Определение № 864 от 23.09.2020, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 864

23.09.2020 г.

Окръжен съд – Стара Загора

Град Стара Загора

II Граждански състав

На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен С. Златев

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен С. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20205500503065 по описа за 2020 година Производството е на осн. чл.274- 279 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК.

Обжалвано е Разпореждане № 381/27.05.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 213/2020г. по описа на РС- Раднево, в частта му, с което е отхвърлено заявлението на „Уникредит Булбанк“- АД, гр.София против Д.П.Д. от *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 о т ГПК в частта, в която се претендират вземания за разходи за уведомяване в размер на 72 лв. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като излага съображения относно необходимостта предсрочната изискуемост на дълга да бъде обявена на длъжника. Моли въззивния ОС- Ст.Загора да отмени изцяло в обжалваната му част Разпореждането и да се произнесе по съществото на спора в негова полза.

Въззивният ОС- Ст.Загора , като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по делото следното :

Производството по делото е образувано пред РС- Раднево по Заявление от „Уникредит Булбанк“- АД, гр.София срещу пълнолетната българска гражданка Д.П.Д. от *** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземания на различни основания и в съответните различни размери, като в останалата част Заявялението е било уважено и е било издадено съответното позитивно за заявителя/ч.жалбоподател/ Разпореждане от РС, като е налице частично отхвърляне на Заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на разходи за уведомяване в размер на 72 лв. като неоснователно. РС е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед в тази част противоречи на добрите нрави, тъй като излиза извън рамките на присъщите за неустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се превръщало в средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

Въззивният съд констатира, че процесната ч.жалба неоснователна и недоказана, поради следните аргументи : се явява

Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 о т ГПК, заявлението трябва да е формално редовно от външна страна и да отговаря на законовите изисквания по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.

България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че действително са налице законовите пречки по чл.411, ал.2, т.2 о т ГПК, тъй като процесното искане за присъждане на суми за разходи за уведомяване противоречи на закона и на добрите нрави.

Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.1 от

ЗПК, кредиторът/ч.жалбоподател/ може да събира от потребителя/длъжник/ такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, но следващата чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на кредитаследователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в договора между тях няма изрична клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. Наред с това със 2 заплащането на това възнаграждение от потребителя на практика се заобикаля императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, отнасяща се до ограничението в размера на ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК/в последната му редакция- ДВ № 100/ 20.12.2019г./, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че процесната ч.жалба се явява изцяло неоснователна. Действително сумата от 72 лв. не е неустойка, както е приел първоинстанционният съд, но това не влияе върху крайния резултат от въззивния спор.

Следователно обжалваното Разпореждане на РС се явява изцяло правилно като краен резултат, и следва да бъде напълно потвърдено, със законните последици от това.

Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.274- 279 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК и във вр. с чл.10а, ал.1 и 2 от ЗПК, въззивният ОССт.Загора, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в обжалваната му част Разпореждане № 381/27.05.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 213/2020г. по описа на РС- Раднево, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4