Решение № 3325 от 03.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3325 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря Л.Ч като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110201232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Г. Н., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 24-4332-030360/13.12.2024 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска същото са бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се още, че нарушението е недоказано. Претендират се разноски.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично. Същият се представлява от упълномощен защитник – адв. Г. М.. В хода на съдебните прения адв. М. моли съда да уважи жалбата, като твърди, че не са налице основания за издаване на НП и че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяната на НП. В тази насока се сочи, че неправилно е санкциониран Д. Н. вместо „Айкю Логистикс“ ООД, доколкото дружеството е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението. На следващо място, се твърди, че не е доказано кое лице е управлявало процесния автомобил към момента на извършване на нарушението. Изложени са аргументи за недоказаност на твърдяното нарушение. Сочи, се, че са налице противоречия и непълноти в описанието на 1 нарушението в обстоятелствената част на НП, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, съответно е основание за отмяната на НП. В заключение се твърди, че са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и се претендират разноски.

Въззиваемата страна и административнонаказващ орган – началник група в ОПП – СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, с които се иска обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като са изложени подробни съображения в тази насока. Претендирани са разноски за юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на поисканото адвокатското такова.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания и проверен по делото доказателствен материал, достигна до следните изводи ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 03.08.2024 г. В. Е. Е., командир на отделение при СДВР, СДВР 04-то РУ, съставил АУАН Серия GA № 1255040/03.08.2024 г. В акта било посочено, че жалбоподателят Д. Г. Н., в качеството му на водач на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Елантра“, рег. № ***, собственост на дружеството „Айкю Логистикс“ ООД, ЕИК: 207156598, е извършил следните нарушения:

На 03.08.2024 г. в 12:36 ч., в гр. София, по ул. „Хенрик Ибсен“ с посока на движение по ул. „Луй Айер“ към бул. „Черни връх“ по данни на свидетели очевидци, е управлявал гореописания автомобил, като при извършена проверка на ул. „Никола Крушкин Чолака“ № 2а било установено, че водачът управлявал МПС с изтекли транзитни регистрационни табели с номер ***, валидни до 06.06.2024 г. (нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП). В АУАН било посочено още, че водачът не е представил свидетелство за управление на МПС (нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП).

АУАН бил подписан от актосъставителя, нарушителя и двама свидетели.

Няма данни срещу него да са постъпили писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Във връзка с описаното деяние, Софийска районна прокуратура с постановление от 25.11.2024 г., постановено по пр. пр. № 56845/2024 г. по описа на СРП, е отказала да образува наказателно производство и е изпратила преписката на ОПП – СДВР.

Въз основа на АУАН, на 13.12.2024 г., Гергана Владимирова Борисова, началник група в ОПП – СДВР, е издала обжалваното наказателно постановление. Със същото на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Препис от НП е бил връчен на Д. Н. на 30.12.2024 г., а на 13.01.2025 г. той е подал жалба срещу него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните 2 и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно – справка картон на водача (л. 5), заповед № 513з-4531/31.05.2022 г. на директора на СДВР (л. 6-7), заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 8-9), заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 10-11), и постановление на СРП от 25.11.2024 г. за отказ да се образува наказателно производство.

Посочените писмените доказателства и доказателствени средства са издадени от държавни органи, в предвидените от закона форма, ред и съдържание и доколкото са относими са към предмета на доказване и не са налице основания за съмнение в тяхната истинност, съдът ги кредитира.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда за това са следните:

АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, видно от представените по делото заповеди, в предвидената от закона форма и са надлежно връчени на санкционираното лице. Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Към момента на извършване на нарушението, Д. Н. е имал качеството „водач на МПС“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗвП („Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.). Поради това, съдът намира, че правилно АНО е издал АУАН и НП на негово име, а не на собственика на МПС. Следователно възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Въпреки горното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство административнонаказващият орган е допуснал следните процесуални нарушения:

Първо, в АУАН е посочено, че на 03.08.2024 г. жалбоподателят е управлявал МПС с изтекли транзитни регистрационни табели с номер ***, които са били валидни до 06.06.2024 г. Същото обстоятелство е отразено и в НП, като там обаче се допълва, че Димитрий е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след като в двумесечен срок от придобиването на МПС, собственикът не е изпълнил задължението си да го 3 регистрира.

В НП неколкократно се сочи, че регистрацията на МПС, управлявано от жалбоподателя, е била служебно прекратена на осн. чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като АНО е изложил подробни съображения в тази насока. Тези обстоятелства не са били отразени в АУАН. Съдът намира, че по този начин се получава разминаване и несъответствие между обстоятелствената част на АУАН и тази на НП, което представлява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ЗАНН. Това води до невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран, следователно нарушава се неговото право на защита. Това от своя страна е основание НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Второ, в АУАН е посочено, че са извършени две нарушения – на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В НП е посочено, че е извършено нарушение само на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателят. Не е посочено нищо относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т.

1 от ЗДвП. Съдът намира, че по този начин отново се създава противоречие между АУАН и НП – налице е разминаване в описанието както на фактическата, така и на правната страна на нарушението в двата акта. Това представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран, и аналогично с посоченото в предходния абзац, е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.

Същият е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в срок и е представил доказателства за направени такива в размер на 850,00 (осемстотин и петдесет) лева(договор за правна защита и съдействие – л. 32 и пълномощно – л. 4). Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна, съдът намира, че следва да присъди в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 (шестстотин) лева на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал.

1 от ЗАНН наказателно постановление № 24-4332-030360/13.12.2024 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Д. Г. Н., ЕГН: **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от 4

ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Д. Г. Н., ЕГН: **********, сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5