.

Същият е страна по облигационното отношение и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.

Съгласно общите условия, действащи между страните основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.33, ал.2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора /чл.44 от ОУ/.

От представените по делото доказателства е видно, че на името на ответника са издавани фактури за начисляваните суми за потребена вода. Въз основа на представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на потребител на ВиК услуги, е възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на същите. В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответника дължи претендираната сума на главното задължение. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.33, ал.2 от ОУ срок мотивира съдът да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи и претендираната лихва за забава.

Съдът счита за неоснователни възраженията на особения представител на ответника за недължимост на сумата, поради неспазване на изискването на чл.24, ал.4 от ОУ. Следва да бъде изрично посочено, че само за 7 от отчетните периоди има начислени служебно кубици за изразходвана вода, а за останалите има реално отчитане.

На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски, които са в размер на 38,35 евро за държавна такса и 204,52 евро за депозит за особен представител. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 230,08 евро /в списък по чл.80 от ГПК, депозиран в с.з./, съдът намира следното – с оглед на изхода на 4 спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното от 230,08 евро, а в размер, определен от съда, съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г., съгласно което изменение в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно сочената разпоредба, в чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен материален е от 100,00 лева до 300,00 лева. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за установителното производство в размер на 50,00 евро.

Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d94db988-5cdc-4076-ade3-a1785c435395