Определение № 382 от 11.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Р.

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503373 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от И. З. К., ЕГН **********; против определение № 15420/01,12,2025/17,06,2025 г., постановено по гр. д. № 15141/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски за производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на съда, че разполага със средства за заплащане на държавна такса.

Счита, че независимо от данните от НАП за получени суми от хазартни игри, изтеглените средства са минимални и не са налични към момента. Освен това сочи, че била вписана в списъка на уязвимите лица по Закона за хазарта и очевидно се нуждае от помощ, а не следва да търпи санкции заради зависимостта си. Въз основа на изложеното иска отмяна на определението и уважаване на искането.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по искова молба от И. З. К., ЕГН **********; против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434; и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690; с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за връщане на суми, получени въз основа на нищожни договори. Исковете са предявени частично – срещу първия ответник за сумата от 10 лв., частично от 267,06 лв.; срещу втория ответник – за сумата от 100 лв., частично от 1625,94 лв.

1

С исковата молба е предявено искане за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски за производството на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, тъй като ищецът не разполага с достатъчно средства, за да ги заплати.

Представена е декларация за имуществено състояние от ищеца, в която се сочи, че същият притежава: 1/6 идеална част от къща в с. Смилян, Смолянска област; дялове на стойност 50 лв. в търговско дружество, което не развива дейност от 2016 г.; не притежава парични влогове; единствения получаван от него доход е в размер на 300 лв. месечно по трудов договор с работно време 2 часа дневно.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от ДТ по делото. Съображенията му са, че освен трудовото възнаграждение за полагане на труд два часа дневно, страната е получила и доходи от залагания, както и че притежава дялове от търговско дружество. Отчел е, че ищецът е в трудоспособна възраст и няма данни за заболявания. При тези данни е приел, че липсват основания за освобождаване от заплащане на такси и разноски, тъй като не е налице трайно състояние, дължащо се на тежко здравословно състояние, възраст или други причини, препятстващи лицето да работи и реализира доходи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството на делата не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при преценката на основателността на молбата за освобождаване, съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Предвидената с посочената разпоредба възможност страната да не дължи такси и разноски за развитие на съдебното производство има за цел да осигури приложението на принципа за достъп до правосъдие на материално затруднени лица.

Преценка за наличие на основанията за това е предоставена на съда и следва да се основава на твърденията на страната, подкрепени с доказателства за тежкото материално, здравословно или семейно положение. Следователно необходимо е да се установи невъзможност за заплащане на дължимите такси и разноски, дължаща се на причини от обективен характер. Критериите за това са примерно изброени в чл. 83, ал.2, т. 1-6 от ГПК : доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост, както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без страната да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности. Решение за освобождаване от 2 такси и разноски може да бъде взето само за физически лица, за които при преценка на всички обстоятелства се налага извод, че не разполагат със средства, надвишаващи необходимите за издръжката им.

В случая, както се посочи, ищецът е декларирал доход от трудова дейност в размер на 300 лв. за полаган труд на 2 часа, собственост върху 1/6 ид. ч. от къща в с.

Смилян, обл. Смолян, както и притежавани дялове на стойност 50 лв. в дружество, което не развива дейност от 2016 г. От служебно изискани от РС справки се установява обаче, че страната получила доход от извънтрудови правоотношения – изплатени парични печалби (от хазартни залагания) в размер на 77043 лв. за предходната данъчна година.

Предвид така установеното материално състояние на страната, съдът намира, че заплащането на дължимата за производството ДТ, няма да съставлява затруднение за страната. Същата има доходи, в трудоспособна възраст е, няма данни за трайни или сериозни здравословни проблеми и не дължи издръжки на непълнолетни лица.

Следователно не се установяват обстоятелства, обуславящи извод за основателност на искането за освобождаване от държавна такса. Поради това обжалваното определение, с което това искане е оставено без уважение, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15420/01,12,2025/17,06,2025 г., постановено по гр. д. № 15141/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски за производството по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Р.

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503373 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от И. З. К., ЕГН **********; против определение № 15420/01,12,2025/17,06,2025 г., постановено по гр. д. № 15141/2025 г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски за производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода на съда, че разполага със средства за заплащане на държавна такса.

Счита, че независимо от данните от НАП за получени суми от хазартни игри, изтеглените средства са минимални и не са налични към момента. Освен това сочи, че била вписана в списъка на уязвимите лица по Закона за хазарта и очевидно се нуждае от помощ, а не следва да търпи санкции заради зависимостта си. Въз основа на изложеното иска отмяна на определението и уважаване на искането.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС е образувано по искова молба от И. З. К., ЕГН **********; против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434; и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690; с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за връщане на суми, получени въз основа на нищожни договори. Исковете са предявени частично – срещу първия ответник за сумата от 10 лв., частично от 267,06 лв.; срещу втория ответник – за сумата от 100 лв., частично от 1625,94 лв.

1

С исковата молба е предявено искане за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски за производството на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК, тъй като ищецът не разполага с достатъчно средства, за да ги заплати.

Представена е декларация за имуществено състояние от ищеца, в която се сочи, че същият притежава: 1/6 идеална част от къща в с. Смилян, Смолянска област; дялове на стойност 50 лв. в търговско дружество, което не развива дейност от 2016 г.; не притежава парични влогове; единствения получаван от него доход е в размер на 300 лв. месечно по трудов договор с работно време 2 часа дневно.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от ДТ по делото. Съображенията му са, че освен трудовото възнаграждение за полагане на труд два часа дневно, страната е получила и доходи от залагания, както и че притежава дялове от търговско дружество. Отчел е, че ищецът е в трудоспособна възраст и няма данни за заболявания. При тези данни е приел, че липсват основания за освобождаване от заплащане на такси и разноски, тъй като не е налице трайно състояние, дължащо се на тежко здравословно състояние, възраст или други причини, препятстващи лицето да работи и реализира доходи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството на делата не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при преценката на основателността на молбата за освобождаване, съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Предвидената с посочената разпоредба възможност страната да не дължи такси и разноски за развитие на съдебното производство има за цел да осигури приложението на принципа за достъп до правосъдие на материално затруднени лица.

Преценка за наличие на основанията за това е предоставена на съда и следва да се основава на твърденията на страната, подкрепени с доказателства за тежкото материално, здравословно или семейно положение. Следователно необходимо е да се установи невъзможност за заплащане на дължимите такси и разноски, дължаща се на причини от обективен характер. Критериите за това са примерно изброени в чл. 83, ал.2, т. 1-6 от ГПК : доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост, както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без страната да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности. Решение за освобождаване от 2 такси и разноски може да бъде взето само за физически лица, за които при преценка на всички обстоятелства се налага извод, че не разполагат със средства, надвишаващи необходимите за издръжката им.

В случая, както се посочи, ищецът е декларирал доход от трудова дейност в размер на 300 лв. за полаган труд на 2 часа, собственост върху 1/6 ид. ч. от къща в с.

Смилян, обл. Смолян, както и притежавани дялове на стойност 50 лв. в дружество, което не развива дейност от 2016 г. От служебно изискани от РС справки се установява обаче, че страната получила доход от извънтрудови правоотношения – изплатени парични печалби (от хазартни залагания) в размер на 77043 лв. за предходната данъчна година.

Предвид така установеното материално състояние на страната, съдът намира, че заплащането на дължимата за производството ДТ, няма да съставлява затруднение за страната. Същата има доходи, в трудоспособна възраст е, няма данни за трайни или сериозни здравословни проблеми и не дължи издръжки на непълнолетни лица.