Определение № 521 от 27.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. Велико Търново, 27.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ И.

ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500414 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от пълномощника на Ц. А. Ц. , срещу Определение рег. № 840 от 08.06.2026г. по в.гр.д. № 536/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Ц. срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2026г. по изпълнително дело № 20127250400223 по описа на частен съдебен изпълнител Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие при Окръжен съд Велико Търново и производството по делото е прекратено.

В жалбата се сочи, че е следвало да се проведе открито съдебно заседание пред Окръжен съд Велико Търново на основание чл. 437, ал. 2 ГПК. Навежда се, че след като съдът е разгледал делото в закрито заседание, то жалбоподателката не е имало как да докаже твърденията си. От съда се иска да отмени оспореното определение и да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от взискателя по изпълнителното дело – „Банка ДСК“ АД и от длъжниците: Г. И., „М. Инженеринг“ ЕООД, М. И., В. И. и М. И., не е подаден отговор на жалбата.

Съдът, след като обсъди наведените доводи и въз основа на представените доказателства по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима.

Същата подлежи на разглеждане от настоящия съдебен състав по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

По съществото на жалбата, съдът намира следното:

Производството по в.гр.д. № 536/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано по жалба от Ц. А. Ц. срещу Постановление за възлагане на недвижими имоти от 1

13.03.2026г. по изпълнително дело № 20127250400223 по описа на частен съдебен изпълнител Виктор Георгиев. В жалбата е изложено, че жалбоподателката е собственик на апартамент № 18 в гр. Горна Оряховица, *******, с идентификатор *** по КККР. Изложени са твърдения, че с нотариален акт от 2001г. тя е прехвърлила имота на И. П.. Посочено е, че сделката е следвало да послужи за обезпечение на договор за заем, поради което е била привидна – страните не са целели правните последици на продажба. Твърди се, че през 2004г. Г. М. е върнал заема на И.

П., но последния – вместо да върне обратно собствеността на жалбоподателката, е прехвърлил собствеността върху имота на Г. М. с нотариален акт от 2004г. Сочи се, че на 15.01.2026г. Ц. Ц. разбрала, че върху имота е насочено принудително изпълнение поради задължения на Г. и М. И.и.

Твърди се, че на 06.03.2026г. тя е завела искова молба за нищожност на сделката от 2001г. и искане да се приеме за установено, че тя е собственик на имота. Сочи се, че преди публичната продан Г.

М. е подал до ЧСИ молба, от която се установява, че е заведена искова молба. Твърди, че жалбоподателката придобила имота от 20.02.1991г., винаги е била негов собственик и оттогава до днес владее и ползва имота, като никой не е оспорил собствеността й. Излага се, че въпреки това ЧСИ е провел публична продан на 09.03.2026г. и е възложил имота с Постановление от 13.03.2026г.

Изложени са твърдения, че жалбоподателка е владяла имота включително и по време на налагане на възбраната върху него. С тези доводи и на основание чл. 435, ал. 4 ГПК от нейна страна се обжалва постановлението за възлагане на недвижим имот. Отправя се искане за спиране на изпълнителното дело до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Иска се да бъдат допуснати до разпит свидетели – за установяване твърденията в жалбата.

Във връзка с жалбата са постъпили писмени възражения от „Банка ДСК“ АД, в които е посочено, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателката не е сред кръга от лица по чл. 435, ал. 3 ГПК. От съда се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане.

Постъпило е становище от ЧСИ Виктор Георгиев, с което жалбата се оспорва като недопустима, с твърдения, че на 11.03.2025г. – при описа на недвижимия имот, жалбоподателката е присъствала лично и се е съгласила да изпълнява качеството „управител“ на имота. В тази връзка се сочи, че още тогава тя е узнала за насочване на изпълнението срещу този имот, поради което жалбата е просрочена. Развити са съображения за неоснователност на жалбата.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, намира следното:

Видно от материалите по изпълнителното дело, същото е образувано по молба от „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД от 09.03.2012г., срещу длъжниците Г. И., „М. Инженеринг“ ЕООД, М.

И., В. И. и М. И. (за вземания по изпълнителен лист от 10.02.2012г. по ч.гр.д. № 206/2012г. по описа на Районен съд Горна Оряховица). По молба на взискателя „Банка ДСК“ АД от 11.11.2024г. (с вх. № 38589 по описа на ЧСИ – на л. 1654, том IV от изпълнителното дело) изпълнението е насочено върху апартамент № 18 в гр. Горна Оряховица, *******, с идентификатор *** по КККР, възбранен на 23.03.2012г. (по искане за вписване на възбрана от ЧСИ с изх. № 3987 от 21.03.2012г. на л. 71, том I от изпълнителното дело), собственост на Г. М. И. и М. З. И.. На 11.03.2025г. е извършен опис на имота (документиран с протокол № 1580 на л. 1771 – л. 1772, том IV от изпълнителното дело), за което е съставен протокол за опис на недвижим имот, видно от който достъп до имота е осигурен от Ц. Ц., която е изложила твърдения, че живее на адреса и е дала съгласие да бъде „управител“ на имота за целите на изпълнителното дело.

От ЧСИ е проведена публична продан на имота, като е издадено Постановление за 2 възлагане на недвижим имот от 13.03.2026г. (на л. 1988, том IV от изпълнителното дело), с което същият е възложен на лицето И. И. И.. Посоченото постановление е атакувано от жалбоподателката с подадената до Окръжен съд Велико Търново жалба.

Съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В чл. 435, ал. 4 ГПК обаче е дадено право и на трети за изпълнението лица да обжалват действията на съдебния изпълнител, но само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

От прочита на тези разпоредби, може да се направи извод, че на третите лица е дадена възможност да обжалват всички обжалваеми действия, извършени от частния съдебен изпълнител (в това число и постановлението за възлагане) – ако изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на възбраната се намират в тяхно владение.

В случая от Ц. Ц. е подадена жалба, в която са изложени твърдения, че процесният недвижим имот се е намирал в нейно владение от 1991г. до момента на подаване на жалбата.

Развити са съображения, касаещи собствеността върху имота. Наред с това тя действително е установена в имота при извършения опис на 11.03.2025г. и е заявила, че е лице, което живее в имота.

При горните факти, съдът намира, че в жалбата са изложени достатъчно твърдения, които обосновават нейната допустимост. В тази връзка процесуалната легитимация (правото на жалба) произтича от наведените в жалбата твърдения. В случая в жалбата се съдържат такива, които са в насока, че жалбоподателката е осъществявала владение върху недвижимия имот към момента на налагане на възбраната. Дали тези твърдения ще бъдат установени, е въпрос на бъдеща преценка, която следва да се осъществи след провеждане производство по чл. 437, ал. 2 ГПК. В случая освен твърденията на жалбоподателката, са налице и обективни данни, че същата се е намирала в имота към момента на извършване на описа, което и в практиката се приема за достатъчна индиция, даваща право на лицето да подаде жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК – Решение № 57 от 16.09.2013г. по т.д. № 929/2011г. по описа на II търг.отделение на ВКС.

Въпросът за собствеността върху имота не подлежи на преценка при проверка допустимостта на жалбата, а следва да бъде обсъден по съществото на спора – арг. от чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК. Както правилно е посочено в атакуваното определение „владението“ предполага установяването на сложен фактически състав, включващ няколко елемента. Преждевременна е обаче преценката, че няма никакви доказателства в тази насока, тъй като от една страна преценката за допустимост (в това число процесуална легитимация) се извършва по твърденията на страната, а не въз основа на доказателства. От друга страна – по делото са налице данни, че жалбоподателката се е намирала в имота към момента на описа, а освен това от нея са посочени евентуални доказателства, за доказване на твърденията й, в това число и твърденията, че е владелец на имота.

С оглед естеството на исканите доказателства (вкл. и свидетелски показания) и нормата на чл. 437, ал. 2 ГПК, е било необходимо провеждане на открито съдебно заседание за събирането им и последващата им преценка.

В заключение може да се посочи, че жалбата е процесуално допустима по смисъла на чл.

435, ал. 4 ГПК, като в нея са изложени нужните твърдения, обосноваващи процесуалната 3 легитимация на жалбоподателката, като са налични писмени доказателства, установяващи, че тя живее в имота, срещу който е насочено действието по принудително изпълнение. Налице са и искания за доказателства, които в жалбата се твърди, че ще установят твърденията й. Това е достатъчно да се приеме, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Несъстоятелни са доводите в становището на ЧСИ за недопустимост на жалбата поради неспазен срок, тъй като същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Не могат да се приемат и доводите на взискателя, че кръгът от лица, имащи право на жалба е лимитативно установен в чл. 435, ал. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК дава възможност на третите лица да обжалват всички действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване (без да изключва постановлението за възлагане от тях).

При изложеното до тук обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Окръжен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия, чрез разглеждане на жалбата по същество по реда на чл. 437, ал. 2 ГПК. Няма основание да бъде уважено искането делото да се връща на друг състав, тъй като актът е бил по допустимостта на жалба, а след като този въпрос е разрешен с настоящото определение, съдебният състав следва да разгледа същата по същество.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 840 от 08.06.2026г. по в.гр.д. № 536/2026г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Ц. срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.03.2026г. по изпълнително дело № 20127250400223 по описа на частен съдебен изпълнител Виктор Георгиев, рег. № 725, район на действие при Окръжен съд Велико Търново и производството по делото е прекратено.

Връща делото на Окръжен съд Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4