Решение № 155 от 03.10.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. В., 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря В. В. У. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500204 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 160/14.04.2022 г. по гр.д.№20211320102301 по описа за 2021 г. на Районен съд-В. е признато за установено по отношение на ЕТ „М. М. С.“, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.В. ул.“. със законен представител: М. М. С. че дължи на „В. И К. - В.” ЕООД, с ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.В. представлявано от управителя Г. В., сумата в размер на 355,76 лв. /триста петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/ главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 06.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъден е ЕТ „М.- М. С., с ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр.В. със законен представител: М. М. С. да заплати на „В. И К.- В.” ЕООД, с 1

ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр.В. представлявано от управителя Г. В., сумата от 25 /двадесет и пет/ лева разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1681/2021г. по описа на ВдРС, както и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева разноски за държавна такса в настоящото производство.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ЕТ „М.-М. С.„ ЕИК . със седалище и адрес на управление : гр.В. със законен представител М. М. С. .

Иска се решението да бъде отменено изцяло , респективно да се разгледа спора по същество и да се отхвърли изцяло предявеният иск.

Твърди се ,че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано .

По делото липсвали мотиви, от които страната да може да разбере съображенията на съда, правните му доводи, становището му по направените възражения. Изложена била единствено фактическа обстановка, без никакъв правен довод. Решението било абсолютно необосновано, приравнено на липса на постановен съдебен акт. Нарушена била разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК.

Липсвали мотиви за приетите от съда обстоятелства по делото и правни изводи, които да обосновават крайният резултат по делото.

Сочи се ,че съдът не се бил произнесъл по нито едно от възраженията в отговора на исковата молба. Игнорирал бил изцяло позицята по предявения иск, без да обоснове действията си. Въззивникът бил поставен в положение да е лишен от възможност за обжалване на съдебния акт, тъй като от същия не можело да се извлече формираната воля и вътрешно убеждение на съда при постановяване му.

Поддържа се ,че решението е изцяло незаконосъобразно. Подадената искова молба от „В и К -В.„ЕООД с пр. основание чл.422 във вр с чл.415 ГПК, с която дружеството претендирало да се признае за установено, че въззивникът дължи сумата 355.76 лв.-главница, представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на посочения адрес по фактура № 1006021674/20.01.2021г, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2021г. ,била изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Поддържа се ,че в издадената фактура не се сочел периода, за който се претендира заплащането, а единствено датата на издаване-20.01.2021г. Видно от фактурата били посочени 3 обекта на водомера, като под № 2 фигурирал магазин „333 стоки ,„ за който липсвали данни да е собственост или да се ползва от ответника.

В този смисъл се оспорва наличието на облигационна връзка между въззивника и „ВиК В.“ ЕООД, както и качеството си на „потребител“, тъй като партидата се водела на името на друг потребител.

Сочи се ,че не бил известен периода, за който се претендира вземането.

Сочи,че ЕТ „м. -М. С.“ не осъществявал търговска дейност и не ползвал обекта повече от 10 г. Не му били връчвани фактури от дружеството ищец, не му бил известен начина ,по който е станало фактурирането, не бил уведомяван и не бил присъствал при отчитане на водомера в мое присъствие.

Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) качеството „потребител“ имали юридически или физически лица, собственици или ползватели на съответните имоти, на който се предоставят ВиК услуги Същото легално определение на понятието „потребител“ било дадено и в чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като аналогична била и разпоредбата на Общите условия на В и К оператора.

В представената фактура 1006021674/20.01.2021г. не бил посочен период ,обхващащ потреблението.

Въззивникът заявява, че от години показанията на водомера не били отчитани от служител на дружеството, както и че от момента на вписването на преустановяването на дейността на ЕТ , обектът не бил обитаван от никого и нямало реално потребление на вода. В тежест на ищеца било да докаже, че претендираните количества вода са реално доставени от него и консумирани от ответника.

Поддържа ,че от представената фактура не се установявало основанието на предявените претенции, а именно съществуване на вземането.

3

Единственото доказателство по делото за основателността на вземането на ищеца за потребена вода била справка, в която са отразена фактурата издадена от него, на база констатации неясно от кого направени , в отсъствие на ответника.

Не било ясно дали във фактурата е отразено служебно начисляване на потреблението от инкасатора.

Справката към фактурата представлявала частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила, т. е. удостоверявал изявлението на своя автор - издател, но не обвързвал съда с материална доказателствена сила да приеме за установено удостоверения в документа и стоящ вън от него факт, до който се отнасяло удостоверителното изявление в случая начислен разход при неосигуряването на достъп до водомера, поради отсъствието на абоната или негов представител.

Поддържа ,че съобразно ОУ и чл.35, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални.

Достъпът се осигурява за времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане.

Сочи се ,че ищецът не твърдял и не установявал с представените доказателства, че е спазил задълженията си, произтичащи от Общите условия на „В и К В.“ ЕООД, тъй като не се изяснил начина на отчитане на водомера и евентуалната причината, ако служебно е отчитан .

Въззивникът заявява, че не е бил уведомяван за датата на отчитане чрез поставяне на писмено съобщение или по друг начин и да съм отказвал достъп до обекта на отчитане.

Не се твърдяло и нямало данни водомерът да е бил повреден или да е липсвал такъв в обекта. Същевременно не били изпълнени и изискванията на чл.23, ал.4 от ОУ при неосигуряване на представител на абоната отчетът да е 4 подписван от свидетел.

Твърди ,че процесуалният представител на ищеца заявявал в с.з, че на ответното дружество не е известно съществуването на процесния водомер „ Не са казвали на ВиК за процесния водомер. Такъв достъп ако беше предоставен , щеше да се отчете „ .

По какъв начин при това положение била издадена процесната фактура, в която било отразено старото показание 128 куб .м. и новото при извършената проверка в отсъствието на ответника било неясно,а също как бил е приет за меродавен „процес на потребление 22.02.2019 г. до 27.11.2021г /Протокол от 23.03.2022г /.

В исковия граждански процес всяка страна следвало да докаже своите твърдения. Ищцовото дружество не установявало с представените към исковата молба доказателства по безспорен начин основанието на своите искове, а именно количеството доставена вода в обект на ответника, основанието за тяхното начисление и съответно размера им.

Поддържа се ,че съгласно ОУ заплащането на услугите от абонатите се извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, като редът и начина на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на глава III на ОУ и на глава VI от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Въззивникът счита,че ищцовото дружество ,върху което лежала доказателствената тежест, не било посочило и представило доказателства за доставените в имота на ответника количества вода, съответно за реалното потребление, отчетено съобразно установения за това в Общите условия ред.

Самото установено показание на водомера не доказвало за какъв период от време са отчетени тези данни и по кой ред от ОУ / т.е. дали се касае за редовен отчет и/или начислена служебно консумация/. Представените от ищеца доказателства съставлявали частен документ, издаден от него, с цел установяване на изгодни за него факти, и не обвързвали съда с материална доказателствена сила, като се оспорват същите.

Предвид така изложеното, съобразявайки

5 и правилата за доказателствената тежест в гражданския процес,се иска да се приеме, че ищцовото дружество - оператор на ВиК услуги не е доказало потребеното от ответната страна - потребител през процесния период количество питейна вода и редовността на нейното отчитане. Ето защо предявеният установителен иск се явявал неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Излага ,че с отговора на ИМ своевременно било поддържано възражение за погасяване по давност на исковата претенция, тъй като от момента на евентуалното възникване на задължението до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение бил изтекъл срокът за претендиране на сумите поради погасяването им по давност. Липсвало обаче произнасяне на районния съд.

Погасителната давност като юридически факт бил определен от закона период от време, след изтичането на който за длъжника възниквала възможността да може да откаже изпълнение на едно непогасено по друг начин вземане на кредитора: чрез изпълнение, чрез прихващане (чл. 103 ЗЗД), новация (чл. 107 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), отказ от право и. т.н.

Общото събрание на гражданска колегия и търговска колегия на Върховния касационен съд решили, че понятието "периодични плащания" по смисъла начл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви- ТР № 3/2011 г. гр.С., 18 май 2012 г. на ОСГТК на ВКС. Приемало се, че "вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Специалната погасителна давност по отношение на периодичните плащания на водоснабдителните дружества била три години. Съгласно чл.

114, ал. 1 от ЗЗД давността течала от деня, в който вземането е станало изискуемо.

В процесния случай това не бил записаният във фактурите краен срок за 6 плащане.

Поддържа ,че ищецът не бил посочил период , който обхваща фактурата,а претендирал заплащането на всички начислени задължения по партидата на абоната. Трябвало обаче да се знае, че не всички претендирани задължения са дължими. В случая ищецът ВиК-В. ЕООД търсел плащане на суми, които са погасени по давност, но са прехвърлени към текущата фактура чрез т.нар. „старо салдо“. В действителност обаче прехвърлянето на старите сметки не означавало, че те се подновяват и стават дължими. Дружеството не можело чрез едностранни действия да „поднови“ сметката на потребителя си.