Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 08.07.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 422/2026
Вид
Решение № 270
Подписан
08.07.2026
В сила
08.07.2026
Състав
Милен Петров, Васил Петков, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.17, ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Русе, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20264500500422 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. М. А., чрез редовно упълномощен процесуален представител против Решение № 56/07.04.2026 г. по гр. д. № 1765/2025 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отхвърлена молбата му за защита по реда на ЗЗДН против З. А. М.-негов син. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и е постановено при допуснати нарушения при приложението на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска решението да бъде отменено изцяло и да бъде уважено искането му за определяне на мерки за защита от домашно насилие по отношение на ответника.

Въззиваемата страна З. А. М. не представя в срок отговор по чл.263 ГПК.

Русенският окръжен съд, като обсъди събраните по първоинстанционното дело гласни и писмени доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, 1 поради което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявена от жалбоподателя А. А. срещу З. М. молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие, като се претендира ответника да се задължи да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие, изразяващи се в закани с убийство. По делото не се спори, че молителя е депозирал молбата против свой син. Към молбата е приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

В молбата и приложената декларация се твърди, че на 30.10.2025 г., ответника заплашвал молителя с убийство с думите - „... ти как уби майка ми, така аз ще убия теб“, като повторил тези закани няколкократно и в последствие, отивайки към полицейския автомобил направил жест с ръка, с който му показал, че ще го заколи.

Ответникът З. А. М. не е взел становище по молбата.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел , че липсват данни за осъществено домашно насилие, поради което и е отхвърлил молбата.

От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал не се установяват твърдяните актове на домашно насилие, до който законосъобразен и обоснован извод е достигнал и районният съд.

По делото не се спори, че молителя е баща на ответника, поради което са налице предпоставките на чл. 3 ЗЗДН и обжалваното решение се явява допустимо.

Разпитваните пред БРС свидетели на молителя ЛЛ и ЕИ/полицейски служители, отзовали се на процесната дата по сигнал на А. за скандал в дома му/ сочат, че действително е имало скандал между баща и син, но молителя им заявил, че е нямало агресия, а желае синът му да бъде отстранен от неговия дом. Свид. И изрично заявява, че М. не е правил жест с ръка, че ще заколи баща си, като се качвал в полицейския автомобил, не е чул и ответника да се заканва с убийство.

Законът за защита от домашното насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най- близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското.

Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще 2 могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за защита лежи на ответника в производството. Ответникът е този, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила. Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН насилие „е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка“. В иницииралата производството молба се съдържат твърдения за конкретни актове на домашно насилие, осъществени на 30.10.2025 г и изразяващи се в закани с убийство. Липсват обаче каквито и да е доказателства за наличието на такива закани отправени от ответника към молителя на посочената дата. Действително няма спор, че на 30.10.2025 г. между страните е имало конфликт, но разпитаните свидетели/полицейски служители, присъствали на инцидента и незаинтересовани от изхода на спора/ изрично сочат, че е нямало агресия, че не са чули ответника да се заканва с убийство и че последния не е правил жест с ръка, че ще заколи баща си .

В крайна сметка, настоящият състав на съда приема, че липсват актове на домашно насилие от страна на З. А. М., а по-скоро е налице влошено отношение между страните, относно пребиваването на сина в къщата на баща си и употребата на алкохол от М..

З а да се приложат посочените в ЗЗДН мерки за защита, ответникът трябва да е извършител на домашно насилие, т. е. на целенасочен, волеви акт към пострадалото лице, към телесната му неприкосновеност или към неговата психическа и емоционална стабилност, и то по начин, който да представяла опасност за живота и здравето му. В конкретния случай, данни за такова поведение на ответника, както вече бе посочено, не се установяват от доказателствата по делото. При така изложеното, крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.

3

Не са и налице процесуални нарушения от страна на първоинстанционният съд, изразяващи се в разглеждане на делото в отсъствие на процесуалния представител на молителя, въпреки основателните искания за отлагане на заседанията, както се твърди във въззивната жалба. Първото о.с.з. по делото на 15.01.2026 г. е отсрочено поради нередовно призоваване на ответника и по молба на процесуалния представител на молителя.Второто о.с.з. на 04.02.2026 г., също е отсрочено по молба на процесуалния представител на молителя. Правилно БРС е отказал да отложи с.з. на 24.03., съобразявайки, че заседанието е от 10.00 ч./приключило е в 10.20 ч.-видно от протокол №68/ и липсват пречки, процесуалния представител да се яви пред РРС в 13.30 ч.

Ответникът по жалбата не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат. На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН А. М. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Русе сумата от 6.39 евродължимата се държавна такса за производството пред въззивната инстанция.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/07.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1765/2025 г. по описа на Районен съд- Бяла.

ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН ********** от с. ***, обл.Русе, ул.“***“№ 17 да заплати по сметка на Окръжен съд-Русе сумата от 6.39 евро- държавна такса за производството пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4