Решение № 2136 от 31.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2136 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100504651 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15738 от 30.09.2023г., постановено по гр.д. № 73055/2021г. по описа на СРС, 28-ми състав, са отхвърлени предявените от Г. С. И. срещу В. Х. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща задължение по договор за паричен заем от 01.03.2017 г., сключен между „Розен Берг БГ“ ООД и ответника, вземането по което е прехвърлено на ищцата на 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от 21.12.2021 г., до окончателното плащане, и 2701,12 лева, представляваща законна лихва за забава за плащане на горепосочената сума за периода от 03.08.2020 г. до 20.12.2021 г.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищцата Г.

С. И., в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят сочи, че погрешно първоинстанционният съд бил приел договора за цесия като осчетоводен към 12.04.2023г. – това била датата на генериране на счетоводните документи, а не датата на осчетоводяване на цесията. От съдържанието на заключението било видно, че договорът бил включен в счетоводните регистри на дружеството-цедент „Розен Берг БГ“ ООД за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. Ищцата била представила конкретно поисканите от вещото лице счетоводни документи, които били изпратени на първоначалното лице от счетоводителя на дружеството, освен това в проведеното на 05.07.2023г. открито съдебно заседание по делото вещото лице било посочило, че било осъществило контакт с настоящия управител на дружеството И.П., който потвърдил, че е запознат с документите и прехвърлянето на вземанията. По делото липсвали обстоятелства, от които да се направи извод, че счетоводството не било редовно водено, поради което оборотната ведомост за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. била надлежна и представлявала основната база, на която се изготвял годишният финансов отчет. Сключването на договора за цесия към 01.12.2021г. било намерило отражение и във финансовия отчет на дружеството, като в 1 предоставената оборотна ведомост било записано по счетоводна сметка 1514 „предоставен заем – В. Б.“ с дебит от 20 000 лева и кредит от 20 000 лева, а било осчетоводено вземане на дружеството спрямо Г. И.. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът В. Х. Б. не е подал отговор на въззивната жалба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивната инстанция и писмената си защита въззиваемата страна поддържа, че договорът за цесия и уведомлението били оспорени като съставени за целите на процеса и били представени по делото на 27.01.2023г., към който момент ищцата Г. И. вече не била управител на „Розен Берг БГ“ РООД. Нямало и данни в уведомлението, че същото изхожда от нея като управител, не било представено пълномощно от настоящия управител, нито потвърждение на цесията. С оглед на това счита, че Г. И. не е разполагала с представителна власт по отношение на „Розен Берг БГ“ ЕООД за сключване на договора и изпращане на уведомлението, респективно последното изхождало от цесионера, а не от цедента, каквото било законовото изискване.

Освен това от счетоводните записи се установило, че Г. И. не била платила на дружеството продажната цена на вземането от 20 000 лева, а представените в тази насока доказателства показвали движение на собствени средства от касата на дружеството към транзитна банкова сметка за покриване на фирмен кредит, внасяни от различни лица. С оглед на това счита, че договорът за цесия не бил породил правно действие. Поддържа също, че на 01.03.2017г. между въззиваемия и „Розен Берг БГ“ ООД бил сключен договор за правни консултации и юридическо съдействие, който не бил прекратяван или развалян и счита, че плащанията от дружеството представлявали възнаграждение по този договор, а не заети суми по договора за заем. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Подадена е в срок и частна жалба от ответника В. Х. Б. срещу определение № 35853 от 05.09.2024г. постановено по гр.д. № 73055/2021г. по описа на СРС, 28-ми състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на посоченото по-горе решение в частта за разноските за разликата над присъдените 1200 лева до пълния претендиран размер от 2500 лева. Жалбоподателят поддържа, че преценката на съда да намали разноските му за адвокатско възнаграждение била неправилна с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Моли съдът да отмени определението в обжалваната част и да присъди разноските изцяло.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ищеца Г. С.

И., в който са развити съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че действията по процесуално представителство на жалбоподателя в първоинстанционното производство били ограничени по обем. Моли съдът да остави без уважение жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Относно неговата правилност съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.

За уважаването на предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.

99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за паричен заем между „Розен Берг БГ“ ООД и ответника-заемополучател, ведно с предаване на заетата сума от дружеството на ответника-заемополучател по посочения в договора начин; размера и изискуемостта на заетата сума; изпадането на ответника-заемополучател в забава и 2 размера на законната лихва, както и наличието на правоотношение по договор за цесия на вземанията между „Розен Берг БГ“ ООД и ищцата Г. И., както и надлежното уведомяване на цедирания длъжник за прехвърлянето. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и изплащане на дължимото вземане.

От приетия в първоинстанционното производство и неоспорен досежно неговото авторство договор за предоставяне на заем за послужване от 01.03.2017г. /с правна характеристика на договор за паричен заем/ се установява, че на така посочената дата „Розен Берг БГ“ ООД /заемодател/ се е задължил да предостави на В. Х. Б. /заемополучател/ сумата от 30 000 лева за срок от две години от датата на предаване. В т. 3 от договора е предвидено, че сумата ще бъде преведена по банков път по сметка на заемополучателя, а съгласно т. 4 за дата на предоставяне на заема се смята датата на заверка на банковата сметка на заемополучателя. Съгласно т. 5 от договора, заемополучателят се задължава да върне предоставената му в заем сума в срок до две години от получаването.

От приетото пред СРС извлечение от банковата сметка на „Розен Берг БГ“ ООД се установява, че на 02.08.2016г.дружеството е превело по сметка на В. Б. сумата от 10 000 лева с основание „плащане по договор от 01.03.2017г.“; на 03.09.2018г. дружеството му е превело сумата от 5000 лева на същото основание; на 13.09.2018г. дружеството му е превело сумата от 3000 лева на същото основание, а на 26.09.2018г. дружеството му е превело сумата от 2000 лева на основание „договор от 01.03.2017г. последна вноска“. Общата стойност на извършените преводи към 26.09.2018г. е 20 000 лева, какъвто е и уговореният размер на заетата сума.

Въззиваемият-ответник не оспорва, че е получил така посочените суми, но заявява, че същите не били платени по договора за заем, а представлявали възнаграждение по сключен между страните на 01.03.2017г. договор за правни консултации и юридическо съдействие с възложител „Розен Берг БГ“ ООД и изпълнител В. Х. Б.. Така сключеният договор с предмет изпълнителят да извършва проучвания и да дава становище по правни въпроси, свързани с основната търговска и друга дейност на възложителя, като предоставя устни и писмени юридически становища и консултации, изработва договори, участва в преговори с търговски партньори на възложителя. В т. 10 от договора е уговорено, че възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 20 000 лева за целия срок на договора, който е 18 месеца съгласно т. 12 от него.

От приетото в първоинстанционното производство експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвено, обаче се установява, че преведената на ответника сума в общ размер на 20 000 лева е осчетоводена от заемодателя „Розен Берг БГ“ ООД именно като предоставен заем на В. Б.. Въззиваемият-ответник от своя страна не твърди, нито е ангажирал доказателства за предоставени на дружеството консултации или извършвани други дейности в изпълнение на договора за правни консултации и юридическо съдействие от 01.03.2017г., нито твърди да са декларирани негови вземания за възнаграждение по този договор за данъчни цели. В тази насока е и приетото по делото споразумение от 01.08.2018г. между страните по настоящото дело /чието авторство също не е оспорено/, в което ответникът е декларирал, че не е вземал участие в дейността на фирмата и няма познание по търговския й процес. Не се установява и процесните преводи да са извършени и за други твърдени плащания на дружеството към ответника, доколкото в тяхното основание е изрично посочено, че се извършват по договор от 01.03.2017г. Ето защо поддържаното от въззиваемата страна-ответник възражение, че сумите били преведени в изпълнение на паричните задължения на „Розен Берг БГ“ ООД по друго правоотношение е неоснователно.

С оглед гореизложеното, спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на сключения между „Розен Берг БГ“ ЕООД и жалбоподателката Г. И. договор за цесия от 01.12.2021г., както и за действието му по отношение на въззиваемия В. Б.. В тази насока съдът намира следното.

От приетия в първоинстанционното производство договор за цесия от 01.12.2021г. се установява, че цедентът „Розен Берг БГ“ ЕООД, представляван от управителя Г. С. И., е прехвърлил на цесионера Г. С. И. в лично качество вземането си към В. Х. Б., придобито на основание договор за заем от 01.03.2017г. в размер на 20 000 лева, ведно с неговите принадлежности. Уговорено е, че вземането се прехвърля за цена от 20 000 лева, която се 3 изплаща чрез прихващане на задължение на цедента към цесионера във връзка с погасен от страна на цесионера заем към Банка ДСК.

От приетото от СРС уведомление за цесия с посочена на него дата 03.12.2021г. се установява, че същото е адресирано до В. Х. Б., в качеството му на цедиран длъжник, и е подписано от жалбоподателката Г. И. именно в качеството й на управител на цедента „Розен Берг БГ“ ЕООД. Този извод следва от текста на уведомлението, а именно: „с настоящото и в съответствие с чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите Ви уведомяване за следното: на 01.12.2021г. аз „Розен Берг БГ“ ЕООД („Цедентът“) прехвърлих на Г. С. И.

(„Цесионерът“) правото си на вземане в размер общо на 20 000 лева, произтичащо от Договора за заем. Подписах и предадох Договора за цесия от 01.12.2021г. на цесионера Г. С.

И.“. Това съдържание е напълно ясно и не оставя място за съмнение, че уведомлението е подписано от Г. И. в качеството й на представител на дружеството-цедент, а не в лично качество като цесионер, в каквато насока са възраженията на въззиваемата страна. Ето защо установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД изискване уведомлението да изхожда от цедента е спазено.