Решение № 184 от 13.08.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. С., 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100013 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Н. П. Н. е предявил срещу „И.“ ООД иск за заплащане на сумата в размер на 120 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на причинени телесни увреждания на ищеца при трудова злополука от 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от тази да дата до окончателното изплащане на сумата – иск с правно основание чл. 200 КТ.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 14 от 20.04.2011г., сключен с ответника „И.“ ООД бил назначен на длъжността „шофьор“.

На 31.03.2022г., около 13:00ч. в гр. В.Т., във фирма „****“ ООД настъпила трудова злополука с ищеца. Работодателят заявил същата като трудова с декларация вх. № 5101-07-21/02.06.2022г. на ТП на НОИ - Габрово. Във връзка с инцидента Териториално поделение на НОИ - град Габрово бил съставен протокол № 001 от 02.06.2022г. С Разпореждане № 21 от 12.07.2022г., на ТП на НОИ - Габрово, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

Същата настъпила през работно време и при изпълнение на трудовите функции.

Разпореждането влязло в законна сила на 09.08.2022г.

Сочи се, че трудовата злополука възникнала при следните обстоятелства: на 31.03.2022г., около 13:00 часа, в гр. В.Т., ищецът е бил в склад на „****“ ООД, където е трябвало на натовари стока. В същия момент имало паркиран камион на рампата на която е трябвало да натовари стоката, поради което трябвало да изчака малко, като камионът му бил паркиран на място обозначено за паркиране, намиращо се на около 1

100 метра от рампата. Ищецът стоял на близо до камиона, пред сградата на администрацията и след няколко минути го извикали за товарителната дейност.

Тръгвайки към камиона от сградата на администрацията, изминал 5-6 метра и усетил силен удар в гръб от мотокар, който в същото време се е движил на заден ход и поради невнимание ударил в гръб ищеца със задните си гуми. В резултат на удара, ищецът Н.

Н. получил множество травматични увреждания, а именно: Фрактура курсис синитра /фрактура на лява подбедрица/;Фрактура на заден малеол на лява тибия; Оток на меките тъкани.

В исковата молба се излагат съображения, че веднага след злополуката, ищецът бил откаран с автомобил в Окръжна болница в гр. В.Т., където са извършени са множество прегледи рентгенографии с менение за хоспитализация. Ищецът предпочел лечението му да се проведе в друга болница, поради което е отказал настаняване в отделението. Веднага след това, заедно с по-малкият си син отишли в МБАЛ „П.“ гр.

П., където след направени скенер, рентген, както и множество изследвания били установени множество счупвания, оток на меките тъкани и видима деформация в областта на ляв глезен. Силна спонтанна и палпаторна болка в областта. Невъзможни активни и пасивни движения в лява глезенна става. Настанен бил за лечение в Клиниката по Ортопедия и Травматология, като било взето е решение за извършване на оперативно лечение в спешен порядък - открито наместване и вътрешна фиксация.

След извършване на предоперативна подготовка, под рентгенов контрол било извършено закрито наместване на счупването на лява подбедрица и фиксация с три спонгиозни винта. Репонирана била и синдесмозата и била фиксирана с един спонгиозен винт. След шевовете била поставена гипсова имобилизация.

На 07.04.2022г., ищецът бил дехоспитализиран с препоръки за хранителнодиетичен режим, за наблюдение от личния лекар, медикаментозно лечение, превръзки на 3 дни и придвижване с помощни средства.

На 17.07.2022г., ищецът отново постъпил в МБАЛ „П.“ гр. П., за планово оперативно лечение - Екстракция на остеосинтезния материал. Чрез оперативен достъп било извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди - тибия и фибула.

Отстранени били 3 от общо 4 импланта, като и към момента ищецът бил с 1 имплант в крака. Ищецът бил изписан от болничното заведение с препоръки за хранителнодиетичен режим, за наблюдение от личния лекар, медикаментозно лечение, превръзки на 3 дни и придвижване с помощни средства.

Сочи се, че поради тежкото физическо състояние и бавния възстановителен процес били издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за период от 72 дни от настъпване на трудовата злополука, видно от епикризите.

В продължение на над 9 месеца ищецът се е придвижвал с помощта на -две патерици, като същият не е можел да си докосне крака до земята от болка. Месеци 2 наред след злополуката ищецът бил в тежко физическо състояние. Състоянието му е свързано със силни болки, страдания и продължителна невъзможност на движения, затруднена и нестабилна походка налагаща ползването на помощни средства - 2 патерици в продължение на над 9 месеца, състояние, налагащо приемане на силни болкоуспокояващи.

Вследствие на травматичното увреждане и извършените операции, липсвала кожа в областта на увредено мястото, поради което се налагало извършване на множество процедури и превръзки.

Получените травматични увреждания на довели до трайно затруднение на движенията за период по-голям от 30 дни. Дори и към настоящият момент не се наблюдавало пълно функционално възстановяване на увредените места.

След трудовата злополука ищецът бил в изключително тежко физическо състояние, вследствие на получените увреждания, като същите довели до трайно затруднение на движенията, което му създало невъзможност и затруднения в обслужването и извършването на всички обичайни човешки нужди. Оздравителният процес бил много дълъг и възстановяването настъпва много бавно.

В резултат на настъпилите травматични увреждания съществено се променил начинът на живот на ищеца, което го принуждава да изпитва чувство на малоценност.

Настъпилото невъзвратимо събитие имало за последица силно негативно влияние върху целия бъдещ живот на ищеца.

По случая било образувано досъдебно производство № ЗМ - 656/2022г. по описа на РУ - В.Т., образувано с постановление № 3452/2022г. по описа на ВТРП, за това че на Н. П. Н. е причинена средна телесна повреда, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност престъпление по чл.134, ал. 1, т.2 от НК.

За претърпяната от ищеца злополука на 31.03.2022г. била издадена декларация № 5101-07-21/02.06.2022г. на ТП на НОИ - Габрово. Във връзка с инцидента съставен протокол за трудова злополука № 001/02.06.2022г. С Разпореждане № 21 от 12.07.2022г., на ТП на НОИ - Габрово, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Същата е настъпила през работно време и при изпълнение на трудовите функции.

Искането към съда е да уважи претенцията. Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника. В отговора се излагат съображения, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото и е предлагало справедливо обезщетяване на ищеца, за което е водило разговори с ищеца. След приключване на болничните му ищецът сам е заявил искане за прекратяване на трудовото си правоотношение поради пенсиониране, по 3 който повод с него е проведен още един разговор за някакво доброволно обезщетяване, което отново е било отказано от ищеца. По повод прекратяванете на правоотношението му и проведения разговор ищецът и писмено заявил, че няма претенции към дружеството.

В отговора се излагат съображения, че част от увреждането е настъпило и поради това, че ищецът е отказал хоспитализирането му в гр. В. Търново, незабавно след злополуката и е пожелал да бъде отведен до медицинско заведение в гр. П. при което транспортиране и поради необездвижването на крака вероятно са натъпили по задълбочени увреждания.

Оспорва се твърдението в исковата молба, че по - малкия син на ищеца, го е транспортирал до МБАЛ „Панталеймон“ гр. П., тъй като ищецът бил транспортиран от Божидар Иванов Иванов, син на единия съдружник в ответното дружество, до това медицинско заведение но настояване на ищеца.

Оспорват се твърденията за продължителността и тежестта на влошеното физическо състояние на ищеца, както и че в такъв продължителен период е бил в невъзможност за самообслужване и движение, както и че е на лице към момента ограничен обем на движенията и че липсва пълно функционатно възстановяване на увредения крак с оглед неговата възраст. Твърди се, че след пенсионирането си ищецът е започнал работа на друго място като шофьор, което било сигурна индикация за това, че уврежданията му не били в сочения в исковата молба значителен и невъзвратим обем.

Твърди се, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и несъответстващ на реалното физическо и психично /емоционално страдание и състояние на ищеца.

Прави се възнаграждение. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско

В отговора се твърди, че ответникът оспорва предявения иск в размер над 15 000 лева, в който размер били водени и разговори с ищеца.

Излагат се съображения, че било налице съпричиняване от ищеца за настъпване на увреждането му, дължащо се на проявена от него груба небрежност .

„Съдействието“ на ищеца за настъпването на злополуката било изключително сериозно и почти стопроцентово, което дава основание да се съмняват и в самоувреждане. Предприятието на чиято територия е станала злополуката извършило свое разследване, данните от които категорично сочат на значително съпричиняване поради груба небрежност проявена от ищеца. Въпреки провежданите текущи инструктажи при дружеството ответник и въпреки запознаването на ищеца с правилата и вътрешния ред за товаро - разтоварна дейност на територията на „**** В.

Т“ ЕООД ищецът с ясното съзнание за последиците от неспазване на всички 4 инструкции и правила слязъл от МПС без присъствието на лице от екипа на „**** В.

Т“ ЕООД, отворил вратите на превозното средство и предприел движение на заден ход без да се огледа. Поради това бил ударен от мотокар -превозно средство характеризиращо се с почти безшумно движение, а от удара му е причинена травма.

На лице била груба небрежност, от категорията на тази, която и най - безотговорния за здравето и личната си безопасност човек не би проявил. Явно било, че нарушаване на елементарните правилата за безопасност, каквото без съмнение в случая било сторено от ищеца причинило травмата, а самото нарушение следвало да се се квалифицира като съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.

Самата груба небрежност и механизмът на настъпването на злополуката, сочели и на намерение за самоувреждане.

Отделно се сочи, че ищецът е бил осигурено за всички рискове от работодателя си лице и е получавал обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл.

200, ал. 3 КТ, поради което от справедливото обезщетение следвало да се приспадне и полученото от пострадалия обезщетение за временната нетрудоспособност - чл. 200, ал. 3 КТ.

Искането към съда е да отхвърли така предявения иск, евентуално да бъде намалено обезщетението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и от представения трудов договор № 14 от 20.04.2011 г. се установява, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „шофьор“ при ответника.

Видно от представената Декларация за трудова злополука № 1 от 02.06.2022 г., до ТП на НОИ била подадена информация от „И.“ ООД за реализирана трудова злополука с ищеца на 31.03.2022 г. Впоследствие с Разпореждане № 5101-07-211/12.07.2022 г. на ТП на НОИ Габрово, било признато, че декларираната злополука се приема за трудова по чл. 55 ал.1 КСО, а именно: внезапното увреждане /фрактура на лява подбедрица в резултат на удар от мотокар по време на товаро-разтоварна дейност.