Акт от 02.10.2019, Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№

356 гр. Габрово, 02.10.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ при секретаря

ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия Атанасов гр. д. №

728 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ЕТ „Добруджанка – Васил Михайлов” гр. Габрово, с пълномощник адвокат Р.Т., против «Енерго Про Енергийни услуги» ЕООД гр. Варна.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на ел. енергия в недвижим имот, находящ се на адрес в гр.

Габрово, ул. „******" №2, като ползваната ел.енергия на този адрес се заплаща на ответника по негова партида с клиентски номер ********** за абонатен номер 1345152, записан на името на ищцовото дружество. На горепосочения адрес е получена фактура от ответното дружество с №**********/21.03.2019г. за сумата от 1056.46лв. Сумата по фактурата е формирана на основание начислени служебно по констативен протокол общо 5280.3000 кВТч. ел.енергия за периода от 07.09.2018г. до 05.12.2018г.

Ищецът счита, че не дължи сумата по корекция поради което оспорва издадената фактура да е с основание за доставка на ел.енергия, която да е реално доставена, измерена и получена ел.енергия въз основа на годно и сертифицирано средство за търговско измерване при действието на договор при общи условия за продажба на ел.енергия между него и ответника за посочения във фактурата обект, както и оспорва дължимостта на всички видове мрежови услуги начислени от страна на

„Електроразпределение-Север" АД.

Ищецът счита, че ответникът прилага неправилно, при злоупотреба с право, закона спрямо ищеца. Подържа, че за да издаде процесната фактура за корекция, ответникът се е възползвал от неправомерното поведение на служителите си и служителите на „Електроразпределение-Север"АД, изразяващо се в съставянето на частни документи с невярно съдържание, които ищецът изцяло оспорва по съдържание и като съставени в негово отсъствие. Потребителят не дължи процесната сума на ответника, а ответникът съгласно издадения му лиценз има право само и единствено да бъде краен снабдител и да продава ел.енергия, но не и да принуждава потребителите писмено да поемат задължение за заплащане на суми чрез спиране на ел.захранването им.

„Електроразпределение-Север"АД, считано от месец 01.2007 г. и към датата на корекцията не притежава правомощие да извършва дейност по продажба на ел.енергия. Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката, бившият монополист в преноса и продажбата е преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице - настоящия ответник, което дружество се явява новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на „Електроразпределение-Север"АД.

Нито в Закона за енергетиката, нито в договора за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. Законът за енергетиката (след последната редакция през 2013 г.) само препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи случаите и на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е регламентирана в договора за покупко-продажба на ел.енергия. Казано с други думи основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ, нито в Правилата за измерване на количеството ел.енергия, нито в ОУ на двете дружества. ОУ на „Електроразпределение-Север"АД, а именно клаузите на ОУ уреждащи корекционната процедура ищецът счита за нищожни по силата на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и счита, че като такива не могат да обвързват потребителите на ел.енергия.

За ищеца не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума. Чл. 98а, ал.3 от Закона за енергетиката определят законовите изисквания, които следва да бъдат изпълнени, за да влязат в сила ОУ, а именно: ОУ трябва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен всекидневник. ОУ на ДПЕЕЕМ на които ответникът основава извършването на корекцията са изменени и допълнени с Решение ОУ-ООб/21.07.2014 г. на КЕВР. Тези изменения не са публикувани в местен по смисъла на закона ежедневник за гр. Габрово и съответно не са влезли в сила по отношение на потребителите, както не са публикувани и старите ОУ на двете дружества. Ищецът не е запознат със съдържанието на същите, като те са неприложими в отношенията между страните.

Към момента на извършване на проверка не са били в действие и нормите на чл. 47-51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия , приети от КЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. (Обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), като при липса на ПИКЕЕ съставеният констативен протокол не може и не е годно документално основание за пораждане правото на корекция за ответното дружество. КП е частен документ и то с невярно съдържание.

Нито в чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, нито в чл. 51 от ПИКЕЕ е установено задължението за заплащане на процесната сума именно от ищеца (дори да се приеме, че ищецът е потребител-краен клиент, на ел.енергия в случая).

Отношението между „Енерго-Про Енергийни услуги" ЕООД и „Електроразпределение-Север"АД не се опосредява от крайния клиент по смисъла на пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Въпреки, че към датата на корекцията електроразпределителното предприятие

„Електроразпределение-Север"АД (ЕРП) притежава лиценз само за пренос на ел. енергия, същият си е позволил да начисли процесната сума в тежест на крайния клиент, в частност - на ищеца, ако се приеме, че той е крайния клиент за процесната фактура. Тъй като се касае за дейност, която може да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, то съвсем ясно е, че след като „Електроразпределение-Север"АД няма правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко би имал правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия.

Размерът на паричната сума по корекцията е произволно определен, при това от лице без пълномощия за това.

Също произволно е и „начислена" сумата, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия като търговска стока по договор при ОУ. За ищеца не съществува обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и той не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.

Нормативна уредба, съдържаща се в раздел IX от Правила за измерване количеството електрическа енергия, в сила от 12.11.2013г. по съдържание е идентична с чл. 25 от ОУ на „Електроразпределение-Север"АД. Изолирано от останалите норми на закона, съдържанието на този раздел на тези правила, сочи на възможност за служебна корекция по партида на потребителя (краен клиент). Но изолирано и буквално тълкуване при правоприлагането не е допустимо да се използва, особено при подзаконов нормативен акт. Настоящата корекция на сметки чрез процесната фактура е недействителна, съответно нормите в раздел IX от ПИКЕЕ са нищожни по договор с клиенти на ел. енергия. Липсва и в случая не съществува вина на потребителя, краен клиент, за причиненото неправилно измерване/неизмерване чрез СТИ. В тази връзка се оспорват, като нищожни, чл. 17, ал.1 и т.6 от ОУ на „Електроразпределение-Север"АД, тъй като с тези норми на крайния клиент е вменено задължение/респ. предвидена отговорност, чието изпълнение закона безусловно поставя да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си представлява неравноправна норма и по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Горецитираните правила представляват подзаконов нормативен акт, издадени в изпълнение на определен закон (в случая ЗЕ) и като такива следва да не противоречат на закона, съответно не следва да въвеждат (изменят) по-големи задължения от тези, които въвежда закона. В този смисъл правилата са нищожни в частта им на безусловно вменяване в тежест на битовия и небитовия краен клиент на задължение за плащане на пари без да е налице доставка на ел.енергия по см. на ЗЕ (чл. 46 от ПИКЕЕ).

Коментираните правни норми от ПИКЕЕ и общите условия противоречат на закона. С това в конкретния случай корекционната процедура е нищожна.

Твърди се, че на този адрес от ищеца не е потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от КЕВР цени за ел. енергия. Касае се за липса на измерено количество ел.енергия от законно монтиран и сертифициран електромер (тоест за липса на „доставка на ел.енергия" по см. на ЗЕ). Извършената корекция на сметки визира схема на свързване/електромер, който вероятно не е обслужвал процесния адрес. Потребителите при общи условия дължат на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел.енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. От потребителя на ел.енергия не може да бъде търсена, каквато и да било отговорност, по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са негова собственост. Всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани неизправности на измервателните средства, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение и прилагане на нищожни правни норми. Още повече в конкретния случай измерването на ел.енергия се е осъществявало от незаконно монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, монтирано в заключено ел. табло, ключ от което не е предоставен на потребителя и същия е напълно лишен от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ. върху контролните му знаци /пломби и холограмни стикери/.

Ищецът не знае нито какви са схемите на свързване, нито какви са характеристиките на СТИ, нито какви мерки за защита против неправомерни въздействия са били предприемани от собственика на СТИ и таблото; предполага се, че след като е монтиран от съответния лицензиант, то този електромер е трябвало да бъде защитен от неправомерно въздействие.

Нито в Закона, нито в договора за продажба на ответника е предвидена твърдяната отговорност в размер на процесната сума. В случая с предимство се прилага Закона за защита на потребителите на основание на § 1 от ДР на ЗЗП, който предвижда, че при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по - висока степен на защита на потребителите, в случая това е именно ЗЗП. Очевидно е, че наличието на законови, респ. подзаконови разпоредби (ПИКЕЕ-2013г.), които противоречат на правата на потребителите е осъзнат от законодателя риск, срещу който той е противодействал като е дал приоритет на нормите, гарантиращи тяхната (на потребителите) защита в по-висока степен. Ето защо доколкото ответникът би се позовал на потестативно право за корекция, уредено в общите му условия, или в ОУ на „Електроразпределение- Север"АД или в ПИКЕЕ, то това право е нищожно, противоречащо на императивни правни норми от по-висок ранг, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, доставката на ел.енергия по договор с краен клиент, освен това противоречат на интереса на потребителя.

В подкрепа на горното е и факта, че всички предходно съществуващи идентични процедури по реда на ЗЕЕЕ, чл. 49 от НППРЕМПП, чл. 24 от ОУ „Електроразпределение-Север"АД са изрично признати за нищожни. (Р-ние 205/03.09.2013г. по т.д. № 37/2011, 2 ТО ВКС, постановено след допускане до касация именно с оглед промените в ЗЕ от 07.2012г.).

Дори да се абстрахираме от факта, че нищожната корекционна процедура cе въвежда с подзаконов нормативен акт в нарушение на ЗНА, то тя винаги ще бъде в пряка колизия с норма от по-висок нормативен акт, а именно ЗЗП, чиито преходни разпоредби изрично сочат, че при колизия на норми се прилага ЗЗП. Към момента на извършване на процесната проверка - 11.08.2018., нито едно от двете условия не е било налице.