Решение № 384 от 30.03.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 384

Монтана, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА канд № 20267140600125 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.

С решение №4/08.01.2026г.,постановено по АНД №129/2025г.по описа на РС-Берковица е потвърдено наказателно постановление №12-2500036/ 27.03.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място], с което на „МАСТЕРТЕК БГ“ЕООД, [населено място], представлявано от С. И. С., в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.415,ал.1 от КТ ,за нарушение на чл. 415,ал.1 от КТ.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от „МАСТЕРТЕК БГ“ЕООД, [населено място], представлявано от С. И. С.,чрез адв. М. Х. от САК, с искане да се отмени решението на съда,като неправилно и незаконосъобразно,респективно да се отмени и издаденото наказателното постановление.В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”[населено място] ,чрез юрк.К. иска да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представя писмен отговор по касационната жалба с доводи за потвърждаване на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана,чрез представляващия я прокурор Богдана Тончева дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд -Монтана,в настоящия си касационен състав на основание чл.218 АПК, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна, по изложените по-долу съображения.

Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-2500036/25.02.2025г. и наказателно постановление №12-2500036/ 27.03.2025г. за това,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана на предписания, дадени с протокол от предишна проверка №ПР2442375/19.11.2024г.,извършена на 29.10.2024г.,30.10.2024г и 11.11.2024г. по документи, и на 21.01.2025г. на място в цех да производство на алуминиеви проводници в [населено място] ,[улица]обект на фирмата е установено, че дружеството не е изпълнило задължително предписание №24, дадено с протокол от извършена проверка №ПР2442375/19.11.2024г,а ичменно: „Работодатялт да изплати на Р. Т. П. уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през м.август 2024г. начислена по ведомост сума за получаване в размер на 723,98лв.на основание чл.128,т.2 КТ“, с което е нарушен чл.415,ал.1 КТ, за което на дружеството в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500лв., на основание чл.416,ал.5 във вр.с чл.415,ал.1 от КТ.При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.За да потвърди наказателното постановление , съдът е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото-писмени и гласни безспорно е установено и доказано от обективна и субективна страна извършеното нарушение по чл.128,т.2 КТ,съдържащо задължение за работодателя да плаща на работниците уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, което видно от представената по делото ведомост за заплати за месец август 2024г. на Р. Т. П. той не е извършил, поради липса на подпис на лицето. Видно от протокола от проверката на 19.11.2024г. предписанието е било със срок на изпълнение до 30.11.2024г. и не е изпълнено,видно от протокола от проверка на 30.01.2025г.-не е изплатено уговореното трудово възнаграждение на Р. Т. П. за месец август 2024г.,при което нарушението е доказано от обективна и субективна страна.Правилно определена е и наложената от АНО санкция на дружеството, на минимума за този вид нарушения, като не се наблюдават съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон от съда ,както и от АНО при издаване на АУАН и НП, при което решението, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.

Не се споделят от настоящата касационна инстанция наведените в касационната жалба възражения за липса на нарушение, както и ,че от свидетелските показания на разпитаното лице Р. П.,става ясно,че същият е получавал заплата на ръка и по Изипей , която му била изплащана на части, при което липсвало нарушение по чл.128,т.2 КТ, а също че неподписването на разчетно-платежна ведомост не следва да се третира като нарушение на трудовото законодателство. Настоящата касационна инстанция намира ,че тези възражения са неоснователни, доколкото не игнорират неизпълнение на предписанието от работодателя в установения от него срок.

Претендират се разноски-юрисконсултско възнаграждение от ответника ,чрез юрк.К. по делото ,което е дължимо с оглед изхода на спора ,на основание чл.63д,ал.1, 4 и 5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от Закона за правна помощ ,във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в размер близък от минималния-130лв.,равностойни на 66,47евро ,платим от другата страна.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4/08.01.2026г.,постановено по АНД №129/2025г.по описа на РС-Берковица.

ОСЪЖДА „МАСТЕРТЕК БГ“ЕООД [населено място], представлявано от С. И. С. да заплати на Д „ИТ“-Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/ евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: