Решение № 41 от 15.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Д. Махмудиев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20225000600005 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на осъдения Т.В., чрез защитника му – адв. К.А. от АК – С. за възобновяване на наказателното производство, по което е постановено Решение № 260067/21.06.2021 г. по ВНОХД № 1051/2020 г. на Старозагорския окръжен съд за потвърждаване на Присъда № 69/09.11.2018 г., по НОХД № 1469/2017 г. на Районен съд – Казанлък.

С първоинстанционната присъда, осъденият Т.С.В. е признат за виновен в извършването на престъпления:

- по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 11 месеца „Лишаване от свобода“.

- по чл. 343в, ал.1 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ и на основание чл.23, ал.1 от НК на осъдения В. е наложено едно общо, най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 от НК е 1 отложено за изпитателен срок от 3 години.

По обвинението за престъпление по чл.325, ал.2 от НК В. е бил оправдан.

По жалба на подсъдимия Т.С.В. с Присъда №7/19.02.2020г. по ВНОХД № 1277/2018г. на Старозагорския окръжен съд е отменена постановената първоинстанционна присъда, като същият е бил признат за невинен и оправдан по обвиненията за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл.

354в, ал.1 от НК, отменена е и в частта за разноските, като е постановена да останат за сметка на държавата и е обявено, че в останалата й част присъдата е влязла в законна сила.

По искане на Главния прокурор на РБ в производство по реда на Глава 33 от НПК с Решение № 150/18.02.2021г. по н.д. №623/2020г. на 3 н.о. на ВКС е възобновено производството по ВНОХД № 1277/2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора като е отменена постановената по него присъда №7/19.02.2020г. в частта, в която Т.С.В. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С Решение № 260067/21.06.2021 г. по ВНОХД № 1051/2021 г. на Старозагорския окръжен съд присъдата е била потвърдена изцяло в горепосочената й част, като същото е окончателно.

В шестмесечен срок от влизането на последното в сила е постъпило искане от осъдения Т.В. за възобновяване на наказателното производство като се твърди, че са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, свързани с постановените съдебни актове в нарушение на материалния и процесуален закон, както и е наложено явно несправедливо наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.

В него е направен доказателствен анализ на приобщените по делото доказателства. Посочва се, че въззивният съд за пореден път, без да се съобрази с дадените му задължителни указания от ВКС е направил едностранна доказателствена оценка в нарушение на принципните правила на чл.13, чл.14 и чл.314 от НПК, потвърждавайки постановената присъда срещу подс. В. в осъдителната й част за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

2

Не са обсъдени в пълнота доводите на защитата за наличието на условията за приложението на института на чл.13 от НК по отношение на лечението на осъденото лице от заболяването „множествена склероза“ с инкриминираните наркотични вещества, което е преодолявало негативните странични ефекти от така наречената „традиционна медицина“, прието до известна степен и в заключението от в.л. Р.. В тази връзка защитата намира, че изборът на лечение е част от правото на личен живот и като такова се защитава от чл.8 на ЕКЗПЧ, който също би могъл да намери пряко приложение в случая.

Поради тези причини се иска възобновяване на наказателното производство като се отмени решението и присъдата, при условията на алтернативност, на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК да се върне делото за ново разглеждане, осъденият В. на основание чл.425, ал.1, т.2 от НПК бъде признат за невинен и оправдан, поради извършването на деянието при условията на крайна необходимост по чл.13 от НК или на основание чл. 425, ал.1, т.3 от НПК да се приложи 354а, ал.5, вр. чл.93, т.7 и съобразно чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Осъденият Т.В. се явява лично и с упълномощения му защитник – адв.

А. от АК – С., като поддържат направеното искане по изложените в него съображения.

Представителят на АП - Пловдив, намира искането за неоснователно, тъй като в проведеното повторно въззивно съдебно производство не е допусаното нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, както и на осъдения е наложено справедливо наказание.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановената и влязла в законна сила присъда в горепосочената й част, намира за установено следното:

Искането на осъдения Т.В. е неоснователно.

На първо място, липсват допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, вр. ал.3 от НПК при проведеното повторно въззивно производство и постановения съдебен акт.

Прави впечатление, че част от изложените доводи в искането е насочено 3 към необоснованост на направените изводи на въззивната инстанция по фактите, което не би могло да бъде основание за извършване на касационна проверка по реда на възобновяване на наказателното производство.

Същевременно остава задължението да се провери, дали окръжният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата на НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13, чл.14 и чл.314 от НПК.

Не отговаря на действителността твърдението, че решението на въззивния съд не е съобразено с изискванията на чл. 339 от НПК, защото в него е обсъдено отново инкриминираното деяние, даден е отговор на основните доводи във въззивната жалба, които в по-голямата им част са идентични с тези в молбата за възобновяване, както и защо не се възприемат.

Не се установява нарушение в проведените съдопроизводствени действия от въззивния съд, който в рамките на проведеното съдебно следствие е изслушал повторно св. Г. А.а, която е била личен лекар на подсъдимия, неговата съпруга – св. Я.Ч., вещите лица доц. д-р Я. Р. и д-р И.К., изготвили заключения по назначената допълнителна, комплексна съдебно-медицинска експертиза.

Противно на твърденията на защитата, окръжният съд, слез спазване на указанията на ВКС е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е поставил акцент на констатираното от експертите хронично автоимунно заболяване на осъдения от „множествена склероза“.

Водещото вещо лице – доц. д-р Р. е категорично, че за това заболяване до момента не съществува дефинитивно лечение, тъй като не е известна причината за възникването му. Потвърждава, че глюкокортикоидите, какъвто е метилпреднизолонът, имат най-голяма ефективност за облекчаване на пристъпите. Но курсовете от кортикостероиди не повлияват хода на заболяването, дори и при по-дълготрайна терапия с по-малки дози. Те само ускоряват възстановяването при пристъп. Посочени са и страничните ефекти от това лечение. Направен е извода, че употребата на марихуана от подсъдимия, която първоначално е била съчетана със стандартната медикаментозна терапия, а в последните няколко години е самостоятелна, като алтернативно симптоматично лечение, е повлияло много добре субективните оплаквания при него и той действително е възможно да се 4 чувства пълноценен и работоспособен. В световната научна и изследователска практика канабиноидите могат да имат важна роля в лечението на това заболяване, тъй като имат противовъзпалителен и невропротективен ефект, подпомагат ремиелинизацията и имунната система.

Същевременно е установено, че при употребата на марихуаната с лечебна цел са отчетени и множество неблагоприятни ефекти - когнитивни нарушения, касаещи краткосрочна памет, внимание, концентрация, зрителнопространствена ориентация, планиране, прогнозиране, макар и с преходен характер. Към момента вещото лице – невролог е установило, че при подсъдимия В. липсват клинични данни за активност на заболяването, като не са установени отклонения в неврологичния статус, с изключение на силно отслабените до липсващи среден и долен кожни коремни рефлекси вляво.

Доц. д-р Р. не отрича, че един от прилаганите в Европа медикаменти е „С.“, който облекчава състоянията, породени от това нелечимо заболяване.

Той е официално разрешен в 19 европейски страни като симптоматичен медикамент при множествена склероза срещу промените в мускулния тонус, ако пациента има някакви болки, т.нар. синдром на хронична умора и найвече срещу стегнатост на мускулите, което е един от симптомите на заболяването. Но това е медикамент само за симптоматично лечение като съставките му - тетрахидроканабинол и канабидиол са в съответствие 1:1, направен под формата на орален спрей. Същевременно лечението с този медикамент не е влязло като официална доктрина в консенсусите за европейско и световно лечение на множествена склероза, затова и в България не е разрешен за употреба. Допълва, че към момента медицината не може да предложи етимологично лечение, тоест срещу причината на заболяването. У нас се предлага единствено лечение срещу симптомите и начина на развитие на болестта като генетично лечение с кортизоновите препарати и с бета фероните, известно под наименованието имуномодулираща терапия. При В., множествената склероза е в т.нар. „доброкачествена форма“, т.е. с леки пристъпи, с неголяма честота и неводещи до тежка инвалидизация.

Същевременно вещите лица са сигурни, че марихуаната няма лечебен ефект върху това заболяване, тъй като не повлиява на хода на болестта, примерно не възстановява миелиновите обвивки, а само има упойващ ефект, който облекчава симптомите.

5

Вещото лице д-р К. като ортопед - травматолог при прегледа на подсъдимия В. е установило умерено деформирана глава на дясната бедрена кост, с наличие на зона остеосклероза субкортикално латерално стеснена ставна междина, уплътнена ацетабуларна вежда, наличие на масивни остеофити по ставните краища латерално. Поставило е диагноза: Асептична остеонекроза на главата на дясна бедрена кост, начални дегенеративни промени на лява тазобедрена става. Като отговорило, че е възможно наличната асептична некроза на главата на дясната бедрена кост да се дължи на лечението, което му е проведено с кортикостероиди, без това да е категорично.

Въз основа на гореизложеното окръжният съд правилно е преценил, че не следва да се възприемат за логични обясненията на подсъдимия, за това че е бил принуден да се самолекува с алтернативни средства, чрез прием на извлеци от марихуана, която засявал и отглеждал в дома си, защото не се намирал по аптеките, предписания му за облекчаване на състоянието му интерферон „А.“. А след като му била поставена диагноза „Аксептична идеопатична остеонекроза на главата на бедрената кост“, заради приема на предписания му лекарствен препарат, съдържащ кортизон, той продължил употребата на марихуана, за да облекчи симптомите на това заболяване.

На второ място, не е налице нарушение на материалния закон по чл.348, ал.1, т.1, вр. ал.2 от НПК.

Законосъобразно в мотивите към постановената присъда и решението на въззивната инстанция е прието за установено от събраните по делото доказателства, извършването от осъдения Т.В. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, свързано с държане без надлежно разрешение на високорискови наркотични вещества – марихуана, хашишно масло и хашиш, на обща стойност 2467,31 лева.

Не са налице условията, за преквалификацията на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл.93, т.9 от НК, въз основа на твърдението на защитата, за това че освен наличното тежко автоимунно заболяване, са налице и други смекчаващи обстоятелства от медицински характер.