Решение № 888 от 01.09.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Стара Загора, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова в присъствието на прокурора Г. Сл. Г. като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело № 20245530105510 по описа за 2024 година

Делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминацията, във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД от Н. Н. А., Затвора гр. Пазарджик против Административен съд Пазарджик. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2000лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за това, че е отказал да го освободи от такси и разноски, за да му осигури достъп до правосъдие и справедлив съдебен процес. Счита това за пряка и/или непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр., вследствие на която е претърпял описаните неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2022г.; мораторна лихва до 13.05.2024г., както и от 14.05.2024г. - законна лихва за забава до окончателното заплащане на сумата.

Ответната страна Административен съд гр. Пазарджик, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, представят писмен отговор, в който посочват, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана. Считат, че не са налице предвидените в закона предпоставки за присъждане на обезщетение на Н. Н.

А. за вреди, които не е претърпял. Липсвала проява на поведение, което да осъществява признаците на дискриминация спрямо ищеца на каквото и да било основание и по какъвто и да било признак, поради което молят 1 предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират за направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че бил сезирал Административен съд Пазарджик с жалба, с въведени оплаквания срещу издадена заповед на началника на затвора Пазарджик. Образувано било АД № 1274/21г. на Пазарджишкия административен съд, но жалбата по същество не била разгледана, тъй като в законоустановения срок жалбоподателят не бил внесъл дължимата ДТ по сметката на съда, доколкото многократно било заявявано и представяни доказателства, че не разполагал с парични средства. Не му била допусната и правната помощ. Като цяло с определение по АД № 1274/21 г. на ПаАС, с което била оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК на Н. Н. А. за освобождаване от такси и разноски, както и оставил без уважение молбата по чл.23, ал.3 от ЗПр.Пом на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ. Както и се обжалвал 7-дневен срок пред тричленен състав на същия съд било обжалвано с частна жалба като оставя в сила с Определение по ЧАД № 68/2022г. на ПаАС, тричленен касационен състав, а впоследствие производството било прекратено поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. В този смисъл вече било влязло в законна сила.

Молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК на М. Г. Х. по АД № 2237/2014 г. на АССГ, 12 с-в с определение (разпореждане) освобождавал от такси и разноски, за да се разглежда исковата молба срещу ГД„ИН" - София с осн. Чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. (Първа инстанция).

Съгласно чл. 20 от ХОПЕС гласи: „Всички хора са равни пред закона". В този смисъл всички хора, като граждани били равни пред всички нормативни актове.

За тълкуване чл. 6, ал. 2 от КРБ е и Решение № 14/1992 г. по КД № 14/1992 г. на КС на РБ за равенството пред нормативни актове.

Признак на дискриминация - „лично и обществено положение". Както и пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр.

Сравнение се правило неговото положение с друго лице (лица) М. Г. Х. като молител по смисъла на нормативен акт на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл.

144 от АПК за освобождаване от такси и разноски. В този смисъл Адм. съд Пазарджик нарушил равноправното третиране на молители по смисъла на нормативен акт на чл. 83, ал. 2 от ГПК, за да осигури достъп до съд (правосъдие) по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, вр. с чл. 47, 52, пар. 3 от ХОПЕС, вр. с чл. 6, nap. 1, 2 и 3 от ДЕС, за да се разглежда жалба на Н. Н. А. срещу заповед на началника на затвора Пазарджик по АД № 1274/2021 г. на ПаАС, а на молител М. Г. Х. по АД № 2237/2014 г. на АССГ, 12 състав разгледал исковата молба срещу ГД „ИН" - София с осн. Чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

2

Като цяло Адм. съд Пазарджик нарушил равноправното третиране, както и да се тълкува на молителя за равенството пред нормативен акт на чл.

83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от ДТ и разноски, за да се осигури достъп до съд (правосъдие) и справедлив съдебен процес отказал да предостави правна помощ по смисъла на нормативен акт чл.23, ал.З от ЗПр.Пом в съдебната практика в държавата Република България, защото отказал да го освободи от такси и разноски като молител по АД № 1274/21г. на ПаАС, както и по КЧАД № 68/22 г. на ПаАС, тричленен касац. състав, а на молител М. Г. Х. бил освободен от такси и разноски по смисъла на нормативен акт на чл. 83, ал.

2 от ГПК още в първа инстанция по АД № 2237/2014г. на АССГ, 12 състав. В този смисъл ищецът претърпял неимуществени вреди (болки, страдание, унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност и чувство за отхвърляне от правосъдието, като отказал да осигури достъп до справедлив съдебен процес) за периода от 03.01.2022г. - до 13.05.2024г.

Моли съдът да осъди ответника Адм. съд Пазарджик на осн. Чл. 71, ал.

1, т. 3 от ЗЗДискр., че нарушил равноправното третиране на молителите по смисъла на нормативен акт на чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 6 от ЕКПЧ, вр. с чл. 47, 52, пар. 3 от ХОПЕС, вр чл. 6, пар. 1, 2 и 3 от ДЕС, като е отказал да освободи от такси и разноски, за да осигури достъп до съд (правосъдие) и справедлив съдебен процес на лично и обществено положение, като пряка и/или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр.

В този смисъл за тълкуване равенството пред нормативен акт (нормативни актове) е и Реш. № 14/1992 г. по КД № 14/1992 г. на КС на РБ.

Както и чл. 20 от ХОПЕС.

Въз основа на тези нарушения претърпял неимуществени вреди, които били посочени по-горе, както и периода, за това да бъде обезщетен в размер на 2000 лева, ведно със законна лихва, считано от 03.01.2022г. мораторна лихва до 13.05.2024г., както и от 14.05.2024 год. да се счита акцесорна лихва за забава до окончателното изплащане на сумата. Както и да се внесе сумата в банковата сметка на лицето Г.М. А., с адрес: село *****, IBAN: ************, BIC: *********** на Юробанк България.

С протоколно определение № 1356/ 14.07.2025г. съдът е допуснал внасяне на уточнение в претенциите на ищеца съгласно заявеното от него в съдебно заседание, че същият претендира главница в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2024г. до окончателното погасяване на задължението, както и мораторна лихва в размер на 600 лева от 03.01.2022г. до 13.05.2024г., като твърди, че от началото на 2022г. до сега изпитва неблагоприятни психически състояния за това, че му отказват достъп до съдебен процес.

3

С допълнителна молба от ищеца, същият заявява, че прави допълнение в исковата си молба, като същият въвежда искане да се счита и че е извършена дискриминация по още един признак - имуществено състояние, като счита, че това е трети признак, освен първоначално въведените от него в исковата молба.

В съдебно заседание ищецът Н. А. А. - редовно призован, явява се лично - придружен от служители на ГД„Охрана“, заедно с адв. С., назначен за особен представител с Определение на съда № 1654/05.06.2025г. Заявява, че поддържа исковите претенции и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Представя молба -изложение относно приложимото право.

В съдебно заседание назначеният на ищеца особен представител адв.С. поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В съдебно заседание ответникът Административен съд - Пазарджик редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора, прокурор Г. Г., моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че ищецът Н. Н. А. изтърпява наказание лишаване от свобода „дожИ.тен затвор“ в Затвора в гр. Пазарджик.

По делото са представени с приложни писма изх.№904/22.04.2025 г. на Административен съд Пазарджик; писмо с изх.№953/29.04.2025 г. на Административен съд Пазарджик, писмо с изх.№1184/02.06.2025 г. на Административен съд Пазарджик и писмо с уникален номер 6059/03.06.2025г. на Административен съд София-град, преписи на актовете по АД № 1274/2021г. по описа на Административен съд Пазарджик; КЧАД № 68/2022г. по описа на Административен съд Пазарджик; КЧАД № 2237/2014г. по описа на АССГ, 12-и състав, въз основа на които се твърди дискриминацията, предмет на настоящото производство.

Видно от представените и приети като доказателства по делото справка от 26.04.2014г. за лишеният от свобода М. Г. Х., същият изтърпява наказание „дожИ.тен затвор без замяна“ в Затвора в Стара Загора – на първоначално постановен специален режим, като не полага труд и не получава трудово възнаграждение. В затворническото му досие към 26.04.2014г. няма данни за 4 доходи и имущество. Според справка от 26.03.2014г. на МП ГД“Изпълнение на наказанията“ – Затвора Стара Загора същият не е получавал парични средства за лични нужди от 01.03.2013г. до 26.03.2014г., а към датата на изготвяне на справката разполага с 0,21лева.

Видно от Определение от 14.04.2014г. по АД № 2237/2014г. на Административен съд – София-град, се установява, че по отношение на лицето М. Г. Х. съдът е признал, че не разполага със средства за заплащане на 10 лева държавна такса за исковата претенция по делото и същият е освободен от внасянето й.

Видно от протоколно определение от 20.10.2014г. на Административен съд София – град, по адм. дело № 2237 по описа за 2014г. съдът след преценка по изисканата справка от Затвора в гр. Стара Загора, е признал, че лицето М.

Г. Х. не разполага със средства да заплати за правна помощ, с оглед на което му е предоставена безплатна правна помощ.

Видно от представеното заверено копие на Определение № 1914/ 22.11.2021г., Адм. съд – Пазарджик по АД № 1274 по описа на съда за 2021г. е изискал справка с приложени към нея доказателства относно обстоятелства, касаещи доходите на лицето Н. Н. А. и на неговото семейство; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства, включително получавани в затвора от лицето пари, ценности и други пратки.

С Определение № 1990/07.12.2021 г. по АД № № 1274 по описа на съда за 2021г. Адм. съд – Пазарджик е оставил без уважение молбата на Н. Н. А. за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по адм. д. № 1274/2021 г. Видно от мотивите, съдът е изследвал и коментирал имущественото състояние на лицето, съобразено е и сключването от страна на ищеца на два договора за цесия, с които е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на майка си Г.М. А..

С Определение № 235/07.02.2022г. по ч. к. адм. дело № 68 по описа за 2022г. съдът е разгледал частна касационна жалба от Н. Н. А. срещу Определение № 1990/07.12.2021г. по АД № № 1274, постановено по АД № № 1274 по описа на съда за 2021г. Адм. съд – Пазарджик и се е произнесъл като е оставил същото в сила като правилно и законосъобразно.

5

С Разпореждане № 401/22.02.2022г. по АД № 1274/2021г. Адм. съд – Пазарджик на основание чл. 158, ал. 1 АПК е оставил без движение жалба, подадена от Н. Н. А., с която се иска на основание чл. 256 АПК да бъде осъден началника на Затвора гр. София да преустанови незаконосъобразното бездействие на основание чл. 90, ал. 4 ЗИНЗС да изпрати негово писмо до ВКС.

С Определение № 491/15.03.2022 г. по АД № 1274 по описа на 2021г.