Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2956 от 30.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1453/2026
Вид
Определение № 2956
Подписан
30.09.2026
В сила
30.09.2026
Състав
Петя Алексиева, Пепа Маринова-Тонева, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2956 гр. София, 30.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501453 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх. № 63154/11.05.2026 г. на ищеца Г. В. К. против Определение № 8457/15.04.2026 г., постановено по гр. дело № 12274/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав, с което са отхвърлени исканията на ищеца К. за освобождаване от държавна така и за предоставяне на правна помощ и е прекратено производството по делото като недопустимо, поради липсата на правен интерес от предявения иск.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 29.04.2026 г., а частната жалба е подадена по пощата на 04.05.2026 г.). Подписана е лично от частния жалбоподател. С оглед характера на производството, държавна такса на този етап не се дължи.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.

Жалбата е бланкетна, доколкото не съдържа конкретни и относими възражения срещу правилността на обжалвания съдебен акт, но съобразно Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г., т.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Дори и при бланкетна жалба, съдът служебно проверява всички 1 правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

Иска се от въззивния съд да отмени определението, да върне делото на СГС за разглеждане от честен и безпристрастен състав, да освободи ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и да му предостави безплатна правна помощ.

Препис от частната жалба не е връчван на ответника, доколкото и към момента такъв не е конституиран по делото.

Съдът като взе предвид твърденията на жалбоподателя и като съобрази писмените доказателства, намиращи се в приложеното гр. дело № 12274/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Софийски градски съд е сезиран с искова молба, предявена от Г. В. К. срещу Софийски районен съд за осъждането на ответника да му заплати обезщетение в размер на 10 000 000 евро за причинените му неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от нарушаване на презумпцията за невинност, извършено от съдия при СРС в постановени от него съдебни актове: Определение № 41719/08.10.2025 г. по гр.д.№ 33089/2025 г. и Определение № 41797/08.10.2025 г. по гр.№ 16026/2024 г. на СРС, 82 състав, в които е написано, че „ищецът е осъден за извършено престъпление“.

Ищецът поддържа, че и до момента е подсъдим и не е осъден.

С исковата молба е заявено искане за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и за предоставянето му на безплатна правна помощ, като е посочил и адвокат, който по възможност да го представлява. Във връзка с исканията е приложил декларация по образец за материално и гражданско състояние и др.писмени доказателства.

При така предявената искова молба и с обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в исковата си молба ищецът не описва правонарушение за евентуалните вреди от което да би му се дължало обезщетение. По тези съображения, съдът е приел, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, поради което производството по него е 2 недопустимо и подлежи на прекратяване. Приел също така, че е налице хипотезата на чл.24, т.2 от ЗЗП и отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ и освобождаването от държавна такса.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Както бе посочено по-горе, с исковата молба се предявява иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от съдебни актове, нарушаващи презумпцията за невиновност. С оглед твърденията изложени в исковата молба, а именно, че ищецът е подсъдим от 10 години, 5 месеца и 14 дни, без присъда до датата на предявяване на исковата молба 08.05.2026 г., а в посочените в исковата молба два съдебни акта, съдът е посочил, че ищецът е осъден за извършено престъпление, то безспорно за последния е налице правен интерес от предявяване на исковата претенция, в този смисъл искът е допустим.

Такава искова претенция е в съответствие и с Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, според която Държавите-Членки трябва да вземат мерки за спазване на презумпцията за невиновност в рамките на целия наказателен процес, включително да гарантират, че докато вината на обвиняемия не бъде доказана с влязла в сила присъда, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публични органи, както и в съдебни решения, различни от тези касаещи въпроса за вината.

В изпълнението на тази Директива, българският законодател с изм. и доп. ДВ. бр.59 от 30 юни 2026 г. на ЗОДОВ е създал нов чл. 2г, съобразно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от длъжностни лица, които публично изразяват мнение, че съответното лице е виновно, в нарушение на презумпцията за невиновност.

Горното е изцяло в подкрепа на становището за допустимост на 3 предявената искова претенция, а основателността й въпрос по съществото на спора.

С оглед на горното основателно се явява искането за предоставяне на правна помощ при условията на чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ.

Видно от представените с исковата молба декларация и писмени доказателства, ищецът е разведен, подсъдим е от 10 години, 5 месеца и 14 дни, като за целия този период от време, се намира в Затвора-***, не разполага с никакви доходи, с никакво движимо и недвижимо имущество, от което да може да реализира приходи.

С оглед на горното ищецът не разполага с финансова възможност да заплати адвокатско възнаграждение, поради което въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ.

При положение, че на ищеца се предоставя правна помощ при условията на чл.23, ал.2 от ЗПП, то и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ГПК, същият е освободен от задължението за внасяне на такси и разноски в настоящото производство.

Така мотивиран Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 8457/15.04.2026 г., постановено по гр. дело № 12274/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав и вместо него постановява:

На основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.3, вр. с чл.21, т.3 от ЗПП и чл.95, ал.2 от ГПК ДОПУСКА предоставянето на правна помощ-процесуално представителство по гр.д. № 12274/2025 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции, на ищеца Г. В. К., с адрес за призоваване: Затвора ***.

Да се изпрати писмо до САК за определяне на особен представител на ищеца.

Ищецът е заявил, че желае да му бъде определен адвокат Р. Р., каквато възможност му дава чл.25, ал.6 от ЗПП, съобразно която, при възможност адвокатският съвет определя адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ.

4

На основание чл.83, ал.1, т.6 от ГПК, ищецът Г. В. К. е освободен от задължението за внасяне на такси и разноски в настоящото производство ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, І-30 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5