Решение № 445 от 26.10.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Пещера, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100425 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.55 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от М. П. А. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“**“ **, чрез пълномощник адв.К. срещу ответника „Сити Кеш“ООД с ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление:гр.София ,ул.“**,представлявано от Н. П. ,в която твърди,че на 07.06.2024 страните в настоящото производство сключили Договор за потребителски кредит № 1087589 като съгласно клаузите на договора на ищцата била заета сумата от 1600 лева или 818.07 евро.Сочи още ,че ищцата като физическо лице действала като потребител ,а при получаване на заемната сума на същата не бил представен екземпляр от договора,ведно с общи условия ,а само погасителен план,с оглед на което не било спазено изискването на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1 от ЗПК ,което водело до недействителност на договора. Твърди се още ,че за периода от 08.07.2024 година до датата на исковата молба ищцата заплатила на ответното дружество сумите по договора съгласно представения й погасителен план като същите били формирани като сбор от: част от главница,възнаградителна лихва и неустойка по договора.Заемната сума по договора следвало да се върне чрез 9 погасителни вноски ,като три от 1 тях били за сума от 60 лева(30.68 евро) и шест погасителни вноски всяка в размер от 302.74 лева(154.89 евро).Дължала се и неустойка по договора в размер от 1045.56 лева или 534.59 евро,като всяка вноска била в размер от 338 лева(172.82 евро).Така общо дължимата сума драстично надвишавала заемната сума като с оглед на недействителност на заемното правоотношение всичко заплатено над заемната сума е било получено при начална липса на основание и като такова подлежи на връщане.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 10 евронедължимо платена за периода от 07.06.2024 година до датата на предявяване на исковата молба ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 01.04.2026 година до окончателното й изплащане.Претендира и присъждане на направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който изразява становище,че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.Сочи се ,че заплатените от ищцата суми са въз основа на сключен между страните в настоящото производство договор за потребителски кредит № 1087589/07.06.2024 година.

С протоколно определение № 365 от 13.10.2026 година на основание чл.214 от ГПК е допуснато увеличение в размера на иска от 10 евро на 737.28 евро.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за потребителски кредит

№ 1033252 от 07.06.2024 година ;Стандартен европейски формуляр и искане за сключване на договор за кредит № 9380048 се установява ,че на 07.06.2024 година М. П. А. е заявила искане до „Сити кеш“ ООД за отпускане на заем, въз основа на което страните в настоящото производство са сключили договор за потребителски кредит № 1087589 от 07.06.2024 година ,по силата на който „Сити кеш“ ООД гр.София в качеството на кредитодател предоставя в заем на М. П. А. в качеството й на 2 кредитополучател сумата от 1600 лева –платима в брой (като договорът има характер на разписка ),с начин на издължаване чрез месечни вноски-9бр. като първите три от 66 лева-всяка и 6 вноски от 302.74 лева –всяка, при фиксиран лихвен процент от 45 % и ГПР от 55.17 %.В договора е разписано и обезпечение-поръчител или банкова гаранция като общата сума дължима от кредитополучателя е в размер на 1996.44 лева.Съгласно чл.5 от договора страните се споразумяват ,че договорът ще бъде обезпечен с едно от следните обезпечения:безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица,което обезпечение следвало да се предостави от кредитополучателят в срок до три дни от сключване на договора.Съгласно чл.11 от договора в случай,че кредитополучателят не предостави обезпечение в посочения срок дължи на кредитодателят неустойка в размер на 1045.56 евро.В погасителен план –неразделна част от договора са разписани броя

,падежа и размера на всяка погасителна вноска,включваща;част от главница;лихва и неустойка като сумата ,което е следвало да върне кредитополучателят е в размер на 3042 лева(1555.35 евро).

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи,че по договора от страна на кредитополучателят е платена сумата от 3042 лева,с която са погасени следните задължения:главница в размер на 1600 лева;договорена лихва в размер на 396.44 лева и неустойка в размер на 1045.56 лева

По делото няма спор,че страните в настоящото производство са били обвързани от договор попадащ в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно клаузите на договора в 3 тежест на заемателя е възложено да осигури едно посочените по-горе обезпечения. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора ,което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойки" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК . Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор,, изначално разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение". В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника.Нещо повече,както вече бе коментирано с оглед 4 предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 5 от Договора "неустойка", то тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР и при включването й ГПР ще бъде над допустимия размер.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателят за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Чрез процесната неустоечна клауза се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита както се установи по-горе.

Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение с размер, чиято стойност е повисока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в противоречие с добрите нрави. Това задължение всъщност представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за кредитора Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на 5 кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.

В случая ищцата е изплатила по договора сумата от 3042 лева (1555.35 евро)при чиста сума по кредита от 1600 лева(818.07 евро) ,с оглед на което сумата от 737,28 евро(1442)е недължимо платена при начална липса на основание.

С оглед на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което да уважи предявения иск като в полза на ищцата следва да се присъдят и направените по делото разноски в това число д. и заплатено възнаграждение на вещо лице или общо сумата от 229.49 евро.

По делото ищцата се представлява безплатно от адв. К. вписан в АКПловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА , която е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение.В настоящия случай, с оглед материален интерес, на основание разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа в полза на адв.К. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро (400 лева).

Водим от горните съображения, Пещерският районен съд РЕШИ: