Решение № 71 от 29.04.2025, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно гражданско дело 78/2025
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 29.04.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВЕСИСЛАВ РУМЕНОВ ГЕНОВ, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435-438 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. В, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АМП
Членове:
ВЙМ
ВРГ като разгледа докладваното от ВРГ Въззивно гражданско дело № 20251300500078 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №04597 от 26.03.2025 г. по описа на ЧСИ ВТ с рег. *** на КЧСИ, подадена от длъжника Община В, чрез пълномощника си – юрк. Н, по изпълнително дело № 137/2025, по описа на ЧСИ ВТ с рег. ***, против Постановление за отказ от 13.03.2025 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатския хонорар за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 400,00 лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за разноските. Жалбоподателят поддържа, че единствените предприети действия пълномощника на взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до размера от 200,00 лв., съобразно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.
Жалбата е изпратена до взискателя, като същият не е подал писмени възражения.
ЧСИ Томова е депозирала мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител 1 действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20257240400137 на ЧСИ ВТ с рег. *** на КЧСИ, е образувано по молба от 26.02.2025 г. на ЧМ въз основа на изпълнителен лист от 13.02.2025 г., издаден по Гражданско дело № 2351/2023 г. по описа на РС -В.
По изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение по изпълнително производство в общ размер на 400,00 лв. с ДДС, платени в брой.
По делото е изпратена и надлежно връчена на 27.02.2025 г. на длъжника Община В Покана за доброволно изпълнение изх. №1896/27.02.2025 г.
От представеното преводно нареждане от 07.03.2025 г. се установява, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът Община В. е погасил изцяло задължението си, превеждайки по сметка на ЧСИ ВТ с рег. *** сумата от 3188,29 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, доколкото длъжникът е изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, както и че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. ( по настоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа).
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата, за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е приел съдебният изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата на ВАС за адвокатски възнаграждения, определяща адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания от 1000 до 5 000 лв., не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да 2 се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от Община В разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяванена обжалвания акт възлизат на 200,00 лв.
Ето защо обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е приел за събиране разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 400,00 лв. следва се отмени за сумата над 200 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. №04597 от 26.03.2025 г. по описа на ЧСИ ВТ с рег. *** на КЧСИ, подадена от Община В Постановление за отказ от 13.03.2025 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатския хонорар за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 400,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото за събиране в полза на взискателя ЧСМ адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20257240400137 на ЧСИ ВТ с рег. *** на КЧСИ до сумата от 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3