Решение № 3833 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3833 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110213181 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на А. К. В. против Наказателно постановление № 26-4332006827/02.07.2026 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 255,65 евро и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били й отнети и 10 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за субективна несъставомерност. Моли за отмяна на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. С писмено становище оспорва жалбата, излагайки съображения по същество. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.03.2026 г., около 04:59 ч. жалбоподателят В. управлявала лек автомобил ***, ДК № ********* (собственост на А. Т. Т.) в гр. София, по ул. „Шипка“, с посока на движение от бул.

„Васил Левски“ към ул. „Сан Стефано“. При рутинна проверка, от страна на служители при ОППСДВР, същите били уведомени от ОДЧ, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДП, считано от 03.03.2026 г.

1

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: постановление на СРП; АУАН; НП; сведение; справка за регистрация; възражение; картон на водач; заповеди за компетентност; справка от ОПП-СДВР; справка от Гаранционен фонд.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, преди инкриминираната дата, както и за липса на уведомяване на собственика за цитираното обстоятелство.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП, обаче, е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.

От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е доказан и фактът на управлението му (по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП). От друга страна, обаче, в постъпилата справка няма данни собственикът да е уведомяван за предприетите действия по служебна дерегистрация (т. е. до този момент той би могъл да е наясно единствено с 2 обстоятелството, че валидността на застраховката е изтекла и в някакъв неопределен, бъдещ момент, МПС може да бъде служебно дерегистрирано, на това основание), респективно – да е бил в състояние да съобрази цитираното обстоятелство, в контекста на формална забрана за управление и уведомяване на ползвателя. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на изпълнителното деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос), поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. св, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява основателно, вкл. и в контекста на цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС.

В този смисъл и възражението за субективна несъставомерност почива на изцяло обективен и непредубеден прочит на материалите по делото и следва да бъде споделено.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. При наличие на възражение за прекомерност, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, незначителния характер на реално засегнатия интерес и приключването на делото в едно заседание (в което не е имало дори лично явяване), справедлив размер е този от 200 евро, а не – претендираните 600 евро.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а това предопределя и основателността на претенцията за присъждане на деловодни разноски, в коментирания размер – съобразно изложените мотиви.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-4332-006827/02.07.2026 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на А. К. В. била наложена глоба, в размер на 255,65 евро и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за 3 нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и били отнети и 10 контролни точки.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на А. К. В., ЕГН ********** сумата от 200 евро - деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4