Решение № 180 от 27.05.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. гр. Димитровград, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20235610101130 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца А. И. А. и ответника С. С. С. бил сключен устен договор за заем. В тази връзка на 13.01.2019г. ищецът, в присъствието на трети лица, предоставил на ответника паричен заем в размер на 4000 лева, като уговорката била парите да му бъдат върнати в срок от една седмица. С. обаче не изпълнил задължението си в уговорения срок. Поради това, А. му изпратил покана, а след това подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Образувано било ч.гр.д.№73/2023г., по което на 06.03.2023г. съдът издал Заповед №110 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на ответника било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, неизплатено задължение по договор за заем от 13.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 680 лева деловодни разноски. В законоустановеният срок, С. възразил, че не дължи плащане на сумите посочени в заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че С. С. С. дължи на А. И. А. сумата от 4000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №110/06.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№73/2023г. по описа на РС-Димитровград.

Претендира присъждане на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

Ответникът С. С. С., чрез своя особен представител- адв.Г. К., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

1

Оспорва същия по основание и размер и иска той да бъде отхвърлен. Оспорва твърдението на ищеца, че е сключил устен договор за заем с ответника на 13.01.2019г., както и че задължението е следвало да бъде изпълнено от ответника в едноседмичен срок. Оспорва, че е получил сумата от 4000 лева, както и че тя е била предадена в присъствието на съпругата на ищеца. На последно място оспорва, че е бил поканен да изплати дадената му в заем сума, както и че въобще е получавал такава покана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2023г. в РС-Димитровград е постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от А. И. А.. С него се иска съдът да издаде Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против С. С. С., като разпореди на същия да заплати на заявителя сумата от 4000 лева- неизплатено задължение по договор за заем от 13.01.2019, ведно със законна лихва върху нея, считано от 03.10.2019г. до изплащане на вземането. В заявлението е посочено, че длъжникът е получил сумата от 4000 лева на 13.01.2019г. като паричен заем, с уговорка да върне тази сума до няколко дена. С покана за плащане, получена от него на 03.10.2019г., е бил поканен да върне сумата, което той не сторил. Към заявлението е приложена и Нотариална покана от А. И. А. до С. С. С., като нотариус ** удостоверила на 03.10.2019г. подписа върху поканата, положен от А. И. А.. В нотариалната покана е описано, че през м.януари 2019г. ищецът е предоставил на ответника в заем два пъти по 4000 лева и веднъж 2000 лева, или общо сумата от 10000 лева, която иска да му бъде върната в 7-дневен срок от получаване на поканата. От приложената по ч.гр.д.

№73/2023г. нотариална покана /л.26 от делото/ не става ясно дали и кога тя е връчена на ответника, като липсва надлежно отбелязано в нея такова обстоятелство от страна на нотариуса.

Във връзка с така подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, на 24.01.2023г. било образувано ч.гр.д.№73/2023г. по описа на РСДимитровград. На 06.03.2023г. РС-Димитровград е издал Заповед №110 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на С. С. С. да заплати на кредитора А. И. А. сумата от 4000 лева главница- неизплатено задължение по Договор за заем от 13.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 680 лева разноски по делото. В законоустановеният срок длъжникът подал в съда възражение против издадената заповед за изпълнение, в което посочил, че не е подписвал договор за заем и не дължи пари на заявителя. Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск против ответника.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът допусна до разпит свидетеля Д. В. А.- съпруга на ищеца А. И. А.. В своите показания тя посочва, че с ответника се познавали от много години, тъй като работели в търговията с авточасти. Много пъти си били помагали, като си разменяли части и услуги, а през последните години С. идвал да иска от тях и финансова помощ. Винаги бил коректен и връщал макар и с малко 2 закъснение дадените му в заем пари. Твърди, че в средата на м.януари 2019г. ответникът дошъл в магазина за авточасти, където работели ищеца и свидетеля, като поискал от тях 4000 лева, посочвайки, че има проблеми. Ищецът имал в момента оборотни средства и му ги дал, а ответника обещал да ги върне до една седмица. Въпреки това, той не изпълнил обещанието си и не върнал тези пари. Няколко дни по-късно С. отново поискал пари на заем от ищеца и той отново му дал, като общото задължение било 10000 лева. В последствие страните провели разговори, като ищеца се съгласил ответника да върне получения заем на части. с него и той се съгласил. Тъй като С. отново не върнал никакви пари, ищецът взел от магазина му части, с които прехванал част от общото задължение, което след това било вече в размер на малко повече от 9000 лева.

В показанията си свидетелят изрично посочва, че дадените в заем от съпруга й парични средства на С. били оборотни средства, които те имали в касата на фирмата си „А 2003“ООД. В тази фирма двамата съпрузи били съдружници. Когато му дали тези пари /4000 лева/ те били на фирмата. Свидетелят присъствала при даването на парите, като там била и дъщерята на съпрузите. Ответникът обещал да върне парите до една седмица. В последствие му дали още пари на заем, като общата дължима сума станала 10000 лева. Вземането на авточасти от склада на ответника станало преди една година, като те били на стойност около 900 лева. Тези авточасти били записани и оставени на склад във фирмата на ищеца „А 2003“ООД.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца.

Безспорно установено по делото е, че ответникът С. С. С. е получил в заем през м.януари 2019г. сумата от 4000 лева, която му е била предоставена в магазин на фирма „А 2003“ООД от единия от съдружниците в тази фирма А. И. А.. Няма спор и относно това, че така предоставения заем не е бил върнат до настоящия момент от заемополучателя на заемодателя. Не се спори между страните, че през м.януари 2019г. ответникът е получил от А. И. А. в заем още сумата от 4000 лева и сумата от 2000 лева, които също не е върнал в уговорения срок.

Спорно по делото е дали първият заем от 4000 лева е бил предоставен от ищеца в качеството му на физическо лице или процесната парична сума е била собственост на фирмата „А 2003“ООД и ищеца я е предоставил в качеството си на управителна същата.

Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателя предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

В настоящият случай, на ответника е бил предоставен заем в размер на 4000 лева, 3 които според свид.А. той е трябвало да върне в срок от една седмица. Това задължение обаче не е изпълнено до настоящия момент. Приложената по ч.гр.д.№73/2023г. по описа на РС-Димитровград Нотариална покана от А. И. А. до С. С. С., с която последния е поканен да върне на ищеца предоставените му в заем суми на обща стойност от 10000 лева, не се установява да е била връчена на заемополучателя.

Спорът по делото в случая не е относно възникването на самото заемно правоотношение, предоставянето в заем на сумата от 4000 лева и невръщането й от заемополучателя, а относно това чия собственост са били парите предоставени в заем и кое лице се явява реалния заемодател – физическото лице А. И. А. или „А 2003“ООД, в която съдружници са ищеца и съпругата му. Изясняването на това обстоятелство е необходимо, за да се прецени на кого ответникът дължи връщане на предоставения му заем и кой съответно има право да претендира от него връщането на този заем.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че между страните не е бил сключен писмен договор за заем, като няма пречка такъв да се сключи и устно. Въпросният договор е реален и възниква с предаването на уговорената парична сума на заемополучателя, като от този момент за него възниква задължение да я върне в уговорен срок или след като бъде поканен да стори това.

По настоящото дело, в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищцовата страна ангажира единствено в качеството на свидетел съпругата на А. А.- Д. А..

От нейните показания обаче съдът намира за безспорно установено, че заема, предмет на настоящото дело, е предоставен не от ищеца в качеството му на физическо лице, а от „А 2003“ООД, представлявано от А. А.. От показанията на разпитания свидетел безспорно се установява, че сумата от 4000 лева е първата, която е била предоставена в заем на ответника.

Изрично свид.А. твърди, че сумата е била предоставена на С. в магазина на „А 2003“ООД, като парите са били оборотни средства на фирмата. В своите показания свидетелят посочва:

„Моят съпруг имаше в момента оборотни средства и му ги даде, свърши работа“, „Това са оборотни средства, които сме имали в касата. Нашата фирма, която стопанисва обекта е „А 2003“ООД. Двамата със съпруга ми сме съдружници във фирмата. Когато му дадохме тези пари, тези пари бяха на фирмата.“

Следващите два заема, които ищеца е предоставил на ответника в размер на 4000 лева и на 2000 лева, съгласно представената по ч.гр.д.№73/2023г. по описа на РСДимитровград са били събрани от негови приятели, поради което в този случай заемодателя е действал в качеството на физическо лице. По делото обаче изрично се твърди от ищеца и свидетеля, че предмет на предявения иск е първата предоставена в заем сума от 4000 лева.

С оглед на изложеното, съдът намира така предявения иск за неоснователен, тъй като ищецът А. А. не е предоставил в качеството му на физическо лице на ответника процесния заем в размер на 4000 лева и съответно връщането на тази заемна сума не се дължи на него в това му качество. Въпросната парична сума от 4000 лева е била част от оборотните средства на „А 2003“ООД, като те се явяват негова собственост и съответно фирмата, а не А. е заемодател на ответника, поради което той не може да претендира в лично качество за 4 нейното връщане.

Предвид това, така предявения от ищеца А. А., в качеството му на физическо лице иск за признаване за установено, че ответника С. С. му дължи сумата от 4000 лева, главница по Договор за заем от 13.01.2019г., ведно със законната лихва върху нея от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед №110/06.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№73/2023г. по описа на РС-Димитровград, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.