Решение № 37 от 26.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Дупница, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510102501 по описа за 2025 година

О. К. З., ЕГН **********, е предявил срещу „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е погасена по давност възможността му за принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден в полза на „Топлофикация София" ЕАД срещу ищеца изпълнителен лист от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. 29/2019 и Решение по гр.д. 1774/2019 г. на PC - Дупница, влязло в законна сила на 21.08.2019 г., за следните суми: 4 995, 51 лв., от които: 4355, 56 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, 577, 55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., както и суми за дялово разпределение: 51, 98 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10, 42 лева - лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., и за които е образувано изп.дело №370/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Х. рег.№ 743 и район на действие КОС, както и сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 260008/10.04.2025 г. въз основа на Решение №153/06.03.2020 г. по гр.д. 1774/2019 г. по описа на Районен съд Дупница за разноски в размер на 876, 39 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 29/2019 г. по описа на ДРС в размер на 149, 91 лв., за които е образувано изп. дело № 371/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Х. рег.№ 743 и район на действие КОС.

Ищецът сочи, че във връзка с начислени суми за ползвана топлоенергия в полза на „Топлофикация София" ЕАД срещу него е издаден изпълнителен лист от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. 29/2019 и решение по гр.д. 1774/2019 г. на PC Дупница, влязло в законна сила на 21.08.2019 г., за следните суми: 4 995, 51 лв., от които: 4355, 56 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, 577, 55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., както и суми за дялово разпределение: 51, 98 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10, 42 лева лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., и за които е образувано изп.дело 1

№370/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Х. рег.№ 743 и район на действие КОС, както и сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 260008/10.04.2025 г. въз основа на Решение №153/06.03.2020 г. по гр.д. 1774/2019 г. по описа на Районен съд Дупница за разноски в размер на 876, 39 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 29/2019 г. по описа на ДРС в размер на 149, 91 лв., за които е образувано изп. дело № 371/2015 г. по описа на ЧСИ Е. Х. рег.№ 743 и район на действие КОС.

Решението по гр.д. 1774/2019 г. по описа на PC – Дупница е влязло в сила на 21.08.2019 г., а за събирането на посочените суми са образувани изп. дело 370/2025 г. и изп. дело 371/2025 г., двете по описа на ЧСИ Е. Х. с район на действие ОС – Кюстендил.

Ищецът счита, че не дължи претендираните суми поради изтичането на тригодишната погасителна давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Вземанията са изискуеми от 21.08.2019 г., т.е. тригодишната погасителна давност е изтекла на 21.08.2022 г.

В постъпилия писмен отговор предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че решението по гр. д. 1774/2019 г. по описа на PC – Дупница е влязло в сила не на 21.08.2019 г., а на 25.06.2020 г. Молбите за образуване на изпълнителните дела са подадени на 04.06.2025 г. Давността е прекъсвана с предприеманите по изпълнителното производство действия и не е изтекла; съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД е приложима петгодишната погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно, че ищецът е битов клиент на топлинна енергия на ответното дружество и за дължимите от него суми за топлинна енергия в полза на „Топлофикация София" ЕАД е издаден изпълнителен лист от 01.07.2020 г. по ч.гр.д.

29/2019 и решение по гр.д. 1774/2019 г. на PC – Дупница.

От представения изпълнителен лист по гр. д. № 29/2019 г. по описа на ДнРС е видно, че е издаден на 01.07.2020 г. в производство по чл.410 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение съгласно решение по гр. д. № 1774/2019 г. по описа на ДнРС, влязло в сила на 21.08.2019 г., с която О. К. З., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София" ЕАД: 4355, 56 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. - м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до изплащане на вземането, 577, 55 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г., както и суми за дялово разпределение: 51, 98 лева - главница за периода от м.05.2015 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 02.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10, 42 лева - лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г.

От представения изпълнителен лист по гр. д. № 1774/2019 г. по описа на ДнРС е видно, че е издаден на 10.04.2025 г. въз основа на решение № 153/06.03.2020 г., влязло в сила на 25.06.2020 г., с което О. К. З., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Топлофикация София" ЕАД, разноски по делото в размер на 876, 39 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 29/2019 г. по описа на ДРС в размер на 149, 91 лв.

От приложеното гр. д. № 1774/2019 г. по описа на ДнРС е видно, че е образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК, като постановеното решение № 153/06.03.2020 г. е влязло в сила на 25.06.2020 г.

От приложеното копие от изпълнително дело № 370/2025 г. по описа на ЧСИ Е. Х. се установява, че е образувано на 04.06.2025 г. въз основа на гореописания изпълнителен лист по гр. д. № 29/2019 г. по описа на ДнРС. С молбата за образуване на делото е извършено и възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Със запорно съобщение от 03.07.2025 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Банка „ДСК“ АД. Насрочено е извършване на опис на движими вещи в жилището на длъжника на 15.08.2025 г.

2

От приложеното копие от изпълнително дело № 371/2025 г. по описа на ЧСИ Е. Х. се установява, че е образувано на 04.06.2025 г. въз основа на гореописания изпълнителен лист по гр. д. № 1774/2019 г. по описа на ДнРС. С молбата за образуване на делото е извършено и възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Със запорно съобщение от 03.07.2025 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Банка „ДСК“ АД.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба и отговора обстоятелства е видно, че ответното дружество претендира посочените вземания и за ищеца е налице правен интерес от съдебно установяване недължимостта на тези вземания, поради което искът е допустим.

При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, като при иска по чл.439 ГПК тези възражения следва да са основани на новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът е изложил твърдения за погасяване на вземанията по давност.

Между страните не е спорно съществуването на незаплатени от ищеца суми за ползвана топлинна енергия и за дялово разпределение в периода м.05.2015 г. - м.04.2017 г., върху които е начислена и лихва за забава за периода 15.09.2016 г. до 24.07.2018 г.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.116, б. «в» ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно общите условия на топлоснабдителното дружество, датата на изтичане на срока за плащане на дължимата сума по първата фактура за процесния период е 13.09.2016 г., от когато е започнала да тече тригодишната погасителна давност.

В конкретния случай съществуването на вземанията е установено по гр. д. № 1774/2019 г. по описа на ДнРС с решение № 153/06.03.2020 г., влязло в сила на 25.06.2020 г.

Поради това съгласно чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.115, б.“ж“ ЗЗД давност не е текла в периода от подаването на заявлението по чл.410 ГПК – 02.08.2018 г., до 25.06.2020 г. След тази дата е приложим и е започнал да тече петгодишният давностен срок по чл.117, ал.2 ЗЗД. С издаването на изпълнителен лист на 01.07.2020 г. за вземането давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност.

Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е 3 поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан.

Съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане; ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.

Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Поради това съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В конкретния случай с молбите от 04.06.2025 г., въз основа на които са образувани горепосочените изпълнителни дела, взискателят е възложил на основание чл.18 ЗЧСИ определянето на начина на изпълнение, поради което молбите водят до прекъсване на петгодишната давност, която до тази дата не е изтекла.

Взискателят е поискал извършване на справки за банкови сметки, трудови договори и налагане на запор при тяхното наличие, а при липса – извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан. Съгласно разясненията, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за проучване на имуществото на длъжника, съединена с искане за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, прекъсва давността.