Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 151/2023
Вид
Решение № 30
Подписан
22.01.2024
Състав
Христо Лазаров, Николай Метанов, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.88 · Закон за енергетиката
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 - чл.62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60 - чл.62 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.161, ал.1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Метанов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20231001000151 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№263456 от 30.01.2023 г. по описа на Софийски градски съд на „ГАСТХАУС“ ЕООД, ЕИК 109582033, чрез адв. В. С. ПАК, срещу Решение № 260743 от 29.12.2022г., постановеното по търг.дело №2571 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-9 състав, с което е отхвърлен предявения от

„ГАСТХАУС“

ЕООД,

ЕИК

109582033, против

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК 130277958, иск с правно основание чл.61 ЗЗД за заплащане на сумата 323 667 лв., представляваща заплатените от „ГАСТХАУС“ ЕООД средства за изграждане монтиране на съоръжение, представляващо Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЯ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268 м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и със събраните по делото доказателства и установените факти и обстоятелства, както и направените правни изводи от съда, по подробно изложени съображения, като се иска да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде уважен предявения иск, като основателен и доказан, и му бъдат присъдени сторените разноски за настоящата съдебна 1 инстанция и в първоинстанционното производство.

Поддържа, че е направил възражение за нищожност на договора за присъединяване предвид липсата на предмет на същия, което не е разгледано. Дори и да се приеме, че договора не е нищожен, счита, че съда е възприел тезата на ответника без да тълкува волята на страните във връзка с изграждането на процесното съоръжение, като в тази насока са развити подробни съображения за предмета на процесния договор и относимата правна уредба.

Съда неправилно приема, когато коментира Наредбата за присъединяване, че с нея са уредени вещните права за собственост, респ. строеж и сервитутни права.

В исковата молба е посочено, че от разпределителното дружество са издали с изх. № 1200592209/13.03.2012г., становище относно условията за присъединяване на „ФЕЦ“ на дружество „ЕКОВАТ - СБ“ ЕООД, в което съгласно т. 4 присъединяването на „ЕКОВАТ - СБ“ ЕООД, ставало чрез реконструкция на въздушен електропровод в участъка от 20 KV „Яхиново“ с. Яхиново до с. Крайници и процесните кабели изграден от „ГАСТХАУС“ ЕООД. Т.е. ответното дружество след като е поставило под напрежение процесното съоръжение използва същото за собствените си дейности.

Ищецът е продължил да води работата в чужд интерес, тъй като вече е ангажирал изпълнител за ремонта на процесния ВЕЛ, на когото е дължал заплащане за извършената работа, като е считал, че след като изгради процесното съоръжение, ответника ще придобие собствеността върху него, като заплати неговата стойност, за което е овластен от издадената му лицензия за оператор на електроразпределителната мрежа на територията на Югозападна България и разпоредбите на ЗЕ. Ищецът не може да постави под напрежение съоръженията и не може да осъществява достъп и пренос на електрическа енергия през тях, а и няма негов обект, който да бъде електрозахранен. Самото наименование „договор за присъединяване“ предполага конкретна цел, към която се стремят страните - нещо което ще се присъедини, като при липсата на това нещо, се постига различен резултат.

За процесното ел. съоръжение е представено разрешение за строеж от 25.06.2009г.

Във връзка с възраженията на ответника, че не е изпълнен договора за присъединяване от страна на ищеца, се поддържа, че същия е без предмет, тъй като липсва обект на ищеца, който да бъде присъединен към разпределителната мрежа на ответника.

Налице е изключение в процедура по присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа /при условие, че съществува обект за присъединяване/, която е уредена в чл. 20 на Наредба № 6 от 9 юни 2014г.

По отношение на разпоредбите на Наредба № 6 съда в мотивите си неправилно сочи, че това е приложимата правна рамка, като конкретизира чл. 20, ал. 7 от Наредба № 6.

Разпределителното предприятие трябва да осъществи процедура по реда на ЗОП. До колко има заобикаляне на законови разпоредби е извън предмета на спора, но ответникът е възложил на ищеца да изгражда процесното съоръжение по реда на чл.20, ал.5 от Наредба №6, което ищеца е сторил, след съгласуване и одобрение от ответника.

2

Според въззивника, съдът неправилно приема, че няма договорено нещо различно спрямо предмета на първоначалния договор. Съгласуването и приемането на извършената работа и нейните етапи, не са анекси към първоначалният договор, които ответника няма как да изисква да бъде изпълнен, при положение, че липсва обект на ищеца.

По времето на сключването на договора за присъединяване на ищеца са възложени СМР, които надхвърлят собствените му нужди и намерения от една страна, а от друга след като е било ясно, че присъединителните съоръжения не се изграждат за обект на ищеца и конкретно процесното съоръжение става част от разпределителната мрежа, е продължило изграждането, но по друг ред. В договора за присъединяване в чл.12 е и предвидено, че разпределителното дружество има право да ползва изградените съоръжения, за присъединяване на други потребители.

Размерът на обогатяването на ответника е стойността в размер на процесната сума, тъй като Кабелни линии 20 kV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 kV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268м. се ползват единствено и само от ответната страна. Изградени са електрически съоръжения за пренос и достъп на електрическа енергия в полза на ответника, след съгласувани проекти и поставяне под напрежение от същия и разрешение за ползване, а не съоръжения за присъединяване на обект на ищеца.

Налице е единствената правна възможност, предвидена в разпоредбите на чл.61, ал.1 и ал.2 ЗЗД, т.е., касае се за обезщетение при гестия в хипотезата на интерес на гестора - чл.61, ал.1 и ал.2 ЗЗД, доколкото ищецът с предприетите СМР по разпределителната мрежа на ответника е изпълнил задължения на доминуса, свързани с осъвременяване, поддържане и експлоатация на разпределителната мрежа, чието задължение е на дружеството ответник, съгласно притежаваната от него единствена за този регион Лицензия № Л-135-07/13.08.2004г., а именно дейността „разпределение на електрическа енергия“ съгласно чл.88 ЗЕ.

Противоречиви са изводи на съда относно: предприетите от ищеца действия по смисъла на чл.20, ал.5 от Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи и неустановеното по делото прекратяване на облигационната връзка между страните е прекратена на някое от основанията, уговорени с нея, т.е. изграденото процесно трасе е част от предвидената по договора работа и не е извършено нещо извън предмета на договора, и изводите, че липсва правно проявление в правната сфера на ответника; по делото е установено и не се спори, че дейностите по изграждане на съоръженията за присъединяване не са напълно изпълнени и същите са частично изградени; собствеността върху частично изградените съоръжения не е прехвърлена на ответника.

Неправилен е извода на съда, че липсата на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на процесните съоръжения в полза на ответника, правели недоказани твърденията на ищеца, че предприетите от него действия са единствено в полза на ответното дружество.

3

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/, ЕИК 130277958 ответник по въззивната жалба, е представило отговор, в който поддържа становището за неоснователност на жалбата, съответно за правилност и законосъобразност на постановеното решение, като претендира разноски пред въззивната инстанция. Излага подробни съображения относно: правната квалификация на предявения иск и оплакванията във въззивната жалба, като твърди, че се прави опит за подмяна на предмета на делото; възраженията за неправилно тълкуване на договора и приложимите правни норми; твърдяната нищожност на ДПЕРМ № Р200007094/07.11.2008г., поради липса на предмет; недоказаност на релевантния за фактическият състав на воденето на нужда работа без поръчка факт за липса за надлежно възлагане от въззиваемия; недоказаност, неопределеност и неопределяемост на размера и стойността на осъществената от гестора работа; недоказаност на друг релевантен за фактическия състав на воденето на чужда работа без поръчка факт, а именно работата да е извършена изцяло в интерес или и в интерес на въззиваемия; неизпълнението на задълженията на въззивника по сключеният договор, поради неизграждаие на всички договорени съоръжения и неоснователността па твърденията му за съгласувано между страните поетапно изграждане на същите; поддържа възражение за давност, направено в отговора на исковата молба.

В случай, че бъде уважена въззивната жалба и бъде отменено обжалваното решение, иска поддържа направени в отговора на исковата молба две възражения за прихващане, както следва: 1. С цената за присъединяване - в размер на 42 270 лв. с ДДС за цена присъединяване, уговорено в чл.19, ал.2 от сключения договор за присъединяване между страните ДПЕРМ № Р2 00007094/07.11.2008г.; 2. С неустойка по чл.21 от ДПЕРМ, във вр. с чл.6, ал.2 от ДПЕРМ – 24 839,56лв. без ДДС или 29 807,47лв. с ДДС, съобразно съдебно - оценителна експертиза по делото.

Във въззивното производство е представена частна жалба вх.№266708 от 24.02.2023г. по описа на Софийски градски съд от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

БЪЛГАРИЯ“ АД/, ЕИК 130277958, против определение №260359 от 13.02.2023г., постановеното по търг.дело №2571 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-9 състав, с което е оставено без уважение искането на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“

АД / с предходно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД /, ЕИК

130277958,за увеличаване на присъдените му като ищец разноски с решение

№ 260743 от 29.12.2022г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено и да бу бъде присъден пълния размер на заплатения адвокатски хонорар от 13 500лв. без ДДС или 16 200лв. с ДДС по чл. 20, ал.1, т.1, подточка 1.2, по договор за правна защита и съдействие № 17-570/21.12.2017г.

4

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК „ГАСТХАУС“ ЕООД е представило отговор на частната жалба – становище вх. № 7493 от 30.03.2023г. по описа на САС/л.55/, в който поддържа становището за неоснователност на същата, по подробно изложени съображения.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Софийски градски съд е сезиран с искова молба вх. № 110384 от 22.08.2017г. по описа на съда, с която „ГАСТХАУС“ ЕООД, ЕИК 109582033, е предявил иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД /с предходно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД/, ЕИК 130277958, за сумата от 323 667,00лв., представляващи сумата за действително платени от „ГАСТХАУС“ ЕООД средства за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на трасе представляващо Кабелни линии 20 KV 2 бр. - от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268м., съгласно представени платежни нареждания и счетоводна справка.

С първоначалната искова молба е предявен и евентуален иск за същата сума - 323 667,00лв., на основание чл.59 ЗЗД, производството по който е прекратено с влязло в сила определение № 826 от 12.02.2018г., постановено по търг.дело №2571/2017г. на СГС, ТО, VI-9 състав.