Решение № 30 от 03.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Смолян, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500498 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 46/16.10.2024 г. по гр.дело № 202/2023 г.

Чепеларският районен съд ОСЪЖДА Г. К., гражданин на Великобритания, да заплати на „Инвестбанк“ АД-гр.София суми, представляващи просрочени, неплатени, дължими, изискуеми и непогасени по давност задължения, произтичащи от сключения Договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г., а именно: сумата 10 639,17 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 20 808,41 лева, представляващи просрочена главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.11.2018 г. до 26.10.2023 г. включително, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 4 558,96 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 8 916,55 лева, представляващи просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г. включително; сумата 41,40 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 80,97 лева, представляваща текущо начислена договорна /възнаградителна/ лихва върху 1 главницата за периода от 26.10.2023 г. до 07.11.2023 г.; сумата 3 394,17 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 6 638,42 лева, представляваща лихва за забава върху сумата на просрочената главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 07.11.2023 г., включително; и сумата 233,62 лева, представляваща застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 73,44 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 143,64 лв., представляваща такси за обслужване на разплащателна сметка в евро за периода от 26.11.2020 г. до 26.10.2023 г., включително, като неоснователен.

Г. К. е осъден да заплати на „Инвестбанк“ АД- гр.София и направените по делото разноски в размер на 7 691,19 лева според уважената част от исковете.

Срещу решението в ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на „Инвестбанк“ АД-гр.София разноски, както и сумата 10 639,17 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 20 808,41 лева, представляващи просрочена главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.11.2018 г. до 26.10.2023 г. включително, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 4 558,96 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 8 916,55 лева, представляващи просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г. включително; сумата 41,40 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 80,97 лева, представляваща текущо начислена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.10.2023 г. до 07.11.2023 г.; сумата 3 394,17 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 6 638,42 лева, представляваща лихва за забава върху сумата на просрочената главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 07.11.2023 г., включително; и сумата 233,62 лева, представляваща застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., е подадена допустима въззивна жалба от Г.

К., чрез неговите особени представители адв.А. К. и адв.Т. М..

Иска се отмяна в обжалваните части и отхвърляне исковете на банката, както и присъждане на разноските.

2

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него особените му представители адв.Т. М. и адв.А. К. поддържат жалбата.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата

„ИНВЕСТБАНК“АД-гр.София, чрез юрк.Ив. Ст., оспорва жалбата и моли за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата банка, редовно призована, не изпраща представител. С две молби от 27.01.2025 г. процесуалният представител юрк.Ив. Ст. изразява становище по съществото на спора, като поддържа доводите в отговора на жалбата; и прави разяснение относно допусната в отговор техническа грешка относно крайната дата на периода на падежиралите вноски за главница.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Чепеларския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Голословни са твърденията на жалбоподателя за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост; за необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Тези оплаквания не са конкретни, не се сочи в какво точно се състои противоречието и с коя материалноправна разпоредба, в какво точно се изразяват нарушенията на съдопроизводствените правила, кои доказателства не са обсъдени и кои фактически констатации на съда не се подкрепят от събраните доказателства. Въззивният съд не открива подобни нарушения.

Единственият конкретен довод във въззивната жалба се отнася до предсрочната изискуемост на договора за кредит – твърди се от жалбоподателя, че относно характера на правото да се обяви кредит за предсрочно изискуем, е отговорено в тълкувателни решения, съставляващи задължителна практика на ВКС (мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., т. 2 от Тълкувателно решение 3/2017 от 27.03.2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. и т. 1 от Тълкувателно решение 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на О СГТК на ВКС).

Съгласно тази практика, най-общо, правото да се обяви банков кредит за предсрочно изискуем е изрично установено в закона преобразуващо право (чл.

3

432, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 71 от ЗЗД), което се упражнява извънсъдебно от банката, в чиято полза е предвиден. Като последица банката може да иска изпълнение преди уговорения срок и кредитополучателят е в забава по отношение на целия кредит. Поддържа се в жалбата, че в случая е исковата молба не са представени доказателства, че „Инвестбанк" АД е уведомила ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем предпредявяването на исковата молба в съда. Ето защо, според жалбоподателя, чрез особените му представители, не може да бъде прието, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем преди предявяването на иска, а последният би бил основателен единствено в частта му за падежиралите към на датата на приключване на съдебното дирене.

Въпросът за обявяване предсрочната изискуемост на договора за банков кредит в случая е без значение, защото банката не търси осъждане на ответника Г. К. за суми, формирани от дължими занапред, с ненастъпил падеж погасителни вноски до края на срока за договора, който е 26.05.2027 г., а за сумите по вноски, чийто падеж вече е настъпил пред завеждане на делото на 08.11.2023 г. Не се твърди от банката като основание на вземанията и настъпване на предсрочна изискуемост на целия договор, напротив, изтъква се изтичането на срока за плащане на съответните вноски, от които са образувани исковите суми: просрочената главница от 10 639,17 евро, както е обяснено в исковата молба, е формирана от дължимите вноски за периода 26.11.2018 г. – 26.01.2023 г. включително; сумата от 4 558,96 евро е формирана от вноските за възнаградителна лихва за периода 26.10.2020 г. – 25.10.2023 г.; сумата от 41,40 евро е текущо начислена възнаградителна лихва за периода 26.10.2023 г. – 07.11.2023 г.; сумата от 3 394,17 евро е лихва за забава върху сумата на просрочената главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 07.11.2023 г., включително; сумата от 233,62 лева е сбор от застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

За сумата от 73,44 евро такси за обслужване на разплащателна сметка в евро, освен че също е за период преди исковата молба:

26.11.2020 г. – 26.10.2023 г., искът е отхвърлен с влязлата в сила като необжалвана останала част от решението на РС-Чепеларе.

Заключението по неоспорената от страните и приета от съда 4 съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Кр. Г. е въз основа на проверки и дава отговор именно за така посочените в исковата молба периоди, с едно изключение, както ще се обясни по-долу.

Затова този въпрос не следва да се разглежда, както е сторил и първоинстанционният съд. С решението дори не е приета онази част от заключението по счетоводната експертиза, която изчислява дължими суми, включвайки непадежирали вноски – Чепеларският районен съд изважда сумата от 11 580,86 евро от посочената от вещото лице Кр. Г. обща сума към 08.11.2023 г., която представлява редовна главница към 08.11.2023 г., т.е., остатъкът от главницата към 26.10.2023 г. съгласно погасителния план при точно изпълнение на договора от страна на кредитополучателя.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят Г. К. следва да бъде осъден да заплати на „Инвестбанк“ АД-гр.София направените във въззивното производство разноски от общо 2 200 лв., от които 2 000 лв. за възнаграждение на особените му представители и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На осн.чл.78, ал.6 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса по въззивната жалба в размер на 733,56 лв. върху обжалваемия интерес.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 46/16.10.2024 г. по гр.дело № 202/2023 г. на Чепеларския районен съд в обжалваната част, с която е осъден Г.

К., гражданин на Великобритания, да заплати на „Инвестбанк“ АД-гр.София суми, представляващи просрочени, неплатени, дължими, изискуеми и непогасени по давност задължения, произтичащи от сключения Договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г., а именно: сумата 10 639,17 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 20 808,41 лева, представляващи просрочена главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.11.2018 г. до 26.10.2023 г. включително, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 4 558,96 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 8 916,55 лева, представляващи просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху 5 главницата, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г. включително; сумата 41,40 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 80,97 лева, представляваща текущо начислена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.10.2023 г. до 07.11.2023 г.; сумата 3 394,17 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 6 638,42 лева, представляваща лихва за забава върху сумата на просрочената главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 07.11.2023 г., включително; и сумата 233,62 лева, представляваща застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.; както и 7 691,19 лева разноски по делото.

В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Г. К., гражданин на Великобритания, роден на

01.08.1970 год. с адрес: Обединено Кралство Великобритания, WO 2 Campbell PLC, 24771940 RCWO 1QLR, Пощенски код 58 на британските въоръжени сили, регистриран в регистър БУЛСТАТ с № 120611740; с адрес в Република БълГ.я: с.Пр., местност Томов чучур, вх.В, ет.7, ап.76, да заплати на „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1756, район „Триадица“, бул. „БълГ.я“ № 8, направените по делото разноски за въззивното производство в размер на размер на 2 200 лв.

/две хиляди и двеста лева/.

ОСЪЖДА Г. К., гражданин на Великобритания, роден на

01.08.1970 год. с адрес: Обединено Кралство Великобритания, WO 2 Campbell PLC, 24771940 RCWO 1QLR, Пощенски код 58 на британските въоръжени сили, регистриран в регистър БУЛСТАТ с № 120611740; с адрес в Република БълГ.я: с.Пр., местност Томов чучур, вх.В, ет.7, ап.76, да заплати по сметка на Смолянския окръжен съд държавна такса по въззивната жалба в размер на 733,56 лв./седемстотин тридесет и три лева и петдесет и шест стотинки/.