Решение № 4086 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4086 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря Г. ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110160527 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Сънфудс България“ ЕООД срещу Т. А. К., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични вземания за сумите, както следва: 1500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на квалификация от 24.09.2021 г. към трудов договор № 191/22.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и 52,92 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.03.2022 г. до 07.07.2022 г., за които суми по ч. гр. д. № 716/2022 г. по описа на РС – Девня, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.07.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор № 191/22.02.2021г., по силата на който Т. А. К. била назначена на длъжност „ресторантски работник“ в ресторант „Гранд Мол Варна“ с адрес .............. Сочи, че между страните е подписан Договор за повишаване на квалификация от 24.09.2021 г., по силата на който ответникът се задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване, като в случаи че прекрати едностранно правоотношението преди изтичане на посочените срокове, страните приемали, че е налице пълно неизпълнение на договора, поради което и служителят дължал неустойка в размер на 1500 лева. Твърди, че първият от двата курса бил проведен и успешно завършен от ответника на 17.11.2021г. Сочи, че с молба с вх. №1934/02.01.2022 г. Т. А. К. го уведомила, че считано от 03.03.2022г. прекратява трудовото си правоотношение с ищеца, поради което въпреки планирането му вторият от обучителните курсове не бил проведен. На 09.01.2022г. върху същия хартиен носител на подаденото предизвестие било обективирано изявление от ответника, че желае да прекрати трудовото си правоотношение с ищеца от 10.01.2022г., при което няма да отработи остатъка на предизвестието си. С оглед изложеното ищецът издал 1 заповед № 1658/10.01.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 13.01.2022 г.. Твърди, че в тази хипотеза за служителя възникнало задължението да плати на работодателя неустойката по чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията му. До ответника по Телепоща била изпратена покана за доброволно изпълнение на това задължение в 14-дневен срок от получаване на поканата. Пратката била върната с отбелязване „непотърсена“ на 02.03.2022 г. С оглед изложеното претендира мораторна лихва. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Изтъква противоречия между твърденията на ищеца и представените от същия доказателства. Оспорва наличието на валидно трудово правоотношение между страните. Прави възражение за нищожност на договора за повишаване на квалификацията, като в тази връзка излага, че същият преследвал различни цели от обявеното му съдържание. Поддържа, че ищецът не доказва изпълнението на задълженията си по този договор. Оспорва неустоечната клауза като нищожна поради противоречието й с добрите нрави. При условията на евентуалност иска намаляване размера на неустойката поради прекомерност. Иска от съда да прекрати производството по делото или да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото трудов договор № 191/22.02.2021 г., сключен между „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Т. А. К. по силата на същия последната е заемала длъжността „готвач, заведение за бързо хранене“, отговаряща на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание - „ресторантски работник“, с място на работа: гранд Мол Варна на адрес гр. Варна, ул. ул. „Андрей Сахаров“ № 2.

По делото е представен договор за повишаване на квалификация от 24.09.2021 г., сключен между същите страни на основание чл.234 КТ, съгласно който работодателят се е задължил да проведе на работника курс за повишаване на квалификацията за длъжността „Мениджър“, която последният се е задължил да усвои (чл.1). Предвидено е работодателят да подготви и проведе обучението за повишаване квалификацията на служителя под формата на два курса - „Basic Shift Management Class“ (основен курс за управление на смяна) и „Advanced Shift Management Class“ (курс за управление на смяна за напреднали) (чл.2), в срок от шест месеца от датата на подписване на договора (чл.3) - т.е. в срок до 24.03.2022 г., като курсът „Basic Shift Management Class“ (основен курс за управление на смяна) е с продължителност три дни и ще се проведе в гр. София (съгласно чл.4), а шест месеца след завършване на курса по чл.4 работодателят провежда втория курс „Advanced Shift Management Class“ (курс за управление на смяна за напреднали) с продължителност три дни и място на провеждане гр. София (чл.5). В договора е предвидено, че работодателят уведомява служителя за дните на провеждане на курсовете поне три дни преди тяхното начало (чл.6) и заплаща на служителя по време на обучението трудово възнаграждение в размер, уговорен в трудовия договор (чл.7) В случай че служителят не е с постоянно или временно местожителство в гр.София, работодателят поема за своя сметка транспортните разходи, спането и храната на служителя по време на курса (чл.8). Работодателят ангажира лектори и подготвя програма за провеждане на курсовете, която предоставя на служителя (чл.9). Предвидено е всички разходи за учебни материали, наем на зали, хонорари на лектори, кафе паузи, обяд и др., свързани с провеждане на курсовете са, да бъдат за сметка на работодателя (чл.10). След успешно завършване на курсовете за повишаване на квалификацията служителят получава сертификат, издаден от работодателя (чл.11).

2

В договора за повишаване на квалификация е уговорено, че служителят се задължава да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване (чл.12), както и че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл.12, независимо дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията, страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на договора и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1500 лв. (чл.13).

С молба вх. № 1934/02.01.2022 г. Т. А. К. е отправила искане до работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение с двумесечно предизвестие, считано от 03.03.2022г. Върху същата молба е обективиран ръкописен текст с посочен автор Т. А., в който се съдържат искане за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от 10.01.2022г. и изявление, че същата няма да отработи остатъка от предизвестието си.

Със заповед № 00001658/10.01.2022 г., на основание чл.326, ал.1, т.1 и чл. 326, ал. 2 КТ, трудовото правоотношение на Т. А. К. на длъжност „Мениджър (салонен управител)“ е прекратено, считано от 10.01.2023г., като на лицето е удържано обезщетение за неспазено предизвестие от 38 работни дни в размер на 1520 лв.

Видно от справката за актуално състояние на действащи трудови договори за Т. А.

К. за периода от 22.02.2012г. до 10.01.2022г., издадена от ТД на НАП-Варна, между страните са регистрирани три такива – от 25.02.2020г. прекратен на 01.04.2020г., от 02.06.2020г., прекратен на 03.10.2020г. и от 22.02.2021г., изменен с допълнително споразумение от 17.11.2021г., прекратен на 10.01.2022г.

В тази връзка по искане на ответника след задължаването му по реда на чл. 190 ГПК ищецът е представил подписаното между страните допълнително споразумение №1035 от 18.11.2021г. към трудов договор № 191 от 22.02.2021г. , съгласно което считано от 01.12.2021г. Т. А. К. заема длъжността „Салонен управител“, която отговаря на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание длъжност „Мениджър“. В чл. 10 от споразумението е предвидено, че в случай, че трудовото правоотношение се прекрати по инициатива или по вина на служителя работодателят може да търси възстановяване на разходите, които е направил във връзка с фирмената квалификация или обучение на служителя.

По делото е представено извлечение на резултатите от проведено в периода 1517.11.2021 г. в гр. София и гр. Пловдив обучение „Basic Shift Management C ourse“, от което е видно, че Т. К. е получила резултат от финален тест 87,50%, за което й е поставена оценка „В“.

Представени са извлечения от кореспондениця по имейл, от които се вижда, че в отговор на изпратено съобщение от ........... от 30.12.2021г., на 10.01.2022г. в изпратен имейл от BG [email protected], в който се съдържа уведомление, че Т. К. няма да посети курса ASMS#120, тъй като е решила да напусне без да спази предизвестието си.

По делото е представено извлечение от публичен Регистър за издадени документи към Национална агенция за професионално образование и обучение, в който се съдържат данни за завършено обучение на курсиста Т.К., с ЕГН, идентично с това на ответника, с наименование на курса BSMC№120, с дата на започване - 15.11.2021 г. и дата на завършване - 17.11.2021г.

До ответника е изпратена чрез Телепоща покана за плащане на сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по чл.13 от договора за повишаване на квалификацията в 14дневен срок от получаването й. Видно от известие за доставяне, поканата се е върнала като неполтърсена на 02.03.2022 г.

В проведеното на 13.02.2024г. открито съдебно заседание по делото са събрани 3 гласни доказателства чрез разпита на свидетеля ...........................- служител на ищеца, които след дължимата се внимателна им преценка и анализ съдът кредитира като обективни, последователни и безпротиворечиви. От разпита на свидетеля се установява, че в качеството й на лектор същата е провела обучение с учаситето на Т. К. през месец ноември 2021г. в гр.

Пловдив в зала в ресторант на „Макдоналдс“. Свидетелката разяснява, че Т. е била планирана и за втори обучителен курс, но не е взела участие в него, защото напуснала работа. Сочи, че задължително условия за кариерно израстване е явяването на курс за повишаване на квалификацията след подписан договор по утвърден от работодателя образец, като при нормални условия такива обучения се организирали ежемесечно и включвали между 15 и 22 участника, а в условията на епидемичната обстановка, предизвикана от разпространението на КОВИД-19 в страната, курсовете се провеждали порядко и с по-малък брой участници.

Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда като неотносими.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което връчителят е събрал сигурни данни, че лицето не живее на адреса. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

С оглед на установената идентичност между съдебно предявените вземания в настоящето производство и вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, както и спазването на срока по чл. 415 ГПК, съдът достига до извод за процесуалната допустимост на производството по делото.