Решение № 80 от 18.12.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Б.С. 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С. I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Шабански при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно наказателно дело № 20231410200431 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

„Максима България“ ЕООД с адрес гр. С., бул. „Ботевградско шосе“ №247, ет. 2, ЕИК 131324923 представлявано от П. П. П. – управител обжалва Н П № 002191/28.08.2023г. на Директора на РД за обл. В., М. и В. със седалище М. към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП – Е. С. Д.-Т., упълномощена със Заповед № 771/13.10.2022г. на Председателя на КЗП, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 200 от ЗЗП, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, като в депозираната чрез юрисконсулт – Д. Б. жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се иска от съда да отмени изцяло същото поради нарушения на материалния закон или в условия на алтернативност да редуцира наложеното наказание до предвидения в закона минимум, или да категоризира случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателя „Максима България“ ЕООД, редовно призован не изпраща представител в с.з. От Д. Б. – юрисконсулт е постъпила молба, в която се поддържа жалбата и се моли делото да бъде разгледано в отсъствието на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – Директора на КЗП, редовно призован не изпраща представител в с.з. От С.Д. на длъжност старши юрисконсулт в РД- М. при КЗП е постъпило становище, в което жалбата се оспорва като неоснователна и се излага становище по същество, представя и доказателства – Заповед № 89ЛС/01.02.2017г. - за компетентност на актосъставителя и Заповед № 771/13.10.2022г. - за компетентност на НО.

1

По делото са събрани административната преписка. писмени и гласни доказателства.

Приложена е

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че НП №002191/28.08.2023г. на Директора на РД за обл. В., М. и В. със седалище М. към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП – Е. С. Д.-Т., упълномощена със Заповед № 771/13.10.2022г. на Председателя на КЗП, е издадено за това, че при направена проверка на 17.02.2023г. обективирана в КП № 2742420/17.02.2023г., в търговски обект – магазин „Т-Маркет“ в гр.

Б.С. обл. В., общ. Б. С., ул. „Т.“ № 41А, стопанисван от търговецът „Максима България“ ЕООД е установено, че същия предлага за продажба на потребителите млечни продукти, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж, като върху стоките е поставен от производителя етикет с обозначена цена за единица мярка и продажна цена за съответния грамаж, а на щанда пред стоките е поставена друга цена за единица мярка, различна от обозначената върху стоките, като при маркиране на касата продажната цена се изчислява върху поставената пред стоките цена за единица мярка. Тази продажна цена търговецът следвало да обозначи върху всяка отделна опаковка с оразмерен грамаж. За други два вида стоки, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж е обозначена само цената за единица мярка /килограм/, без да е обозначена продажната цена за съответните грамажи, като търговецът е следвало да обозначи едновременно продажната цена и цената за единица мярка. АНО възприема на база събраните по административната преписка доказателства, за безспорно установено неизпълнението на вмененото на търговеца „Максима България“ ЕООД задължение да обозначи върху отделните опаковки на стоките действителната продажна цена, която да бъде изчислена на база обявената от него цена за единица мярка /килограм/. Продажните цени на отделните разфасовки е следвало да бъдат обозначени по подходящ начин – чрез етикети, ценоразпис, табала, но това не е сторено. Задължението за едновременно обозначаване и на двете цени – продажна и за единица мярка е на търговеца, а не на производителя. С това си деяние жалбоподателя в качеството си на търговец е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, за което нарушение на основание чл. 200 от ЗЗП, АНО му определеня административно наказание, имуществена санкция попадаща в диапазона на нормата /от 500 до 5000лв./, в размер на 1000 /хиляда/лв.

За обективираното в КП № 2742420/17.02.2023г. нарушение, е съставен АУАН № 002191/09.03.2023г. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в определения 7 – дневен срок, не са постъпили възражения от жалбоподателя и не е опровергал констатираното деяние.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

Актосъставителя Г. С. – на длъжност старши инспектор в КЗП, РД М., звено В. (без 2 родство със страните по д.) заявила в с.з., че на 17.02.2023г. при съвместна проверка със служители на БАБХ и НАП, в магазин „Т-Маркет“ находящ се в гр. Б. С., стопанисван от „Максима България“ ЕООД, установили че търговеца не е обозначил продажните цени на стоки представляващи месни и млечни продукти за съответните разфасовки, подробно описани в КП, АУАН И НП, нито чрез етикет, ценоразпис, табела или др. подходящ начин, като именно търговеца, а не производителя има задължение да обозначи и двете цени- за единица мярка и за съответния грамаж. На касата се е изчислявала новата намалена цена, но на продукта я няма. За нарушението на 09.03.2023г. в офиса на КЗП в гр. В. е съставен АУАН и е връчен на упълномощено от търговеца лице, А. Д. и С. А. са свидетели на съставяне на АУАН.

С. А. – свидетел при съставяне на акта, на длъжност старши инспектор към КЗП, РД М., звено В. (без родство със страните по д.), заяви в с.з., че е присъствала само при съставяне на акта в офиса на КЗП в гр. В., но не и при извършване на проверката. АУАН е подписан от пълнопощник, на който са разяснени правата. Акта е съставен за това, че върху стоките не е поставена продажна цена върху намалената стока, а клиента разбира за нея едва на касата.

А. Д.- свидетел при съставяне на акта, работи като съструдникв КЗП, РД-М., звено В.

(без родство със страните по д.), заяви в с.з., че е свидетел само на съставяне на АУАН, твърди че търговеца е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, като продажната цена на намалените стоки подробно описани в КП, АУАН се изчислява само на касите, без предварително да е обозначена на тях.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 002191/09.03.2023г.; НП №002191/28.08.2023 год.; Протокол за проверка на документи № К 0112893/09.03.2023г.; КП № 2742420/17.02.2023г. с приложения и снимков материал; Заповед № 771/13.10.2022г. за компетентност на наказващия орган; Заповед № 99 ЛС/01.02.2016г. за компетентност на актосъставителя; както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Г. С.– актосъставител и С. А., и А. Д. – и двете свидетелки при съставяне на акта.

Съдът дава вяра на показанията на тримата свидетели, като обективни и безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество тя е неоснователна. За което съдът излага следните съображения:

При съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗЗП, които да налагат отмяна на наказателното постановление. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна страна, издадено е от компетентен орган, спазени са сроковете, формата, реда при издаването му и съдържа изискуемите се от разпоредбата на 3 чл. 57 от ЗАНН реквизити. АУАН е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните срокове, в изискуемата от закона форма и съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Отразената в АУАН фактическа обстановка е пълно и точно пресъздадена в атакуваното НП. Фактите относно извършването на нарушението са описани подробно, като са посочени съответните нарушени разпоредби.

При извършената цялостна служебна проверка на атакуваното НП, относно формалната му законосъобразност, съдът не установи да са осъществени нарушения на административнонаказателната процедура.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, по безспорен начин се установи, че "Максима България " ЕООД е осъществило състава на чл. 200 във вр. чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, като при осъществяване на търговската си дейност, не е спазил задължението си по чл. 20, ал. 1 от ЗЗП, а именно - едновременно да обозначи продажната цена за разфасовка и цената за единица мярка на част от предлаганите в търговския обект стоки /подробно описани в акта и в НП/ чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. При проверката е установено и жалбоподателя не оспорва, че в търговския обект се предлагат за продажба стоки по цени, обявени чрез етикети, като е обявена само цената за единица мярка, без да е обявена продажната цена на съответната разфасовка, която е различна от килограм.

Правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на "Максима България" ЕООД на основание чл. 200 от ЗЗП, съгласно който се налага "имуществена санкция" в размер от 500 /петстотин/ до 5000 /пет хиляди/ лв. за нарушение на разпоредбите чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че правилно в АУАН и НП поведението на дружеството жалбоподател е квалифицирано като нарушение на посочената разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно текста на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП на всеки търговец е императивно вменено задължението да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. В случаите, когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. От анализа на правната норма може да се приеме, че за да възникне административно-наказателна отговорност за даден субект по този текст от ЗЗП на първо място е необходимо той да притежава качеството на "търговец". Легално дефиниция на това понятие се съдържа в ДР на ЗЗП, § 13, където е посочено, че "търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Безспорно е, че търговското дружество "Максима България" ЕООД като юридическо лице, осъществяващо търговия на едро и дребно с хранителни и нехранителни продукти, попада в обхвата на понятие. На следващо място, за да възникне отговорността на търговеца по текста на 20, ал. 1 от ЗЗП следва същият да не е изпълнил задължението си да 4 обозначи едновременно продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. В § 13, т. 8 и т. 9 на ДР на ЗЗП, законодателят е дал легална дефиниция на понятията "продажна цена" и "цена за единица мярка". Съдържанието на двете понятия, съотносимо към разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП налага извода, че във всички случаи, когато стоката е предварително опакована от производителя, търговецът е длъжен да обявява едновременно цената за единица мярка на стоката и продажната цена за определеното количество от същата От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства бе установено по несъмнен и категоричен начин, че търговецът "Максима България" ЕООД, не е изпълнил това свое административно задължение, продаваните в търговския обект артикули не са имали поставена крайна продажна цена. От изложеното следва, че в конкретния случай търговското дружество не е изпълнило задължението си едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите стоки, при което правилно е бил привлечен към административно-наказателна отговорност с процесното НП за извършено нарушение по текста на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.